На 26 юни, малко след сутрешната молитва в джамия в Истанбул, турският президент Реджеп Ердоган заяви пред репортери, че тринадесетте условия за прекратяване на дипломатическия и търговски бойкот над Катар, са „отишли твърде далеч“. Той също така определени санкциите като незаконни според международното право и „атака върху суверенитета на една държава“.
На 23 юни, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Египет и Бахрейн поставиха ултиматум на Катар с посредничеството на Кувейт, според който Доха има десет дни, за да реагира или ще се изправи пред неопределени последствия.
Ден по-късно, Катар отказа да се съобрази с исканията, заклеймявайки ги като атака срещу суверенитета на страната. Сред исканията са турските сили, изпратени след избухването на сегашната криза в Залива, да бъдат изтеглени от Катар - което Ердоган определени като неуважение към Турция – телевизията Ал Джазира и свързаните с нея медии да бъдат затворени, сътрудничеството с Иран да бъде значително намалено и да се прекратят напълно връзките на Катар с Мюсюлмански братя и други подобни групи.
През изминалата седмица Анкара изпрати и карго с храни до емирството, което вкарва 80% от хранителните продукти на своя територия, от които 40% идват през единствената сухопътна граница – тази със Саудитска Арабия, която в момента е напълно затворена. Тази блокада причини недостиг на някои продукти и празни рафтове в супермаркети в столицата Доха, въпреки опитите на управляващите да прикрият този факт. В началото на юни, Турция изпрати и военен контингент към Катар, който в пълен състав трябва да наброява няколко хиляди войници. За Саудитска Арабия и съюзниците й, този ход на Анкара означава отправяне на предизвикателство и също така – негласно залитане към „иранския лагер“. Иран, от своя страна, подкрепи Катар на дипломатическо ниво, което не е изненадващо предвид затоплянето на отношенията между двете държави и използването на едно и също газово находище в Залива.
Още от началото, Турция на Ердоган се показа като неутрална страна по тази криза. На 6 юни външният министър Чавушоулу обяви, че „арабските страни са наши сунитски братя и приятели“. Тогава защо Анкара открито застана зад Катар?
Най-очевидната причина е фактът, че Доха е най-лоялният турски съюзник в този район, ако не и в Близкия изток. Важно е да се подчертае, че в нощта на опита за преврат в Турция миналият юли, емирът на Катар, Тамим бин Хамад ал Тани, беше първият лидер, който позвъня на Ердоган, за да изкаже подкрепата си срещу превратаджиите.
Но има и по-дълбоки причини за турската подкрепа за Катар. Двете държави имат еднаква визия относно сунитските държави в Близкия изток. Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн и в момента Египет, застанаха в опозиция на масовите протести, избухнали в региона между 2010 и 2012 година.
Виждането на тези държави е консервативно. С изключение на Египет, който е управляван от армията, останалите държави са монархии, които гледаха с особено внимание действията на Барак Обама към Кайро, които като последствие дадоха предимство на Мюсюлмански братя. Монархиите виждат в религиозното движение заплаха за династичния модел. За Египет, Братята са заплаха за авторитарното, военно светско управление.
От другата страна, Турция и Катар подкрепят Мюсюлмански братя, които видяха възможност за себе си в Арабската пролет – по време на масовите протести, те искаха да инфилтрират новопоявилите се антисистемни движения и използвайки насъбралото се недоволство, да отмъстят за десетилетията репресии, които държавите в региона налагат върху Братството. Ердоган публично защити организацията този февруари. Турция, както Катар, подслони изгонени лидери и важни фигури от Мюсюлмански братя. Още повече – през 2015 година, две години след свалянето на Мохаммад Мурси, Ердоган обяви, че за него Мурси е президентът на Египет, а не дошлия с преврат Ел Сиси. Доха отправи почти същото послание спрямо Мюсюлмански братя в Египет. Катар не само предостави възможност на духовния лидер на Братството, Юсеф ал Карадауи, да проповядва в най-големите джамии в страната, но и получи собствено предаване в Ал Джазира.
Подкрепата на Катар и Турция за Мюсюлмански братя – независимо дали явна или не – е нежелана за политическата визия, подкрепяна от Саудитска Арабия и нейните съюзници. И докато Ердоган вижда малко истински партньори в региона, вероятно ще продължи да подкрепя напълно Катар.
Сблъсъкът в Залива и участието на Турция се отразява в Сирия, Либия, Йемен и Африканския рог (Сомалийският залив), и изобщо навсякъде, където тези държави са подкрепили една или друга фракция или институция. Последният ход на Анкара е именно в Сомалия, където Емирствата отдавна имат интереси. Турция иска да изгради база в африканската държава, където да тренира сомалийската армия. Можем да си представим до какво може да доведе съперничеството на фона на нарастващата сила на Ал Кайда в района и евентуалният сблъсък между Египет и Етиопия заради изграждането на язовирна стена на Нил, а също и посъбудилата се наскоро от изолация Еритрея, която се обръща за партньорство именно към страните от Залива.
