Нютон е необорим вече повече от три века: на всяко действие има еднакво по сила и противоположно по посока противодействие. Тоест, ако стотици години се бориш да втълпиш на човешко същество, че само защото е жена, не може да учи, работи каквото иска, не може да гласува, да избира за кого да се омъжи, не може да казва какво мисли, то в 21 век ще си свидетел на явлението FEMEN.
За тези, които не знаят или не се сещат, това са голите истерични украински феминистки, които създават организацията през 2008 г. Днес FEMEN по техни данни има 7 международни клона и над 150 хил. последователи в световен мащаб. Те се обявяват срещу сексуалната експлоатация на жени и се борят за освобождението от патриархалния ред, който превръща жената във вещ. „Женската голота, свободна от патриархалната система, е смъртоносният удар по системата, военен манифест и свещен символ на свободата на жената.“ Как се борят за свободата? „Нашата мисия е протест! Нашите оръжия са голи гърди! И така се ражда FEMEN и стартира секстремизмът.“
Това е меко казано обидно и унизително за една еманципирана жена. Ако половите или расовите ни белези са единствените оръжия, с които да се борим срещу неравенството, то САЩ все още щеше да бъде робовладелска страна, а в Европа може би само французойките щяха да могат да гласуват. Феминизмът е бил и все още е необходимо движение. Но не и този, който наблюдаваме днес.
Жени, борещи се за равни права, е имало открай време. Почти винаги обаче това са били единаци, хора, които са били маргинализирани, техният глас не е бил достатъчно силен, за да събори предразсъдъците на едно строго патриархално общество. Идва деветнадесети век, обаче, и с него идва и промяна в женското мислене. Краят на века бележи появата на първото масово женско (феминистко) движение. Появяват се суфражетките в Англия и САЩ, които се борят за избирателни права на жените, както и против дискриминацията им в икономическия и политическия живот. Заражда се и феминисткото движение в Германия, начело с небезизвестните комунистки Клара Цеткин и Роза Люксембург. Та, тези жени не са извоювали правата си, крещейки голи по площадите. Не са привлекли и мъже за своята кауза, акцентирайки на това, че имат гърди. Не са твърдели, че са върхът на човешкото развитие. Запазили са своето себеуважение и са изградили уважение към себе си и у другите. Равенството е дошло като победа над ирационалното мислене чрез рационалните методи на хиляди смели жени.
Какво се случва днес, че да накара дори човек с феминистки възгледи като мен, да се почувства унижен от феминизма.
Уикипедия говори за дванадесет различни течения на движението, някои от които са за пълната доминация на жените върху мъжете (амазонен феминизъм), изцяло отхвърляне на привличането към мъжкия пол (лесбианизъм), разделяне на жените от мъжете (сепаратизъм). Третата вълна или така нареченият съвременен феминизъм се бори в защита на аборта, правата на хомосексуалните жени, доминацията на женския пол като цяло. Къде остана равенството?
Феминизмът се превръща в груба сила, крайно радикално течение, което вместо да привлича, отблъсква. В опит да защитим правата си, се превръщаме в гневно същество, изпълнено с комплекс за величие, в другата крайност на „мъжкия свят“ – маниакален матриархат. Законовите права може да се извоюват с протести, но уважението се печели. А идеята е много простичка. Дай причина да те уважават. Не защото си мъж, жена, афроамериканец и това те прави по-значим, а защото си качествен човек. Известната реч на д-р Мартин Лутър Кинг за мечтите може да се тълкува и така: „Имам една мечта, че един ден моите четири деца ще живеят в страна, в която не съдят за тях по цвета на кожата им, а по качествата на техния характер.“
В „месеца на жената“ – март, това , което мога да пожелая на нас жените е да получаваме цветя без повод, не поради причина, че другите са задължени на нашия пол, а защото сме хора. Ценни хора.
