На 7 юни сутринта новинарските канали съобщават, че нещо се случва в иранската столица Техеран. Малко по-късно започват да излизат повече детайли – нападатели са атакували иранския парламент и мавзолея на основателя на ислямската република, аятолах Рухоллах Хомейни.
В началото данните са противоречиви – нападателите са двама, след това се съобщи за трима. Малко по-късно се появяват съобщенията за атака върху мавзолея и близки транспортни станции. В социалните медии се споделят хаотична информация и слухове. В края на деня, след няколко часова обсада в сградата на парламента, където има и заложници, ситуацията се изяснява за останалата част на света – 17 убити от петима нападатели. В този момент започна друга атака: тази на пропагандата и дезинформацията.
Техеранските атаки са отделни, но изглеждат координирани. Ислямска държава пое бързо отговорност – още преди атаката да е завършила, което е нещо ново за групировката. Новинарските канали на ИД – Нашир и Амак – предаваха минута по минута нападението, като бяха публикувани и видео кадри на живо, заснети с камерите на главите на нападателите. Според седмичното издание на организацията – „Ал Наба“ – двама са атакували мавзолея и още трима парламента. Направи впечатление, че иранските власти съобщиха, че атаката е от Ислямска държава час преди самата организация. Ден по-късно, Техеран променя версията си, обвинявайки директно Саудитска Арабия за атентата. Но за това после.
Важен елемент се появи преди самата атака, когато петима нови членове на ИД заявяват лоялността си към „халифата“. Един от тях съобщава, че е формирана нова катиба (бригада) в Иран и че „няма да е последната“, което означава, че атаката в Техеран на 7 юни е извършена от членове на по-голяма клетка. През март тази година, ИД съобщи за създаването на бригада, специализирана в извършването на нападения в Иран. В тогавашното видео са показани шестнадесет души, а името на бригадата е „Салман ал Фарси“ – в чест на един от сподвижниците на Пророка Мохаммад, почитан и от сунити, и от шиити.
Със сигурност атаката в Техеран означава, че за ИД Иран вече се счита за военна зона. Това само по себе си е нов епизод в джихадистката история. Въпреки че иранските власти и техните съюзници често са обект на джихадистката пропаганда, както ИД така и Ал Кайда не отделяха ресурси за атаки в Иран.
Липсата на джихадистка активност срещу Иран често се свързва с връзките на Техеран с висши членове на джихадистки организации, за които Иран е логистичен център. През 2007 година в писмо на Ал Кайда от Осама бин Ладен, се казва: „Иран е нашата главна артерия за средства, бойци и комуникации, както и за заложници.“ Абу Мусаб ал Заркауи, основателят на групата, известна днес с името Ислямска държава, пътува често от Афганистан през Иран към Северен Ирак през 2002 година, както правят и редица висши членове на талибаните. До 2009 година членове на Ал Кайда намират убежище в иранската столица.
Писмото на Бин Ладен съветва да не се извършват атаки върху Иран, Ливан и Турция. Причината за това е, както обяснява самият Бин Ладен, свързана с цената на кампаниите на Иран срещу бойците и членовете на Ал Кайда. „Няма нужда от война с Иран, освен ако не сме принудени, поради голямата вреда, причинена от тях“, пише Бин Ладен.
Ислямска държава, обаче, смята липсата на атаки срещу Иран за част от сделка, сключена между Ал Кайда и Иран. През 2014 година, бившият говорител на групировката – Ал Аднани - обвини директно лидерството на Ал Кайда, макар да каза също, че атаките върху Техеран са ненужни засега, докато „територията може да се използва за логистика“.
Това, явно се е променило.
Седмица след атаките в Техеран, мнозина се питат защо беше ударен Иран. Като цяло това не е толкова учудващо – дори според наблюдателите, тази атака е закъсняла предвид статуса на Иран на враг на Ислямска държава в религиозно и идеологическо отношение. Нападението има няколко цели – да бъдат опровергани обвиненията за сътрудничество с иранците (един от нападателите съобщава във видеото, че не са агенти на никой, а се борят за религията, не са Иран или Арабския полуостров); да се отбележи надмощие в съперничеството за влияние с Ал Кайда (за разлика от Ал Кайда, ИД няма скрупули да напада шиитски джамии, както и да атакува цивилни обекти); увеличаване на влиянието.
Трябва да се отбележи, че извършването на една атака в Техеран в рамките на три години, означава липса на достатъчно добра инфраструктура в Иран, а това от своя страна води до извода, че все пак ИД не са отделяли много ресурси в организирането на клетки в страната на аятоласите. 10% от населението на Иран е сунитско, а част от арабите са членове на сепаратистки организации, търсещи подкрепа в околните държави в продължение на години. Въпреки това, ИД не успява да привлече бойци от тези среди. Дори в предимно сунитски държави като Саудитска Арабия, групировката не успя да намери достатъчно бойци, които да извършат големи атаки, освен нападения срещу джамии и постове на силите за сигурност.
Атаката в Техеран изкара отново конспиративни теории, които бяха преплетени с политическа пропаганда. Докато пътувах извън страната, чух разговор между двама от пътниците – чужденци – като единият от тях, момиче от Малайзия, точно пристигаше от Техеран. На въпроса какво става в Иран, пътникът отбеляза, че е имало атаки и са били убити хора. „Кой е извършител?“, попита вторият пътник. „Не съм сигурна, но мисля, че Саудитска Арабия – заради кризата с Катар“. Така, благодарение на първите реакции от Иран ден след нападението, които сочеха Рияд за „поръчител“, новинарският поток се смеси със слуховете и в крайна сметка с недостатъчното познаване на ситуацията в региона. Новият сблъсък на Саудитска Арабия и Емирствата с Катар (подкрепен от Турция и Иран), даде тласък на предположенията. Това, че Техеран открито застана на страната на малкото емирство срещу съседите му, даде възможност на конспиративните теории, че с една атака в иранската столица, Саудитска Арабия отвръща на удара. Но това обяснение омаловажава събития и развитието на ИД в посока Иран.
На преден план отново излезе и „религиозният сблъсък“. Ислямска държава иска да се фокусира върху религиозното напрежение между сунити и шиити, докато териториите на организацията в Сирия и Ирак намаляват. Дори да има проблеми във военно отношение, този религиозен сблъсък може да даде нови възможности на Ислямска държава. Нарастващата роля на Иран в Ирак и Сирия помага на джихадистката пропаганда, която казва, че Техеран иска да окупира „сунитските земи“.
Подобна кампания, основана на религиозно напрежение, видяхме в Египет с атаките срещу християнската общност. По този начин Ислямска държава опитва да използва социалните проблеми и различия в Кайро. С операциите си срещу шиити и християни, както и поробването на язидите през 2014, е нещо отличаващо Ислямска държава от останалите джихадистки групи. Дори Ал Кайда се дистанцира от подобни акции.
И тук идва третият търсен ефект от нападението в Техеран – увеличаването на влиянието. Желанието на Ислямска държава е да отклони вниманието на Иран от експанзията му в Ирак и Сирия. Зрителите, от които се интересува групировката не са иранците, а останалите жители на Близкия изток, които все повече виждат Иран като враг. В този ред на мисли, ИД се надява, че ще получи повече видимост.
Като удари аятоласите в сърцето – сградата на парламента и самия мавзолей на Хомейни – Ислямска държава отправи съобщение към всеки, готов да влезе в редиците на организацията в името на битката срещу Иран.
