Рядко са положителните теми, които се обсъждат в българската медийна среда. Доколкото ги има, те са свързани предимно с това, как еди коя си певица ще прекара лятната си почивка, кой й е новият спонсор или пластичен хирург, какви гащи или джапанки си е купила от почивката си в Анталия, какъв ремонт си е направила у тях и т.н.
Добрите новини на други теми, различни от бляскавия живот на „звездите“, обикновено са с дребен шрифт, в малка колонка, забутани някъде из страниците на вестника или пък за кратко, най-накрая на новинарската емисия. В скоро време не съм се сещал за нещо положително, което да развълнува обществото. Затова реших да напиша една статия за добрите хора в България, които за съжаление не са в изобилие, но все пак ги има.
Добрите хора не са в парламента, в „благотворителните“ фондации или в църковната администрация. Истинските добри хора се срещат по улиците, на пазара, и правят по някоя малка добрина всеки ден. Добрите лелички се усмихват на хората по улиците дори в препълнения градски транспорт, макар и те самите да са уморени.Обикновено са лелички, а не чичковци, защото по нашите земи не се счита за мъжествено да си учтив – „Не подавам пръв ръка, не казвам първи „здрасти“. Намръщените, стъпили здраво на Земята минувачи,в повечето случаи мислят тези лелички за луди и сексуално неудоволетворени.
Добрите хора се държат любезно с всички по улиците и на работното симясто, внимават да не обидят някого, а когато сгрешат се извиняват.Добрите хора не винаги се усмихват, защото може би са прекалено мъдри, за да го правят пред всеки. Но и някои от неусмихнатите правят добро, когато най-малко можеш да очакваш от тях. Добрите хора чат-пат пазаруват на възрастната баба от входа. Поливат цветята на съседите и пазят жилището им от крадци, докато те са на море.Гледат домашния любимец на свои приятели, докато стопаните му отсъстват. Дават колите си на приятели, на които им предстои път, а тяхната е на ремонт. Посрещат свои приятели на летището, дават им пари назаем...
Има хора, за които да правят добро е професия. Такива са пожарникарите и съвестните лекари, полицаи, адвокати, психолозите и др. Има и творци, които чрез професията и хобито си, чрез посланията на своите творби, правят добро. Такива са музикантите, писателите, поетите, актьорите и художниците.
Някои добри хора изпитвал жал към бездомните кучета, които са изхвърлени от лошите им стопани на улицата, и ги хранят, дават им вода в летните жеги, въпреки че добре осъзнават това, че тези кучета може да ухапят самите тях, техните деца и внуци.Но въпреки това, те надделяват страха си и правят добро на клетите животинки. Някои добри хора се организират в интернет, за да спасяват пребити, болни или блъснати от коли кучета със свои разноски и със собствените си автомобили.
Някои добри хора правят опити да станат вегетарианци. Добрите са толерантни към различните от тях, било то роми, турци, емигранти от Азия, Африка или Близкия изток ... Толерантни са към българските провинциалисти, към македонците, хомосексуалистите, душевноболните и хората с физически увреждания…Толерантни са дори и към байганьовците, а не би трябвало чак пък толкова да се превъзнасят в своята добродетел. Добрите хора се опитват да направят по-добри и своите близки, приятели и познати.
Те не съдят другите за постъпките им. Дават им съвети, само когато наистина могат да помогнат, а ако не могат, тогава просто им съчувстват без да им се карат. Добрите хора не даряват по 1000 лева от името на фирмата си всяка година за „Българската Коледа“, а отделят от залъка си 1,20лв, за да пратят SMS. Ако имат повече възможности, го правят анонимно, без да се тупат публично по гърдите.
Добрите хора си вземат отпуска, за да отидат да гасят Витоша.Добрите хора даряват кръв на нуждаещите се, дори отиват сами в болниците, когато във Фейсбук се разпространи съобщение, че някой спешно се нуждае от кръв. Гмуркат се във водите на бурното море, за да спасят давещо се дете, с риск за собствения си живот, било то в Англия или в Синеморец.
Даряват бъбрек на нуждаещите се свои роднини и приятели, а преди години помня, че имаше няколко известни случая, в които българи, съвсем безвъзмездно, си дариха бъбреците на напълно непознати хора, за чието нещастие са разбрали от медиите. Това, да спасиш човешки живот, дарявайки свои жизнено важни органи, го могат не всички добри хора. Това го могат само Човеците. Много са хората, малко са добрите, а още по-малко са Човеците.
Толкова много добри хора има по света, с добри чувства и мисли... Изброените по-горе са само едно парченце от пъзела на добрите, който е безкраен. Добрите хора също правят грешки, но само те могат да ги поправят. Страхът може да накара добрият човек да постъпи лошо в дадена ситуация, но нищо не може да накара лошите хора да правят добро. Това е доказателство, че добрите са по-съвършени от лошите. А тях не може нищо да ги накара да спрат да правят зло, освен безразличието на добрите и колективното добро, което добрите могат да си правят един на друг.
Ще ми се, както злобарите се обединяват, за да плетат интриги, така и добрите да се обединяваха по-често, за да правят добро. „Съединението прави силата“ е написано на българския герб. За да правят добро се обединияват най-често тийенйджъри, почти деца, за да събират средстава за животоспасяващи операциина свои връстници. Шапка им свалям на тези младежи! Гледах наскоро едно интервю при Милен
Цветков, в което се даде трибуна на една такава група от тийнейджъри, които са събирали пари на улицата, за да спасят едно младо момиче. Те казаха, че най-често пари даряват именно тийнейджъри и млади хора като тях, дори много сами отивали при тях, за да разберат за какво се събират средствата... Докато много от възрастните хора не просто ги подминавали с „не ме интересува“, а даже са им се присмивали. Това само по себе си говори много. Ще завърша този текст с моето мнение, че повечето млади са много по-добри, честни и съвестни от своите родители, баби и дядовци.Повечето от деца на лоши хора, за съжаление, стават същите като родителите си. Но сред тях има някои единични случаи, които са израснали в змиярници и дотолкова им е писнало вече от злобата и интригите на родителите им, които са наблюдавали през детството си, че някои от тях пречупват генетичното наследство на характера, което би трябвало да наследят (иначе казано – да се метнат на своите родители), че дори стават пълна противоположност на родителите си, стават добри! Тук не става въпрос за това дали са умни или не, интелигентни или не, а за състоянието на душите им.
Добрите хора са навсякъде, сред всичките съсловия на обществото – от умиращите от глад до свръхбогатите. Не се страхувайте да бъдете добри! Бъдещето ще е на добрите хора. Убеден съм в това.Само ще ви помоля да правите добро единствено на добри хора.Все пак св. Георги не е убил змията като я е черпил баничка с боза, нали?
