22-годишният Баръш Язгъ е роден в Сиирт, Югоизточна Турция. Районът не само е един от най-бедните в Турция, но също и арена на сблъсъци между турската армия и кюрдските сепаратисти от Кюрдската работническа партия (ПКК). През последната военна кампания на Анкара за потушаване на активността на ПКК, бяха разрушени цели квартали от Диарбекир през Батман и Сиирт – градове, които са известни с дейността на ПКК и са почти постоянна военна зона. Не е трудно да разберем защо едно младо момче, което има талант и иска да се развива, би искало да потегли към големия град Истанбул, а след това и по-натам – към Европа. Баръш Язгъ е искал да стигне до Белгия, където живее неговият брат, за да се обучава в музикално училище.
Допреди да потегли към Европа по т.нар. „Път на бежанците“, Баръш е живеел в истанбулския квартал „Фатих“ заедно с брат си Ченгиз, който също е музикант. Седем месеца по-рано двамата отиват в Белгия, но визата на Баръш изтича и той трябва да се върне в Турция. Подобно на мнозина младежи в неговото състояние той изпитва трудности, защото е безработен и без сигурност. Тогава решава да подаде документи. Прави го два пъти, но и двата пъти му отказват. Вижда, че единственият начин за него е да тръгне през Егейско море и със събраните си досега пари да премине през Гърция и оттам към Белгия.
Мечтата на Баръш е била да стане виртуоз. В кутията на цигулката му, бреговата охрана открива ръчно написани композиции, които вероятно е искал един ден да изпълни през публика. Той поема през Егейско море, където се удавя заедно с още 16 души. Само двама души оцеляват. Младият цигулар е открит, прегърнал цигулката си.
Смъртта на Баръш Язгъ е една от стотиците в Средиземно море за първите месеци на 2017 година. По данни на Международната организация по миграция между 1 януари и 9 март над 520 души са се удавили в морето. Общо 5000 намират смъртта си през 2016 година. Техните съдби са различни, но често желанието е едно и също – по-добър живот и сигурност, където да могат да започнат отново живота си.
Приятелите и колегите на Баръш Язгъ, с които е свирил заедно, организираха погребението му. Той е определян като млад талант с голямо бъдеще. Човек, отдаден на музиката, който би жертвал много в името на изпълнението на мечтата си. Както и станало.
Но смъртта на Язгъ може да се разглежда и в контекста на две други трагедии, които все още не са популярни и отразяването им е минимално: продължаващите трудности за бежанците в източното Средиземноморие и опита за напускане на Турция (както и арестуването им) на турски интелектуалци и професионалисти.
Въпреки че броят на бежанците, опитващи се да достигнат гръцките острови откъм Анадола, е намалял с 90%, стотици все още продължават да рискуват живота си, опитвайки се да достигнат до европейските брегове. Според данни на Ал Джазира, близо двадесет души пристигат на гръцките острови от Турция всеки ден. Дузина други, както онези на лодката, на която се е качил и Баръш Язгъ, не успяват. В същия месец, в който загина и младият цигулар, единадесет други загинаха при същите обстоятелства.
Много от журналистите се фокусират върху начините за осъществяване на трафик и индустрията около това покрай турския бряг, а също и относно сделката между ЕС и Турция, която цели спирането на бежанците преди да достигнат някоя европейска държава. Докато истории като тази на Язгъ са достойни да бъдат разказани отделно, те хвърлят светлина и към други подобни. Например, двете жени, които оцеляват при инцидента с лодката, на която е и цигуларят, не са от Сирия - подобно на мнозинството от бежанците, избрали този път - а от африкански държави, което загатва за по-голяма история, свързана с африканската миграция през Турция. Бежанците от Африка често са нископлатени и подложени на дискриминация дори в транзитните държави като Турция, което ги кара да предприемат отчаяни пътувания към Европа.
Бежанците от Африка и Близкия изток не са единствените, които опитват да напуснат Турция. С ударите на турското правителство срещу академичния и медиен елит, мнозина високообразовани турци не успяват да намерят работа, тъй като голяма част от тях са вкарани в „черен списък“ и не ги наемат. На други пък им изземат паспортите, като за такива случаи се чуваше няколко пъти от юли 2016 насам, когато неуспешният преврат срещу Ердоган отприщи серия от репресии срещу негови опоненти.
Ето защо, не са малко турците, които също могат и опитват да напуснат нелегално страната. Докато историята на Язгъ не е част от това явление, той все пак споделя същите обстоятелства, с които се сблъскват и журналисти, интелектуалци, коментатори и бивши служители в администрацията, и те опитват да напуснат страната. Напрегнатите отношения между ЕС и Турция предполагат, че все по-малко турски граждани ще получават зелена светлина за визи. В крайна сметка, предвид обстоятелствата, в близко бъдеше може да се стигне до още трагични случаи, като този на Баръш Язгъ.
