Както добре знаете, има едно ляво списание, което представлява една от медиите, които в последните години водят активна кампания срещу НПО сектора и приписват всичкото зло на вездесъщия медиен магнат и враг номер едно Джордж Сорос. В същото време прави впечатление, че списанието привлича доста рекламодатели и негови реклами стоят на доста будки. Това говори, че зад самото списание стоят някакви пари и щом медията си позволява да напада така цели върволици от хора и неправителствени огранизации, в мен се промъкна мисълта, че може би неговите автори се нуждаят от малко ответен удар, тоест приисква ми се да ги понападна и аз. И с изненада откривам колко е лесно.
Но преди да направя това ще спомена, че името на медията идва от латински и означава „да гледаш внимателно“. За съжаление, оказва се, че самите служители на списанието не внимават достатъчно в картинката, тоест не гледат внимателно. Лошо впечатление правят и заглавията на голям брой статии, които крещят към читателя, че трябва да „отвори съзнанието си”, да „види голямата картина” и пр. В което няма нищо лошо, ако в текстовете на тази медия не се прокарваше една абсолютно еднопосочна проруска и антизападноевропейска пропаганда. Да, наистина добре списана, което все по-рядко се случва в българските медии. Но все пак пропаганда.
И да започнем към контрадоводите, към моята малка лична атака към тази малка медийна империя, която вече издава ново списание. А пък аз нямам медия зад гърба си (въпреки че те веднага ще ме изкарат върл соросоид, но от протестите съм свикнал да бъда наричан и соросоид, и бесепар, и гербаджия, и част от българския литературен октопод, и какво ли още не). Не очаквам никакъв отговор от тяхна страна. Още повече че нямам и идея къде би могъл да излезе този текст. Но ще видим.
И така. Първо, списанието си позволява да критикува неправителствени организации, докато (ВНИМАНИЕ!) то самото принадлежи на фондация! Е, бива ли така! Нали вече споменахме, че слоганът им е „да се гледа внимателно”, а ето че те още с това са се изложили. Но вероятно подобна непоследователност не е нещо кой знае какво. Това ни се вижда слаб и незначителен довод. Особено на фона на българската медийна свинщина.
Затова прилагам и втория довод. Всеки, който си направи труда да провери (отнема 2-3 минути, стига да знаеш как да търсиш) кой е издателят на това ляво списание, ще открие, че зад тази медия стои фирмата „А“. Сайтът им пък принадлежи на фондация със същото име. Когато на свой ред проверите адреса и на фирмата „А“, и на фондацията „А“, откривате, че те се намират в сградата на акционерно дружество „Б“ в провинциален град. Дотук добре, но сега следва интересното.
Следващата ни крачка (най-лесната) е да напишем в Гугъл: името на акционерното дружество, което наричаме „Б“ (при личната проверка, която следва да извършат читателите, името обезателно ще излезе) и „Сорос”. И, о, чудо на чудесата! Резултатът направо ни потриса. Ама не са се постарали от списанието поне да си прикрият личните връзки със Сорос, защото излиза, че и те са соросоиди, и то от най-сериозните. Защото изпълнителният директор на акционерното дружество „Б“ се казва „В“. А когато се запознаем с неговата биография, откриваме, че през 2000-2002 г. „В“ оглавява фонда на Джордж Сорос за Югоизточна Европа. И каква стана сега тя? Уж върлите противници на Сорос имат пряка връзка с един от хората на Сорос, и то не с какъв да е, а човек, който, според собствените му думи, е разпределял „чантата с пари на Сорос“ (за съжаление, цитатът е взет от „Капитал”, та веднага ще нададат вой, но пък те могат да си питат един от шефовете лично, а не като мен да търсят в Гугъл).
Няма какво друго да кажа освен: с вашите камъни по вашата глава, мили пиленца. Вече официално станахте соросоиди. Тоест станахте в публичното пространство, защото изглежда сте били такива през цялото време. А ако продължа да търся, ще открия, че вероятно сте свързани с един друг човек, за когото не ми се пише, защото в случая за мен е важно да стане ясно на хората, че и вие сте соросоиди, продажници, работещи за интересите на вездесъщия Джордж Сорос, който се опитва да съсипе света като вклинява свои хора навсякъде. И добре го е вклинил човекът „В“ като неразривна част от компанията, която очевидно ви е донор.
Оттук-насетне който иска, може сам да си потърси. Моята цел е постигната. По логиката за „произвеждане на соросоиди”, водена от списанието, самото то се оказва една от „бухалките на Сорос”. Да са живи и здрави сега психолевите соросоиди. Леле. Това е уникална комбинация. Но пък изглежда е вярна.
Бел. главен редактор (Ивайло Ачев): Външните автори на Actualno.com имат свобода на изразяване на позицията си, но носят своята отговорност за истинността на материалите си. Със съгласието на автора в този текст не са публикувани имена, но позицията на Иван Димитров по темата можете да прочетете и в личния му блог!
