35 камиона с хуманитарна помощ се задава по пътя, водещ към полуразрушения квартал Ал Уаер в град Хомс. Доставките трябва да бъдат раздадени в началото на седмицата на бедстващите в обсадената от правителствените сили зона, която все още е под контрола на бунтовнически части.
Но помощите на ООН не достигат до Ал Уаер. Снайперисти откриват стрелба и камионите се връщат. Последва втори опит, в който се включва Сирийският Червен кръст и полумесец и Международният комитет на Червения кръст. Конвоят отново обръща в обратната посока, тъй като е обстрелян. Помощите не достигат до бунтовническите райони и хуманитарните работници опитват да минат през правителствената зона. Според изявление на ООН 22 камиона са спрени на пропускателен пункт и са моментално разтоварени. Товарът – медикаменти, храна и зимни дрехи за 50 000 души – е иззет, а шофьорите са арестувани и според Червения кръст пребити от силите за сигурност.
Това е последният инцидент, но не единствен, който се случва непосредствено преди поредните мирни преговори за постигане на политическо решение за гражданската война в Сирия.
Резултатите от предишните два кръга от разговори в столицата на Казахстан, Астана, са преекспонирани, но не могат да доведат до реална промяна на ситуацията. Създадени като политическа инициатива за допълване на примирието, обявено от Русия, Турция и Иран на 30 декември 2016, последният епизод от преговори, проведени миналата седмица, не успя дори да приеме заключително изявление. Докато Москва иска подписването на тристранно споразумение за наблюдение на примирието, то изглежда единственият резултат засега ще е куха декларация за добри намерения, която няма да съдържа нищо задължително в себе си.
Ролята на мирния процес в Астана е отделна, но не маловажна. Американските дипломати, които заедно с представителя на ООН за Сирия Стафан де Мистура играха ролята на наблюдатели, изглеждат доволни от това Русия да води. Подобно на други западни и арабски държави, те не желаят да дадат пълната си благословия за преговорите в Астана, страхувайки се, че това може да бъде използвано от Русия и Иран да изместят водените от ООН преговори в Женева.
Турция, също даде знак, че двата процеса трябва да вървят отделно. Астана никога не е била алтернатива на Женева, поясни в края на миналата седмица външният министър Мевлют Чавушоглу. Астана, допълни министърът, служи като инструмент за изграждане на доверие и „поддържане на огъня“, докато Женева трябва да бъдат основната база за намиране на политическо решение и осигуряването на преход в Сирия.
И наистина, Женева беше в центъра на международните опити за постигане на мир, откакто избухна сирийският конфликт през 2011 година. През юни 2012 година, САЩ, Русия и други държави се събраха за среща, наречена по-късно Женева 1, завършила с изявление, което не споменава изрично сирийския президент Башар Асад, но изисква създаването на „преходен управляващ орган“. Този документ от 2012 година послужи като ориентировъчна рамка за провеждането на преговорите между враждуващите сирийски сили – бунтовници и правителство – през януари и февруари 2014 (Женева 2), а също изигра роля и при преговорите от февруари 2016 (Женева 3).
И сега идва ред на Женева 4, въпреки че разговорите едва ли могат да направят нещо повече срещу разцеплението, което се задълбочи от времето на първите преговори. Първо, въпреки приказките за политически преход в Сирия, изглежда малко вероятно това да се случи в действителност, най-малкото не и в срока, залегнал в Женева 1 през 2012 година. На второ място, преходът се позовава на базата на взаимното съгласие и създаването на „преходен управляващ орган“ с пълни изпълнителни правомощия. Това е един сложен начин да се каже, че опозицията ще трябва да бъде включена, а това означава да може да се противопостави на евентуалното включване на Асад в бъдещото междинно правителство.
Всичко това няма да бъде обсъждано на Женева 4. През декември 2015 Съветът за сигурност одобри резолюция 2254, която налага нови политически мерки в стила на документа от преговорите от 2012. Резолюцията посочва преходен управляващ орган, но съставен от „достоверно, представително и базирано не на религиозните различия управление“, изготвянето на нова конституция и наблюдавани и подготвени от ООН избори. Този миш-маш от концепции и сложни изречения позволява на всяка от страните да ги тълкува по свое усмотрение.
След 2016 година, резолюция 2254 е използвана като основна база за провеждането на преговори за мир в Сирия. Такъв ще е случаят и с Женева 4. Има и нещо друго – самата институция на ООН е дълбоко разединена и в някои отношения апатична към реалностите на терен в Сирия. Русия има силни позиции, влияещи и на други членове на Съвета за сигурност. САЩ се намират в ситуация на лек хаос във външната си политика, Германия и другите европейски държави все повече дезертират по отношение на региона. Иран, дори със своите лични интереси, които са в противоречие с руските, ще подкрепи руската, респективно правителствената сирийски позиция.
По този начин Асад ще има силна дума по време на преговорите. Бунтовниците със сигурност могат да продължат да настояват за разговори в духа на Женева 1, която не предвижда управление на Асад, но промените на дипломатическия фронт означават, че по този начин е малко вероятно да запазят чуждестранната подкрепа много дълго.
Но все пак, всички тези хипотези изглеждат все още по-скоро академични. Конфликтът е все още далеч от затихване и Женева 4 най-вероятно ще затъне в блатото на войната и разнообразните интереси. Асад няма да направи компромис с бунтовниците, нито те с него.
Политическият преход изглежда повече от наивна идея, особено с изискването за провеждане на свободни избори в държава, разкъсана между съперничещи си страни, по-голямата част от които с авторитарни наклонности.
