Скопие се обърна към София за подкрепа за приемане в НАТО, след като имаше проблеми с влизането, заради спора с Гърция за името си. Балканизацията ни остави с хиляди спорове като съседи, но изглежда може да е дошло време за помирение. На фона на антибългарските плакати и на отказа на Македония да допусне поднасянето на венци на гроба на Гоце Делчев от българския ни посланик, тази молба изглежда най-малкото неочаквана.
Трудно е да определим дали сме успели да спечелим македонските симпатии най-после или просто както и много македонци, които предпочитат да пътуват с български паспорти в Европейския съюз, македонските власти гледат на България като на магистрала до Брюксел.
Бойко Борисов, разбира се, успя да направи оценката, че забраната за поднасяне на цветя на гроба на Гоце Делчев, не прави на македонците „нито услуга, нито чест”, но последствията се сведоха до протест получен от посланика на Македония в София.
Ако само се направи паралела с гръцко-македонския проблем за името, може да ни се стори, че други наши съседи доста по-остро защитават позициите си, но интересно защо тогава българското е толкова недолюбено в Македония. Ето, че ние сме винаги готови за подкрепа и сътрудничество. Дори повече, Маргарита Попова квалифицира като задължение на България да помага на съседните ни държави, които искат да се присъединят към ЕС, което отново ни превръща в летящото килимче към европеизацията. Радостното е, че откакто сме в европейския съюз, имаме повече поводи за контакти с нашите съседи, които един по един стягат багажа за Европа. Кой знае може един ден смирението ни да се окаже симпатично и нас да ни приемат и в Еврозоната, в Шенген, а защо не и в Африканския съюз? Да бъдем оптимисти!
Да си в центъра на Балканите не е лесно, имаш главната отговорност за сътрудничеството и поддържането на връзките с всички съседи. А някога най-важен беше националният интерес. Какъв беше той впрочем?
