На 4 април между 6:30ч. и 7:00ч. сутринта се появиха видео кадри и снимки, показващи нанесена атака в град Хан Шейхун, южно от Идлиб, Северозападна Сирия. Почти веднага след това излезе информация, че при въздушните удари са използвани и химически оръжия, причинили смъртта на близо 100 души. Над 400 са обгазените.
На видеозаписите може да се види, че жертвите показват симптоми на обгазяване, включително липса на реакция към светлина на зениците, пяна в устната кухина и конвулсии. Малко по-късно болницата, която прие първите обгазени, също беше бомбардирана – нападението е документирано и кадрите също бяха споделени масово в интернет. В резултат на тези събития, едновременно Русия и Сирия отрекоха участие, като руското Министерство на отбраната заяви, че всъщност е ударен склад с химически снаряди на бунтовниците. Посоченият час на удара в изявлението е 11:30 ч. на обяд – с няколко часа разлика от първите сведения. Последвалите разследвания установят с точност местоположението на удара, както и на т.нар. склад с химическо оръжие, за който Москва твърди, че е поразен. Впрочем, британският вестник Гардиън изпрати свой екип на място, за да провери какво се е случило – репортажът им си струва да се прочете.
Седмица по-късно, дебатите за това кой е извършител на атаката и кой може да има полза от нея, са все още в разгара си. Междувременно САЩ извършиха атака върху военна база на сирийската армия, която се използва от Русия и Иран, а на дипломатическо ниво нещата сякаш излизат извън контрол.
Много хора са изненадани защо се извършва химическа атака в момента. Даже медия като Deutsche Welle пусна статия с този въпрос, съмнявайки се в доводите около нападението. Истината е, че подобна атака щеше да е изненадваща за някой, който следи изкъсо Сирия, само ако тя беше единствена. Но атаките от този тип никога не са били единичен случай в сирийската гражданска война - просто тази в Хан Шейхун стана видима в медиите, най-вероятно заради кадрите. Подобни нападения, заедно със систематичните бомбардировки, са част от средствата на войната. Поради множеството съобщения за подобни нападения, започва официално разследване с наличните данни. Какво установява общото разследване на Организацията за забрана на химическите оръжия и ООН за химическите атаки в Сирия?
На 21 октомври 2016 г. е публикуван четвъртият доклад съгласно предписанията на резолюция 2235 на Съвета за сигурност от 7 август 2015 г. Според него между 2014 г. и 2015 г. сирийският режим е отговорен за три химически атаки, а "Ислямска държава" - за една.
На 13 февруари 2017 г. е публикуван пети доклад. В него се посочва, че между четвъртия и петия доклад са извършени 23 атаки, а само между януари 2017 г. и 4 април 2017 г. са извършени 9 химически атаки от сирийската армия в Дамаск, Идлиб и Хама. Общо нарушенията на резолюции на ООН от страна на сирийското правителство са 167. Могат да се конкурират по този показател само с Израел.
Онова, което подбуди всички дебати, обаче, не е самата химическа атака, не е дори фактът, че има ежедневни въздушни удари, а последвалата реакция на САЩ. Въпреки многобройните анализи и коментари, които се чуха по сутрешните блокове у нас, бяха пропуснати детайли около решението на администрацията на Доналд Тръмп да атакува една от шестте големи военновъздушни бази в Сирия.
Часове преди изстрелването на ракетите „Томахоук“, сирийската армия започна да изтегля военна техника от няколко места, включително базата в Меззе, Дамаск.
Няколко конвоя от камиони, пренасящи „неидентифициран материал“, потеглиха късно вечерта в посока Южен Ливан. До полунощ ирански дипломати, сирийски генерали и руски съветници изтеглиха семействата си в посока Бейрут. Информацията беше потвърдена от източници в сирийската армия. Горе-долу по същото време в медиите и социалните мрежи се появиха съобщения, че американският удар, за който вече се говореше, че може да бъде извършен най-рано на 8-9 април, ще бъде нанесен още същата нощ след химическата атака в Хан Шейхун. Базата Шайрат е била полупразна часове преди да бъде поразена, а сирийски самолети бяха преместени в руската база Хмеймим.
Не много след американското нападение над базата Шайрат, от която е нанесена химическата атака, генерал Али Абдула Аюб – началник на генщаба на сирийската армия – посети базата, за да похвали пилотите и да провери щетите. Той описа техния „висок морал и дух за битка“, призовавайки ги да „изкореняват тероризма, където съществува в страната им“. Официалната новинарска агенция САНА публикува видео от посещението, на което е награден и пилотът, нанесъл атаката над Хан Шейхун. От всички записи прави впечатление, че не са били ударени пистите на базата, както и частите от нея, в които се помещават руски военни. Ден след атаката Шайрат вече действаше и от нея се нанасяха въздушни удари.
В началото на април, малко преди химическата атака, бяха нанасяни редица въздушни удари предимно от базата Шайрат, като бяха поразени градове и селища в провинция Идлиб, включително Урум ал Джоз. Тогава загинаха над 20 души. В същия ден Хан Шейхун беше атакуван два пъти. Честота на ударите, провеждани от руската и сирийска авиация, има за цел спиране на бунтовническото напредване, подкрепено от ислямистки фракции в Идлиб, провинциалните части на Алепо, а също и в провинция Хама.
Според разузнавателните данни, именно заради Хама е нанесена химическата атака в Хан Шейхун.
От началото на годината, правителствените сили са под натиск в Централна и Южна Сирия, а също има и проблеми със сигурността в Алепо, след армията върна контрола си над града през декември 2016 г. При една от офанзивите в провинция Хама, сили на Тахрир ал Шам (бившата Нусра), заплашиха самата военновъздушна база при Хама, която е жизненоважна за защитата на града. При сраженията загинаха близо 700 войници, а 40 танка са извън строя заради широкото използване на противотанкови оръжия. За да отвлекат внимание от офанзивата, правителствените сили увеличават въздушните удари в провинция Идлиб, която служи като крепост за ислямистки и бунтовнически групи. Самият град Хан Шейхун попада под контрола на Тахрир ал Шам. Поразяването на жилищни райони би трябвало да нанесе удар върху морала на бунтовническите и ислямистки части.
Предисторията на събитията около химическата атака в Хан Шейхун не завършва тук. Няколко дни преди това, в Анкара държавният секретар Рекс Тилерсън заяви, че сирийският президент Башар Асад не е приоритет за САЩ, а съдбата му ще бъде „решена от сирийския народ“. Това преведено от дипломатически език означава чисто и просто, че Асад може да се радва на свобода на действие, тъй като властта му засега е подсигурена. Именно в тази атмосфера се случиха събитията в Хан Шейхун: напредване на бунтовниците в две провинции в Северна Сирия, сражения в самия Дамаск и „зелена светлина“ за Асад, че остава на власт. Бунтовническите сили, дори да имаха технологията да направят свои химически снаряди, нямат изгоди да атакуват свои позиции (да не забравяме, че атаката е нанесена с въздушен удар), за да предизвикат външна намеса, защото не очакват тя да се случи.
След като станаха ясни детайли около атаката и положението на терен, сирийското правителство и най-вече Русия започнаха да атакуват аргументите, че е използван смъртоносният газ зарин. Главната теза е, че не е сигурно, че е използван този тип оръжие и също така, че сирийската армия е унищожила запасите си след 2013 година. На 11 април излезе информация, че от аутопсиите на загинали в Хан Шейхун става ясно, че е използван зарин. Заключенията на турските лекари, приели телата, са извършени под строгото наблюдение на Световната здравна организация. Както стана ясно вече, подобни атаки не са нещо нечувано в сирийската гражданска война.
Провинция Идлиб се превърна в зона, в която често се използват различен тип химически агенти.
Така например, според Организацията за забрана на химическите оръжия, хеликоптери хвърлят снаряди с хлор в градовете Талменес и Сармин през април 2014 и март 2015. Хлорът е широко използван химикал, който намира приложение и в ежедневието – например с почистване на водата в басейните. Но той също е и един от първите химикали, използвани като оръжие в Първата световна война и е забранен от Конвенцията за забрана на химическите оръжия. Сирия подписва тази конвенция едва през 2013 година под натиска на Русия, която договаря със САЩ унищожаването на химическите запаси от зарин, бял фосфор, иприт и нервнопаралитичния газ VX. Всички тези оръжия могат да предизвикат смърт при попадане в тялото, при вдишване и излагане на въздействие върху кожата, и затова са забранени от Конвенцията. Руският натиск върху Асад се наложи след като режимът използва зарин в Източна Гута, Дамаск, през август 2013 г., убивайки 1500 души. Това е най-тежката химическа атака след Саддам Хюсеин, който през 1988 година обгазява кюрдския град Халабча.
Според докладите на Организацията за забрана на химическите оръжия, запасите на сирийското правителство са унищожени на 99,6%, но все още има възможността за нанасяне на малки атаки. През декември 2016 г. е използван зарин в провинция Хама – само ден, след като Ислямска държава завзе за втори път древния град Палмира. При атаката 300 души бяха обгазени, а 90 загинаха.
И ето, че само в рамките на дни САЩ (в частност Доналд Тръмп), промени позицията си радикално. Какво, обаче, означава това?
След американската атака започнаха изказвания от страна на поддръжници на Асад, припомнящи войната в Ирак през 2003 г., в Афганистан през 2001 г. и в Сърбия през 1999 г., въпреки че всичко е различно от онова време. На първо време – САЩ нямат намерение да затъват в блатото на сирийската гражданска война, особено с наличието на руска и иранска армия. За две години Москва изгради три допълнителни военни бази, освен вече съществуващата в град Тартус. Иран пък е още по-здраво стъпил – подкрепените от Техеран милиции са една от най-боеспособните сили в Сирия, които често спасяват фронтовите линии на сирийската армия. От своя страна, Вашингтон ограничи участието си в Северна Сирия с подкрепата си за кюрдите, с което пък разгневи съюзника си в НАТО, Турция. От 2011 г. насам, САЩ нямат реално действие, свързано със Сирия, оставяйки страната в зоната на влияние на Русия.
В този смисъл, американският удар над Шайрат е лишен и от стратегически смисъл.
Да, Тръмп показа мускули и дипломатите размениха реплики в Съвета за сигурност на ООН, но пораженията са минимални, а базата работи на пълни обороти. Ракетите „Томахоук“ наляха вода в пропагандата на сирийското правителство, впрягайки сили с антивоенните движения, които останаха мълчаливи спрямо действията на Асад от 2011 г. насам. Не на последно място, американската атака влоши ситуацията за сирийската опозиция – държаните от бунтовници райони са удряни два пъти по-често и ожесточено от преди намесата на Тръмп.
Ето защо, не е учудващо, отношението на сирийците към тези събития. Доналд Тръмп се сдоби с нови карикатури и ново име – Абу Иванка ал Амрики, означаващо буквално „Бащата на Иванка, Американеца“. За последните шест години бяха научени редица уроци, сред които най-важния е за цинизма в геополитиката.
И накрая, най-важното съобщение за последните месеци, свързано със Сирия, не дойде нито от предупреждението на страните от Г7 срещу Асад, нито от заканите на Тръмп, нито от ядосания Путин, а от съседен Ирак.
Шиитският религиозен лидер и политик, Муктада Садр, отправи послание към сирийския президент, че е време на се оттегли. Садр, който е критик на религиозните квоти в иракското правителство, има сериозно присъствие, а верните му военни части контролират части от Южен Ирак и половин Багдад. През последните две години той организира все по-големи петъчни протести срещу липсата на реформи в Ирак, призовава най-голямата коалиция от милиции Хашд ал Шааби да бъде разпусната, заедно с неговата собствена милиция и в Багдад да управляват технократи. Муктада Садр беше един от главните виновници за американските загуби в Ирак след 2003 година, а името му в момента е сериозен проблем за интересите на Иран. Неговото изявление е ясно: „проля се достатъчно иракска кръв, за да се месим в чужди конфликти“. Тези дума бяха широко неглижирани в световната преса, но предвид влиянието на Садр, те са червена лампа за силите на Асад.
