Навън е непоносима жега. Слънцето жарко свети от небето, а човек няма никакво друго желание освен да прекара няколко часа на спокойно и прохладно място, особено когато дойде петък. Горе-долу, ръководена от подобни мотиви, един ден реших, че най-доброто бягство от летните жеги е в близкото кино. Мислех си, че по този начин с един куршум ще ударя два заека – хем ще се скрия на прохладно място, хем пък и ще мога да се потопя в сюжета на някой стойностен филм.
Трябва да призная, че първото ми желание беше удовлетворено в мига, в който прекрачих прага на киното. Там ме посрещна хладният полъх на климатиците. За съжаление обаче второто ми желание, да попадна на смислен и стойностен филм, меко казано удари на камък. Оказа се, че в момента предложенията по родните ни кино екрани варират от безсмислена комедия за говорещо плюшено мече, през биографичен филм, целящ да ни покаже „трудния” живот на американските стриптизьори до неизбежните комиксови продължения като „Черният рицар: Възраждане” и „Невероятният Спайдър-мен”. И ако филмът на Нолан, макар и с клеймо блокбастър, заслужава известни адмирации, то продължението на Спайди не може да се опише по никакъв друг начин освен като изсмукано от пръстите.
Но това тук не е сайт за кино и сега няма да представя поредната „компетентна” рецензия на някой филм. Това, за което ще си поговорим е защо, по дяволите, през последните няколко лета не се е завъртял нито един стойностен филм по кино екраните? Под стойностен филм имам в предвид лента, в която главните герои няма да носят абсурдни костюми и диалогът няма да се разиграва в тоалетната. Знам, че продукциите, които излизат през летните месеци от добре смазаната машина на Холивуд, целят единствено да напълнят хазната и да докарат, колкото се може повече приходи. Но все пак е истински обидно, когато се отнема правото на глас на кино зрителите и изборът им се свежда до два безсмислени филма. Затова искрено се питам каква е причината за тази масова инфантилизация на кино продукциите? Оказа се, че причината за все по-ниското качество на предлаганите филми се крие в прочутата анонимна комисия, която властва в Щатите и определя рейтинговата система на съответните филми. За всяка продуцентска компания в Холивуд, както и за всеки режисьор е просто сбъдната мечта, ако даден филм получи рейтинг PG- 13.
Тази категория, чиято таргет група са тинейджърите, всъщност осигурява най-големи приходи от продукциите. Затова и през последните години общото качество на филмовите ленти и най-вече на летните блокбастъри стремглаво пада надолу. Просто, защото тези филми са предназначени за подрастващи юноши и всякакви пикантерии, които биха шокирали „невинните” пубери са брутално премахнати. Филмовата индустрия вече не работи, за да задоволи вкуса на ценителите на киното, тя работи, за да привлече, колкото се може по-голям брой подрастващи в кино салоните. И тъй като контролът в САЩ е сериозен, затова въпросната анонимна комисия зорко следи за съдържанието на всеки излизащ филм. Новопоявилите се филмови продукции се оценяват по десетобалната система, като критериите са доколко в лентата се съдържат сцени на насилие, секс и употреба на алкохол и наркотици. Ако случайно консервативните представители на анонимната комисия преценят, че лентата е прекалено скандална, те й дават рейтинг R.
Или на разбираем език това може да се преведе като: „Сбогом, тинейджъри! Сбогом, големи пари!”. Затова и през последните години все по-прочути и талантливи режисьори се опитват да адаптират филмите си за тинейджърската аудитория. Тазгодишният летен кино афиш не прави изключение. Дори и сериозни продукции като „Черният рицар: Възраждане”, „Наследството на Борн” и „Зов за завръщане” са с оценка PG-13 и са направени, за да задоволят тинейджърския вкус. Май това лято единствените „бунтарски” филми, които са ядосали анонимната комисия и са попаднали в графата „само за възрастни” са фентъзито на Ридли Скот – „Прометей” и циничната комедия на Коен – „Диктаторът”. Рейтинговата система, по която се оценяват новоизлезлите филми обаче, не превърща директно даден филм в добра и смислена продукция. Тя просто красноречиво говори за смелостта на авторите и режисьора.
Дали производителите на филма са успели да опазят добрите качества на лентата или са се подчинили на масовите критерии и изисквания? Иначе като цяло всеки кино зрител сам преценява качествата и достойнствата на даден филм. Понякога дори се случват изненади като това дадена лента да се радва на големи приходи и същевременно да представлява стойностна кино продукция. Пример за това е лентата на Нолан от преди 3 години – „Генезис”.
Все пак, ако сте се запътили към кино салона с надеждата да гледате нещо смислено и стойностно това лято, по-добре се откажете. Изчакайте да мине сезонът на блокбастърите и после може отново да пробвате да откриете някоя качествена продукция. А дотогава не остава нищо друго освен да хвърляме по едно око на трейлърите с какъв рейтинг излизат предстоящите филми.
