870 човека, осъдени за корупция. 667 млн. евро, върнати в хазната срещу 40 млн. евро годишен бюджет. 55% доверие в институцията. С това се похвали в четвъртък Лаура Кьовеши, оглавяваща Националната агенция за борба с корупцията в Румъния, докато един псевдополитик блъскаше по вратата и после се оплакваше, че не го пуснали да защити свободата на словото.
С какво може да се похвали българската прокуратура? През 2015 са осъдени цели 17 човека за корупция. Пръскам се по шевовете от гордост. Не разбирам какво ми ги пробутвате тези румънци при положение, че са толкова корумпирани. В България има едва 17 подкупни душици. Или забравихте, че всеки е невинен до доказване на противното?
И като казах противно, избори 2017. Запознахте ли се с предизобрните платформи на кандидатите? Знаете ли какво предлагат политиците в сфера „Правосъдие“? Не? Внимание – след края на този текст нищо няма да спре порива ви за емиграция.
Да започнем с двата титана на политическия небосклон, пожарникарите и ездачите, които искат да не се връщат делата на прокурора. Видите ли по този начин се забавяло правосъдието и лошите не влизали достатъчно бързо в затвора. Неслучайно има един лаф за една бърза кучка. Делата се връщат на прокурора, за да може да се отстранят нарушенията на закона, които той е допуснал и които пречат на съда да продължи с делото. Например, ако прокурорът е пропуснал да ви връчи обвинителен акт, а директно ви е пратил в съдебната зала, как се очаква от вас да се защитите? За отстраняването на това нарушение, съдът трябва да върне делото на прокурора с инструкции да ви връчи обвинителен акт. Ако не го стори, ще трябва да ви оправдае, защото са нарушени правата ви, независимо каква свинщина сте извършили.
Казано по друг начин, и двете партии искат да се бетонира и най-малката възможност да се достигне до присъда, различна от оправдателната. Ама иначе се борят с престъпността. Междувременно не се чува и дума за каквато и да е реформа в прокуратурата, която, ако от горното не стана ясно, е основният играч в наказателното производство. Без нея няма присъда. Съдът единствено проверява дали прокурорът е разкрил престъплението и ви налага съответното наказание. Съдът не разследва.
Столетниците не се притесняват за това. Тях ги тревожи фактът, че извършителите на някои престъпления не се наказва достатъчно тежко. Предлагат да отпадне маловажността и небрежността за определени деяния. Това са юридически термини с много специфично значение. Небрежността е една от двете форми на вина. Вината в наказателното право е най-важното след обективно извършеното. Абсолютен юридически абсурд е да премахваш небрежността. Това е като да правиш облак без мастика. Няма как да стане. Това би довело единствено до оправдателни присъди, тъй като деянието, ако наистина не е извършено умишлено, просто не се наказва (чл. 11, ал. 4 Наказателен кодекс).
Маловажни са онези деяния, които макар и на пръв поглед да осъществяват всички признаци на престъплението, всъщност са толкова дребни и незначителни, че няма смисъл да си мърдаме пръста за тях. Конеездачите искат и за най-дребната кражба да се влиза в затвора. Брех! Интересно как защитниците на бедните привидно не зацепват, че хората са бедни не защото им крадат кокошките, а защото държавата се източва от обществени поръчки и корупционни схеми. Привидно.
Конкурентите им пък бленуват за единен държавен изпит по право. Добрата новина е, че той съществува от 1996-та година. А колкото до борбата с корупцията, онази същата, която върна 627 МИЛИОНА евро обратно в румънската хазна, от премиера-слънце слушаме същите общи приказки, които се изтъркаха повече и от летен хит на Криско. Да сме прехвърлели делата за корупция на специализирания наказателен съд. И на арменския поп да ги пратим, ще е все таз, ако прокуратурата не си е свършила работата. А тя няма да почне да я върши, докато един човек диша във врата на всички прокурори и им дърпа делата от ръцете (чл. 46, ал. 3 НПК). Освен това предлагат да се създадат още комисии за борба с корупцията, още административни органи, още бюрократи, които да са контролират пряко от правителството. За всеки случай, че съдебната власт е прекалено лабилна и току-виж някой реши да започне да си върши работата. Ако искаш нещо да не се случи, направи комисия да го разследва.
Националистите не са качили предизборна платформа на сайта си, онези със сараите не обелват и дума за правосъдие, а бензинаджията има три реда (1. Бързи законодателни промени за изпълнение на препоръките на Европейската комисия относно реформата в съдебната система; 2. Законово регламентиране на независимостта, правомощията и капацитета за разследване на специализираните органи включително и за престъпления, свързани с корупция на съдии, прокурори, ръководители на държавни институции и висши държавни служители; 3. Регулиране на размера на съдебните такси за да не се ограничава достъпът на обикновенния човек до правосъдие). И защо ли да си правят труда за повече, като само лудите ги четем?
Според социолози горните пет ще влязат в новия Парламент. Някогашното дъно вече е небето. Нещата обаче не са напълно загубени, защото до изборите има още малко време и не е като да няма кандидати, които адресират проблемите на правосъдието, а не хвърлят само прах в очите. Самият аз писах наскоро за три възможни решения на актуалните проблеми в съдебната власт. Имаме време да помислим дали искаме да заприличаме на държава или ни харесва да живеем с този тумор, който бавно, но сигурно ни затрива. Не ЕС, не бежанците, не Сорос. Туморът го храним ние, като отказваме да го премахнем. А можем, правили сме го. Хайде пак, а?
