Кадрите, идващи от света през последните месеци, са повече от ужасяващи. Дори един кратък преглед на новините, оставя чувството, че светът е потънал във войни и насилие.
В Афганистан, снимки показват провесените тела на местни полицаи, убити от талибаните насред градския площад. В ъгъла на едни от кадрите се виждат опечалените семейства. Майка е прегърнала двете си деца, докато тялото на баща им виси от бесилката.
В Мали, водена от радикалната група Ансар Дин атака върху селища в северната част на страната, доведе до нови изселвания и убийства. Местни бягат от насилието, само за да намерят смъртта си или в малийските правителствени центрове за арести, или в Средиземно море на път към мечтания европейски бряг.
В същото време, въздушни удари продължават да разкъсват сирийските градове. В Алепо, където сирийските правителствени сили напредват срещу бунтовнически и ислямистки позиции, удари поразиха събрали се в Джуб ал Кубба бежанци от Източно Алепо. Сакове, инвалидни колички, бебешки дрехи покриват уличната настилка след нанасянето на два въздушни удара. При друга атака – на няколко километра от Джуб ал Кубба – тела на възрастни и деца са изкарвани изпод руините на сринати преди седмица сгради.
В Ирак, хиляди и хиляди хора бягат от офанзивата на иракските сили срещу Ислямска държава в Мосул, докато американски самолети причиниха смъртта на 60 цивилни в граничния със Сирия град ал Каим, по време на въздушни удари по цели на Ислямска държава.
В Йемен, деца плачат с подути от газове празни стомаси, докато баща разказва пред The Washington Post, че е трябвало да избира между изхранването на едното си дете или здравето на другото – парите не стигат и за двете.
Дори във Филипините, където официално няма война, се водят скрити сражения, при които полицаи са убили вече хиляди хора, заради подозрението, че са наркозависими и дилъри. Някои от жертвите на това насилие са бащи, убити пред очите на децата си – в един от случаите, описан в The New York Times, 34-годишен мъж е убит от полицаи насред хола си, пред очите на болната си майка и съпругата си.
При тези новини е трудно човек да продължава да вярва в какъвто и да е закон и справедливост. Изразът „лишени от международното право зони“ се роди в хаоса на военните конфликти и безсилието на международната общност.
За цивилните, цената на бездействието е собственият им живот. Безнадеждността е поголовна и осезаема.
Един бърз пример за апатията днес: да сте виждали скоро антивоенни протести от мащаба на онези преди 10 години, когато се вихреше войната в Ирак? Няма такива. Сякаш мълчанието се е превърнало в ежедневие.
Едно изследване показва обаче, че не всичко е загубено по отношение на вярата на обществото в справедливостта и международното право.
Между юни и септември тази година, Червеният кръст интервюира повече от 17 000 души в 16 държави за отношението им към различни аспекти на войната. Изследването, обобщено в доклада People On War, е както успокояващо, така и алармиращо.
People on War се провежда за първи път през 1999 година по повод петдесетгодишнината на Женевските конвенции. 20 години по-късно, Червеният кръст проведе отново това изследване.
Интервюираните в държави с военен конфликт са питани, например, дали вярват в правилата на водене на война и дали имат значение. Те вярват в това. Над 2/3 от хората в тези страни, както и в държавите от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН и Швейцария, смятат, че има смисъл да се налагат ограничения при войни. Почти половината от анкетираните в засегнатите от конфликти страни вярват, че Женевските конвенции помагат положението да не става по-лошо.
В същото време, все повече хора смятат, че смъртта на цивилни е неизбежна част от военните действия и апатията към убийства и извършване на кланета, става по-голяма в сравнение с 1999 година.
Нарушенията и военните престъпления стават все повече. Болници и цивилни обекти стават обект на въздушни удари от Сирия до Йемен и Афганистан. Но изследването показва, че по-голямата част от хората разбират, че тези практики са недопустими и, че медицинските и цивилни обекти, трябва да бъдат защитени.
Изводите от подобни изследвания не са обнадеждаващи, но дават оптимизъм, че отношението на хората към войната не е стигнало връхната си апатично точка. Все още, хората вярват в хуманността. За да бъде тя спасена, трябва да бъдат положени някои взаимно усилия.
Всички воюващи страни в един конфликт, включително въоръжени групи, трябва да бъдат държани отговорни за действията. Чувството за безнаказаност води до ужасяващи последствия и само с реални санкции нарушилите международното право могат да бъдат държани отговорни.
Държавите и въоръжените групи трябва да покажат своята политическа воля за защита принципите на международното хуманитарно право. Отказът на медицинска помощ за ранени и болни във военен конфликт, е военно престъпление и нарушаване на международните закони. От началото на декември Червеният кръст алармира няколко пъти, че Йордания затваря границата си със Сирия за ранени. Организацията съобщи за най-малко 70 души, от които 16 деца, на които е отказан достъп до медицински центрове в бежанския лагер Заатари в Йордания. Това е недопустимо и то трябва да срещне силна реакция.
Изследването на Червения кръст показва, че според мнозина нарушаването на международните закони и право, е проблем и не трябва да се случва. Данните показват също и голямата пропаст между правителствата и общественото мнение. Докато използването на мъчения, налагането на обсади и отказът да бъдат лекувани ранени, среща недоволство сред 2/3 от интервюираните, практиката показва, че държавите извършват редица нарушения без да се интересуват за последствията.
Глобалното изследване на Червения кръст показва негативно отношение към войната и нарушенията, извършвани по време на военни действия.
Вашето отношение какво е?
