Неотдавна, ООН съобщи за плановете си да предостави помощ за около 250 000 души в Афганистан, разселени и загубили домовете си следствие на продължаващите военни действия в азиатската страна. През 2016 година броят на засегнатите от войната в Афганистан премина 1 милион души – много повече, отколкото правителството и хуманитарните агенции са в състояние да се справят. Същевременно, връщането на бежанци застрашава както техния живот, така и сигурността на ЕС.
Няколко са причините за нарастването на броя на бежанците и вътрешноразселените лица. На първо време, Пакистан започна да принуждава афганистанците, намерили убежище в граничните зони между двете страни, да се връщат към вътрешността на Афганистан. Същото направи в края на 2016 и Иран. Само в тези две държави има близо 6 милиона афганистанци, избягали по време на конфликтите, разбили Афганистан през последните 30 години. Много повече хора бяха разселени в самата държава, след като започна военната кампания на талибаните в началото на миналата година. Мнозина загубиха домовете си, подпалвани от преминаващи отряди както на талибаните, така и на афганистанските сили за сигурност. Цели семейства напускаха родните си места.
На фона на тази все по-влошаваща се хуманитарна ситуация, Европейският съюз реши да направи сделка, според която десетки хиляди афганистанци ще бъдат върнати в страната си.
С напредването на зимата през ноември и декември 2016, хуманитарната криза ставаше все по-лоша. Планините в Афганистан, които заемат огромна площ от територията на държавата, са сурови дори и през лятото. Цели райони бяха откъснати от света заради климатични условия в началото на 2017, а конфликтът се задълбочи с напредването на талибаните в южните, западните и централните части на Афганистан. В самия край на 2016, Норвежкият бежански съвет документира недохранване сред завърналите се от Пакистан бежанци, повечето от които живеят в непригодни за зимни условия палатки.
През септември 2016 ООН стартира извънредна кампания за събирането на допълнителни 152 милиона долара помощи. Донорите са извършили плащания от едва 58 милиона.
Да припомним. Афганистан е в състояние на война от 1970-те години и нахлуването на СССР, през идването на талибаните на власт през 1990-те и последвалата американска инвазия през 2001, до днес, когато талибаните са отново във възход и конфликтът реално продължава без прекъсване. След като Пакистан реши да върне бежанците на своя територия, 448 000 пристигнаха в Афганистан до края на 2016.
Това преместване на хора се случи на фона на масови злоупотреби и тормоз. Подобна е ситуацията в Иран, където много афганистанци споделят една и съща съдба на нелегалност, безработица и наркотрафик. До края на миналата година, 250 000 души преминаха границата между Афганистан и Иран, но голяма част от тях се местят отново заради ужасите на войната, с които се сблъскват.
Междувременно, конфликтът се влошава от ден на ден.
За 2016 година над 380 000 цивилни са напуснали домовете си заради сраженията. Между януари и септември м.г. убитите са над 8300. Въпреки тези данни, европейските държави решиха да върнат бежанците от Афганистан. Основната теза е, че държавата е стабилна в сравнение с преди, че правителството в Кабул се справя и има райони, в които може да се намери спокойствие. Официално в Афганистан война няма. Всичко това, обаче, не отговоря на тенденциите, събитията и реалността. След период на относителна сигурност, конфликтът се засили отново през последните 5-6 години. Статистиката на Евростат между 2008 и 2016 за постъпилите молби за убежище, е също показател за нарасналия брой бежанци – колкото повече сражения има, толкова повече хора бягат.
С влошаването на сигурността, афганистанците започнаха да напускат страната на тълпи. От октомври 2016 започнаха да повече хора, отколкото всеки друг период и гражданите на Афганистан станаха една четвърт от лицата, търсещи убежище в Европа.
През това време, заради нарастващото възприемане в европейското общество, че е „залято от бежанци“, правителствата в ЕС започнаха да възприемат различни политики. През първите месеци на 2016, въпреки жертвите, отхвърлянето на молби за убежище се повиши до 45%.
Накрая, какво ще намерят всички тези хора, завръщайки се у дома? На първо време насилие. Сигурността е застрашена, ако напредването на талибаните продължи със същите темпове. Само за първите дни на годината имаше няколко сериозни бомбени атаки. Последната, на 10 януари вечерта, уби 5 дипломати на Обединените арабски емирства, заместник управителя на Кандахар, двама висши членове на управлението на Афганистан и двама депутати. Напълно възможно е дори самата афганистанска държава да се изправи пред сепаратизъм, чиито сигнали вече се засилиха през 2016 в източните и централни райони на страната, заради неспособността на правителството в Кабул да се справи с належащите проблеми. Това допълнително ще усложни хуманитарната криза, която вече отива към катастрофа.
На фона на тези събития, гладът, бедността, корупцията са все още част от ежедневието на афганистанците, които ще търсят всякакви начини да се отърват от смъртта и несигурността. Радикалните групи са едни от главните печеливши от ситуацията и те се възползват от възможността. Данните посочват, че лагерите на талибаните имат все повече новобранци, а скоро ще могат да обучават по 2000 души месечно. Освен талибаните, Ислямска държава също опитва да разшири обсега си и набира местни хора в редиците си. Към плеядата с групировки, които се възползват от разочарованите бежанци, можем да добавим узбекски, кавказки и ирански организации. Иран пък е основен „потребител“ на отчаянието на афганистанските бежанци – над 20 000 от тях се сражават в момента в Сирия, взимайки участие на страната на Иран по фронтовите линии срещу сирийските бунтовници срещу обещания за гражданство и работа за семействата им, живеещи в Иран.
При тази ситуация, освен живота на самите бежанци, връщани от Европа, заплашена е самата сигурност на ЕС и Близкия изток. Движението на хора е добра възможност за увеличаване на влияние на държавни и недържавни структури и тази тенденция няма да спре и през 2017 година. Колкото повече отчаяние, забрани и неадекватни политики има, толкова повече ще се увеличава рискът и политическите, и разузнавателни кръгове в ЕС трябва да имат предвид това.
