Дългоочакваните извънредни парламентарни избори в Република Македония, които през тази година два пъти бяха отменяни, ще се проведат на 11 декември 2016 г. Те са от изключително важно значение за европейската интеграция на югозападната ни съседка.
Парламентарните избори в Македония са част от споразумение по инициатива на Европейския съюз за прекратяване на политическата криза в страната. От 20 октомври 2015 г. в югозападната ни съседка е налично временно служебно правителство, включващо представители на двете основни и опониращи си взаимно партии – ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ.
Ето отговорите на някои важни въпроси, които трябва да знаем за може би едни от най-съдбоносните избори в югозападната ни съседка от нейната независимост oт Югославия, обявена през септември 1991 г.
1. Защо планираните за края на пролетта избори бяха отложени?
Първоначално изборите трябваше да се състоят на 24 април, но поради забавяне в подготовката им бяха отложени за 5 юни. Конституционният съд обаче ги отмени малко преди датата, тъй като не бяха спазени част от предварителните условия за провеждането им в края на пролетта, сключени в скопското предградие Пържино през декември 2015 г. от лидерите на водещите партии в страната – а именно актуализирането на избирателните списъци.
2. Как се стигна до настоящата политическа криза в Македония?
Председателят на македонската социалдемократическа партия (СДСМ) Зоран Заев на няколко етапа разпространи скандални записи на разговори между хора на властови позиции, в това число и с премиера Никола Груевски. От записите става ясно, че правителството оказва сериозен натиск върху съдебната система, назначава зависими от тях служители на ключови държавни позиции, участва в големи корупционни схеми, манипулира изборните процеси и налага тотален контрол върху македонските медии. Тези разкрития доведоха до масови антиправителствени протести в страната. Властта отрича обвиненията и твърди, че записите са фалшиви и ги определя като сценарий на чуждестранни шпиони.
Президентът на страната Георге Иванов помилва уличените в резултат от записите в задкулисни и корупционни практики политически фигури, което доведе до нови протести. А представители на ЕС, занимаващи се с процесите по присъединяване на Македония към Съюза, изразиха съжалението си, че някои погрешни политически стъпки възпрепятстват европейската интеграция на страната.
3. Кой управлява Македония през последните 10 години?
През зимата на 2016 г. премиерът Никола Груевски подаде оставка в резултат от политическата криза. Неговата партия ВМРО-ДПМНЕ печели всеки вот през последните 10 години с убедително мнозинство, като всяка победа е придружена от съмнения за изборни манипулации.
ВМРО-ДПМНЕ се определя като народна партия с християндемократическа ориентация, която официално работи за влизането на Република Македония в НАТО и Европейския съюз. Но на практика не полага необходимите усилия, за да бъдат изпълнени условията на Брюксел за присъединяване на страната към Съюза. В коментар за събитията в Скопие по БНТ, бившият посланик на България в Македония Александър Йорданов заяви, че според него има заинтересовани от забавяне на евроинтеграцията на целия западнобалкански регион.
Въпреки това, че определя политиката си като консервативна, много международни анализатори считат ВМРО-ДПМНЕ за националистическа партия.
4. Коя е „Фамилията“, която управлява Македония?
Председателят на македонските спецслужби (тоест на македонския еквивалент на ДАНС) в периода 2006-2015 г. - разузнавачът Сашо Миялков, е първи братовчед на Никола Груевски и е син на първия македонски министър на вътрешните работи. Затова, за по-кратко, хората в Македония през тези близо 10 години наричат властта просто „Фамилията“.
Миялков подава оставка три дни след излизането на скандалните записи, разпространени през май 2015 г. от лидера на СДСМ Зоран Заев.
5. Защо ВМРО-ДПМНЕ се счита за националистическа партия?
Никола Груевски е поддръжник на тезата за античните македонски корени, като умело се възползва от нея.
Заиграването с национализма носи на властта много голяма популярност, особено в първите години от поемането на управлението, като поддържането на позитивен имидж се състои и в построяването на комплекс от нови сгради на държавните и културни институции в центъра Скопие, които възникват в стиловете класицизъм и необарок.
Тези строежи, освен за поддържане на добър политически имидж и за разкрасяване на македонската столица (представлявайки интересна туристическа атракция), вероятно са и част от огромна схема за източване на държавни средства, каквито предположения се появиха още преди години.
6. Какъв е стандартът на живот на македонците днес?
Стандартът на живот на македонците не се отличава значително от този на българите, но все пак югозападните ни съседи са малко по-бедни.
Средната работна заплата в Македония е с 31% по-ниска от тази в най-бедната държава в ЕС – България*. В сравнение с този у нас, БВП на глава от населението в югозападната ни съседка е с 1/3 по-нисък. Близо 1/3 от населението на Македония живее под прага на бедността, докато в България 1/5 от населението се намира под този праг. Сметките за вода, отопление и електричество са средно с 30% по-високи от тези в България. Цените на хранителните продукти са по-ниски с около 20%, а бензинът е с 10% по-скъп.
Безработицата в югозападната ни съседка е изключително висока за Европа – 31% от населението в трудоспособна възраст няма работа (В България този процент е три пъти по-нисък – 11.1%). Предполага се, че реалният процент на безработните в Македония е с около 10% по-нисък, тъй като много хора са заети в т.нар. сив сектор. Дори и това да е така, процентът на хората без работа пак остава твърде висок за Стария континент.
Икономиката на Македония е 5 пъти по-слаба от българската – равнява се на 9 и половина милиарда щатски долара (докато българският БВП е на стойност от 51 милиарда). Външният дълг на Македония като процент от БВП е два пъти по-голям от българския - съответно 34% и 16.3%.
Днес в страната е налична относителна макроикономическа стабилност с ниско ниво на инфлация. По време на световната финансова и икономическа криза Македония бележи икономически ръст в резултат от увеличаването на броя на преките чуждестранни инвестиции в страната. Македонската валута е стабилна, тъй като е прикрепена към еврото. Сивата икономика формира около 40 процента от брутния вътрешен продукт на югозападната ни съседка.
7. Oткога са проблемите на Македония?
След колапса на Социалистическата федеративна република Югославия, който се състои в началото на 90-те години, икономическото развитие на новата държава Македония се възпира от лошата инфраструктура и от гръцкото икономическо ембарго, дължащо се на посредствените спорове между двете балкански държави (Македония и Гърция) за името на югозападната ни съседка и за визията на нейното национално знаме.
Още по време на югославския си период Македония е икономически най-неразвитият регион в Западните Балкани, заедно с Косово. И до днес властта в Скопие е задкулисно свързана с Белград и Москва, макар и вече повече от 20 години Македония да е независима държава.
През 2001 г. в страната избухва етнически военен конфликт, който привършва с Охридските споразумения, в които се включва приемането на албанския език за втора официална реч в Република Македония и увеличаване на участието на етническите албанци в правителствените институции, полицията и армията.
8. Има ли в Македония свободни медии?
Преди няколко години в Македония беше безпрецедентно заличена най-гледаната частна ефирна телевизия „А1“. На 31 юли 2011 г. телевизия „А1“ преустановява излъчване поради фалит, причинен от ареста и блокирането на банковите сметки на собственика ѝ – бизнесменът Велия Рамковски.
Този акт оставя впечатление, че тогавашната власт нанася директен удар върху опозиционната медия, тъй като не успява да я подчини, подобно на повечето медии в страната.
„А1“, особено що се отнася до информационните емисии, защитаваше активно човешките права и ясно поддържаше ненасилственото разрешаване на етническите конфликти в страната. Дълги години единствено тази медия представя нарушенията по време на изборните процеси в Македония.
През 2016 г. Македония заема 118-ото място oт 180 държави в индекса на медийната свобода на „Репортери без граници“, което я нарежда 5 позиции след България (113-о място) и непосредствено преди страни като Мали, Алжир и Обединените арабски емирства.
___
*Статистическите данни са от сайта NationMaster.com.
