През последните 20 години в България често се говори за липсата на гражданско общество. Почти винаги, когато името на страната ни е забъркано в скандал, на дневен ред изскача темата за отсъстващото общество, което отдавна се е примирило със своята съдба и търси индивидуални начини за спасение.
През последните няколко месеца обаче се случиха събития, които накараха средностатистическия българин да се замисли дали пък съвсем неочаквано не започва да се появяват наченки на въпросното гражданско общество. Причините за тези разсъждения са няколко. Първо, за първи път от много време насам, хората започнаха да се обединяват по обществено значими каузи и гласно да изразяват своето недоволство.
Второ, нестабилното управление в държавата и неувереността при приемането на важни закони, накараха хиляди граждани да излязат на протест по улиците, като по този начин дадоха ясен сигнал на управляващите, че техните действия не са безнадзорни. Има обаче събития и организации, които се считат за главните причини за оформянето на новото гражданско общество.
Подобен тип организация е виртуалната групировка „Анонимните”. Кои са всъщност те? „Анонимните” е многобройна организация, чиито членове крият лицата и самоличността си зад маски. Към тази група може да се причисли абсолютно всеки – от чистача в ресторанта до продавача в магазина. Може би единственото условие, за да станеш част от организацията е да притежаваш някакво средно ниво на компютърна грамотност и будна гражданска съвест. Ако направите справка в интернет за „Анонимните” ще откриете, че обществото се разделя на два противоположни лагера в мнението си за тях.
Едните ги определят като „виртуални варвари”, които само сеят хаос в необятното интернет пространство, докато други ги възприемат за „будители на българското общество” и едни от основните създатели на съвременото гражданско мислене в страната. Истината е, че независимо дали ни харесва или не, „Анонимните” заемат много важна роля в днешното общество и допринасят за разрушаването на народното смирение, което властва повече от 20 години в България. Примерите за това са много.
Първо, „Анонимните” бяха едни от първите, които информираха обществото за съмнителния проектозакон АКТА и всички опасности, които се криеха в него. Второ, организацията гласно защити хилядите протестиращи в началото на лятото, когато най-голямата частна медия в страната се опита да манипулира информацията и да представи народното недоволство като незначителен протест. Тогава виртуалната групировка блокира сайта на медията и заклейми информационната цензура, манипулацията и изпълняването на висшите интереси на властта. Горе-долу сходни мотиви се съдържаха и в последната атака на „Анонимните”.
Миналата седмица виртуалната организация блокира официалната интернет страница на парламента. Причините за тази акция бяха публикувани във Фейсбук страницата на „Анонимните”. Виртуалният протест на групировката беше заради ежедневното нарушаване на гражданските права в България, мизерните условия на живот, корупцията по високите етажи на властта и най-вече поскъпването на електроенергията и основните хранителни продукти.
Макар и виртуален, този протест предизвика одобрението на по-голямата част от обществото. Някои интернет потребители дори стигнаха дотам, че да определят „Анонимните” като лекарството, което е извадило българското общество от състоянието на будна кома, в което се намираше през последните 20 години. Макар и доста преувеличено, това твърдение съдържа известна доза истина. Виртуалната организация се опитва да алармира обществото по важни въпроси, насърчава го да изразява гласно своето недоволство и да защитава гражданските си права.
Атаките на „Анонимните” може да са само във виртуалното пространство, но те са провокирани от обществено значими теми и са насочени към институциите и лицата, които се предполага, че трябва да се грижат за интересите на гражданите. Истината е, че макар и виртуално, българското общество имаше нужда от подобна организация, която да му припомни правилния път.
„Анонимните” показаха на гражданите, че сами трябва да търсят и отстояват правата си. Те се превърнаха в будната съвест на обществото и възприеха ролята на трън в очите на управляващите. Макар и недостатъчно, това се възприема като добро начало за създаване на гражданско общество, което да не разсъждава с телевизора и да не се притеснява да се бори за правата си. Тъй като само при появата на адекватно гражданско общество, може да се заговори след това за създаването на стабилна държава.