Вижте и "Какво учат студентите по гражданско право"
(Не)равнопоставеност на половете
В България не е възможно жена да изнасили мъж. Разпоредбата на чл. 152 от Наказтелния кодекс, регламентираща престъплението изнасилване, започва с „който се съвъкупи с лице от женски пол“. Логично, мислиш си ти, защото обратното няма как да стане. Все пак съвкуплението зависи от желанието на мъжа. За да не навлизам в графични детайли, е достатъчно да кажа, че нежелани прониквания могат да се случат на всеки. Съдебната практика обаче е намерила начин да наказва тези деяния като друг вид престъпления, затова, мили дами, приберете пожарогасителя.
И вълкът сит, и агнето цяло
Като всяко модерно наказателно законодателство българското признава, че едно деяние, което има всички признаци на престъпление, не е престъпление, ако е в приемливи рамки. Примерно хванали са те да крадеш пари от касата. В процеса на разследване се установява, че не си откраднал някакви главозамайващи суми – за една година липсват 30-40 лева. Макар че обективно (че и субективно) да осъществяваш всички признаци на престъплението по чл. 194, ал. 3 от Наказателния кодекс, съдът най-вероятно ще реши, че поведението ти е малозначително, че си добра душа по принцип, че се разкайваш, че издържаш болната си майка и поради това действията ти не са престъпление (чл. 9, ал. 2 НК). Безспорно е, че ще те уволнят.
Пускане под гаранция и условна присъда
От коментарите под новини за обвиняеми, пуснати под гаранция, не спирам да се убеждавам, че липсата на разбиране не спира хората страстно да изразяват мнението си. Повечето българи считат, че пускането под гаранция е равносилно на освобождаване от отговорност срещу парична сума. Нищо подобно. Пуснатите под гаранция тепърва ще бъдат съдени, но съдът с помощта на някои правила в закона е преценил, че лицето е достатъчно съвестно, за да се яви доброволно в съдебната зала, поради което няма смисъл да го държат в ареста.
Условното осъждане, от друга страна, също бива възприемано като плясване през пръстите. Това не е вярно. Условното осъждане пак е осъждане, но при него изтърпяването на наказанието се отлага до друго провинение или никога не се изпълнява, ако осъденият си е взел поука. Само че негативните последици за един престъпник не се изчерпват само със затвор. До реабилитацията си в свидетелството за съдимост на този човек ще пише, че е осъждан. Късмет с търсенето на работа. Между другото, някой да предаде на Владо Кузов, че до края на живота си ще гледа съдийската професия през крив макарон с неговата условна присъда.
Порнографията е престъпление
Чл. 159 от Наказателния кодекс. Всичкото порно, пичове, не само детското (то е в друга категория). Намери и прочети текста от закона, за да се убедиш, че е така. Това може би ти се струва пресилено. Обаче имай предвид, че разликата между проституцията и порнографията е, че при второто някой снима сексуалния акт. Изглежда логиката на законодателя е била да не допусне заобикаляне на закона само поради наличието на видеокамера. Тук е моментът да отбележа, че проституцията сама по себе си не е престъпление в България, но сводничеството е – чл. 155, ал. 4 от НК. Преди да продаваш тялото си обаче е добре да вземеш предвид, че е престъпление работоспособно лице да си изкарва доходите по неморален начин (чл. 329, ал. 1).
Как да ти се размине убийство
Този въпрос е малко спорен, затова не ти препоръчвам да убиваш хора, защото в наказателното право се заяждат за запетайката, но чл. 12, ал. 3 от НК в прав текст казва, че няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище. Всяко от тези понятия („неизбежна отбрана“, „нападение“, „проникване с взлом“, „насилие“, дори „жилище“) си има строго определена юридическа дефиниция, но най-общо смисълът е ясен – каквото и да направиш на някого, който е влязъл в дома ти с взлом или с насилие, е законно, вкл. и да го убиеш. Между другото, когато приемали този член през 1997, освен тази хипотеза е имало редица други, като например нямало е превишаване на пределите на неизбежна отбрана, ако нападателите са двама. Законът бил толкова общ, че дори не визирал възрастта на нападателите, което означавало, че и деца да са, щом те нападат и са повече от едно, си имал правото да ги убиеш. Какво да ти кажа, по онова време имало „дози за еднократна употреба“, подозирам, че всички са пушели трева като заклани (майтап бе, Уили, моля, не ме съдете за клевета). Всички без Конституционния съд, който е имал благоразумието да обяви тези алинеи за противоконституционни.
Главният про(блем)курор
Ако си стигнал дотук, поздравления! Дано вече започваш да усещаш нюанса между закон, право и справедливост. Хайде, да проверим! Според теб справедливо ли е един-единствен човек да има властта да решава дали да бъдеш обвинен в извършването на някакво престъпление? Или пък един-единствен човек да има правото да се меси в процеса на разследване (т. нар. досъдебно производство), променяйки и допълвайки по собствено усмотрение актовете на прокурора, от които зависи дали обвинението ще издържи в съда или ще се провали? Ако си отговорил отрицателно и на двата въпроса, честито! Очевидно имаш по-засилено чувство за справедливост от законодателя. Макар и с последната редакция на текста в чл. 46 от Наказателно-процесуалния кодекс властта на главния прокурор да беше стеснена, до влизането на делото в съда той може да отмени или измени всякакви действия, които долустоящия прокурор е извършил. Единствената възможност за последния, ако е несъгласен с тази намеса, е да я обжалва пред горестоящия прокурор. По-горестоящ от главния прокурор няма. Тогава пред кого обжалваме неговите действия, ако ги намерим за незаконни или неправилни? Пред арменския поп, разбира се! Дори и да приемем, че за качествената работа на прокуратурата се изисква подобна пирамидална йерархия, трудно ми е да си представя защо човекът на върха има нужда от чак толкова широки правомощия. Престъпленията са най-тежките нарушения на правовия ред в една държава, поради което за тях се налагат и най-тежките санкции. Може би трябва да преосмислим доколко е в интересите на обществото подобно концентриране на власт.
