През последната седмица дори българските новинарски емисии говорят за започналата евакуация на цивилни от сирийския град Алепо. Както и преди, липсва предисторията, а много читатели и зрители започнаха да мислят например, че евакуацията се извършва защото цивилни бягат от джихадисти или че сирийската армия се бие срещу Ислямска държава. Тези новини се споделят безпрепятствено и без да срещнат критични въпроси, а коментатори споделят от телевизионния екран същото съдържание.
Но ситуацията не изглежда по този начин. Евакуацията в Алепо дойде след дълга обсада, обстрел и въздушни удари от сирийските правителствени сили, про-правителствените милиции, подкрепени от Иран и руската армия.
Трябва да поясним, че град Алепо – някогашен икономически и търговски център на Сирия с над 4 милиона души население – следствие на избухналите сражения, от 2012 насам е грубо разделен на три части: Източно Алепо, държано от бунтовнически и ислямистки групи, Западно Алепо, държано от правителствените сили и съюзни милиции, и трета, по-малка малка част от града – квартал Шейх Максуд – държана от кюрдските милиции.
Т.нар. евакуация, за която се говори толкова много днес, се отнася предимно за Източно Алепо. Десетки хиляди цивилни все още се намират в районите, контролирани от бунтовници, които бяха обсадени от сирийското правителство. Именно обсадата стана главна причина за това опозиционните сили да бъдат притиснати и да се съгласят да преговарят. Наложената над две години блокада спря достъпа на хуманитарна помощ до бунтовните квартали, пътищата бяха преградени от танкове и армия, създаде се недостиг на хранителни продукти, медикаменти и прясна питейна вода. Сраженията между намиращите се в Източно Алепо бунтовници и правителствените сили продължиха над 4 години, а от три години насам сирийската армия се опитва да пробие защитните линии на опозиционните фракции. През септември 2015 година се намеси Русия, която изпрати военна техника, армия и военни съветници като подкрепление на силите на Башар Асад. Към тях се присъединиха и биещите се отдавна в Сирия ирански сили и техните милиции като Ал Нуджаба, Бадр, Хизбулла, афганистанската бригада Фатемаюн. Година по-късно, сирийските правителствени сили напреднаха към държаните от бунтовници райони в Източно Алепо и успяха да завземат кварталите, освен малка част от града, която все още се държи от опозицията и където има още няколко хиляди цивилни, които тамошните бунтовнически групи искат първо да бъдат изтеглени от града, преди да свалят оръжието си.
И тук идва евакуацията. Сделката за нея беше постигната по-рано през декември с посредничеството на Турция и Русия. Самото изтегляне на цивилни се извършва от Сирийския Червен кръст и Червен полумесец и хуманитарни групи. В сирийския конфликт, който отне над 600 000 живота от ескалацията му през 2012 насам, мнозина от жителите на Алепо са ранени и болни и трябва да бъдат изведени от източните райони, където буквално всяка болница е извън строя заради засилените през последните няколко месеца руски и сирийски удари. Не е ясно колко точно цивилни са останали в бунтовническите райони, но се споменават цифри от 50 000 до 100 000, повечето от тях жени и деца.
На 16 декември операцията за изтегляне на цивилни беше спряна. Сирийските държавни медии обвиниха опозицията, че се опитва да изкарва оръжия, при което правителствените сили започнаха обстрел на конвоите. Впоследствие не бяха открити оръжия, но мнозина цивилни останаха под студения зимен дъжд, изливащ се над града, очаквайки да бъдат извозени.
По-рано се спомена, че евакуацията се отнася предимно за Източно Алепо, защото реално сделката беше разширена под натиска на Иран. В съседната провинция Идлиб има две селища – Фуа и Кафрая – обсадени от бунтовнически сили. Тези градчета бяха включени в сделката за изтегляне на цивилни от Алепо и реално автобуси пътуваха в две посоки – от Алепо към Идлиб и от Идлиб към Алепо. Схемата е опростена: автобуси от бунтовнически райони към бунтовнически райони и от правителствени зони към правителствени зони.
А къде е Ислямска държава?
Мнозина в България смятат, че в град Алепо сирийските правителствени сили се сражават срещу Ислямска държава. Откъде точно идва тази информация, не е ясно, но в Алепо джихадистите нямат сили. Като цяло в провинция Алепо Ислямска държава има сили едва на източния край в посока град Ал Баб, където срещу „халифата“ се сражават турските сили и бунтовнически бригади.
В Алепо имаше около 6000 бунтовници, представители на различни фракции – от Свободната сирийска армия до ислямистки групи. Джабхат ан Нусра, смятани за клон на Ал Кайда в Сирия, имаха малки бойни части в града, но изключително настроени срещу Свободната сирийска армия. Факт е, че затворите на групировката са пълни с активисти и опозиционни бойци – тези зандани преминаха в ръцете на правителството, след като Нусра се изтегли от Алепо и съдбата на затворените там хора остава неясна.
Тогава какво означава евакуация?
Сирийците в опозиционните райони не използват помежду си тази дума. Всъщност, за мнозина ставащото в Алепо, е изселване. Този тип „евакуация“ беше проведен много преди Алепо в районите около Дамаск и в Хомс. Там бунтовническите райони също бяха подложени на жестоки обсади, които прекъснаха доставките на медикаменти, храна и помощи, принуждавайки местното население да се съгласи на условията на сирийското правителство. Една от главните цели на Дамаск е именно окрупняването и „изчистването“ на правителствените зони от бунтовнически елементи. При постигнатите сделки със съответните опозиционни фракции, както и сега при Алепо, така и преди това в Хомс и околностите на Дамаск, на цивилните е даван избор – да бъдат изтеглени с бойците или да останат по родните си места. В резултат тази политика наистина придоби размерите на прочистване и изселване, създавайки по този начин чисто бунтовнически и чисто правителствени територии, начертавайки негласна граница между тях.
При Алепо тази тактика беше приложена отново. На цивилните беше даден избор да останат или да заминат. Решението на правителството този път беше взето под натиска на международната общност и сирийската политическа опозиция, според които има сериозни опасения и в Алепо, както преди в Хомс и Дамаск, да бъдат проведени арести, наказания и екзекуции. Екзекуции имаше и сега, но извършени не от редовните сирийски сили, а от съюзни милиции – в случая иракската организация Ал Нуджаба, чиито членове убиха близо 100 жители на Алепо в домовете им.
Разбира се, официално евакуацията не се нарича прочистване. Не се споменава и името на правителствената тактика с налагане на обсади - то звучи жестоко, но опростено „коленичи или гладувай“. Тази тактика беше приложена в град Мадая, област Дамаск, където в края на 2015 и началото на 2016 над 170 души починаха след недохранване и глад като пряк резултат на наложената блокада. Същото беше на път да се случи и в Алепо, но там единствената жертва на глада, за която светът знае, е едно бебе, за което не е достигнала дажбата…
Противно на разпространяваната в различни уебсайтове информация, евакуацията от Източно Алепо се прави не защото цивилните бягат от бунтовническите райони, а защото това е единственият избор, който виждат мнозина от тях. Другата възможност е да станат жертва на колективно наказание, служба в армията или нещо по-лошо, както се случи на много места в Сирия преди Алепо.
