В медиите и изявленията на институции по отношение на възможността за връщане на афганистанци, продължава да не се говори за военните действия в Афганистан. Точно обратното – ситуацията е представяна като нормална, дори мирна, че в Кабул цари спокойствие и няма никакъв проблем афганистанските бежанци да бъдат върнати в страната си. Тези хора бяха изкарани просто нещастни икономически мигранти, които нямат право на подслон в лагерите ни.
Фактите, обаче, са много тревожни. Като човек, който от осем години се занимава с теми, свързани с Близък изток и динамиката на военните конфликти в този регион, от години насам за първи път виждам толкова тежка ситуация в Афганистан.
Според онова, което идва като информация и данни от Афганистан, всяко връщане на хора там, би означавало те да бъдат изложени на военен конфликт. Няма по-неподходящ момент за популистко говорене, а държавата ни може да стане съучастник в излагането на стотици хора на смъртоносен риск.
Нека обобщя накратко статистиката.
Ситуацията, която следим изкъсо с колегите в ежеседмичния ни журнал за военни конфликти, De Re Militari, показва продължаваща и все по-засилваща се офанзива на талибаните. Само преди часове публикувахме информация за тренировъчните лагери на талибаните, които все по-често и по-успешно произвеждат бойци за редиците на групировката.
Започналата в началото на януари военна операция "Омари" застрашава силите за сигурност в Афганистан, българския контингент и цивилното население, което отказва да сътрудничи на талибанските сили. Централното правителство в Кабул така и не успява да се справи с вътрешните си проблеми, което доведе до ширеща се корупция и реално липсата на държавен контрол върху големи части от страната. Талибаните са първите, които се възползваха и за първи път от американската инвазия в Афганистан през 2001 година, те успяват да мобилизират хиляди бойци в почти всички държавни провинции. От Кундуз на север до Кандахар и Хелманд на юг, джихадистките сили изтласкват бавно, но сигурно местните полицейски, племенни и армейски части. В Кундуз, град с близо 270 000 души население, талибаните успяха два пъти да превземат правителствените укрепления и сгради, и то в рамките само на няколко месеца. В Хелманд, най-голямата провинция и дом на огромни насаждения с опиум, джихадистите обсадиха и блокираха афганистанските сили в провинциалната столица Лашкар Гах.
Ситуацията е напрегната и по границите на Афганистан. От Узбекистан и Таджикистан има данни за преминаването на стотици бойци, включващи се в талибанските редици. И тук, отново липсва държавната власт, а когато се намира, често служителите са корумпирани или не могат да се справят с проблемите по сигурността.
Желанието на България да върне бежанците от Афганистан съвпада с наплива от завръщащи се насила от съседни държави афганистански граждани.
От началото на годината, 620 000 души са се завърнали от Пакистан като част от „доброволчески“ процес, подкрепен от ООН. Пакистан е втората държава по подслоняване на бежанци с 1,4 милиона афганистанци, избягали през последните години, заради управлението на талибаните и гражданската война, избухнала след американската инвазия. Според правителството в Исламабад, близо милион са нерегистрираните афганистанци и те ще бъдат насила върнати в страната им. Последният срок за доброволно връщане беше 15 ноември. За хората с документи, срокът е удължен до 31 декември 2017 година.
В момента афганистанското правителство обработва информацията за грубо казано седем милиона бежанци, избягали от 2001 насам. Около 6000 души на ден се връщат предимно от Пакистан и това е огромно предизвикателство за администрацията в Кабул. Заради желанието на различни държави, включително в ЕС, за мнозина няма нито подслон, нито идея къде да бъдат настанени, а пък заради военните действия и бюрокрацията, разрушените домове в голямата си част все още са руини. Още по-сложно става за онези, които се връщат след три поколения в страна, която не познават и не знаят защо трябва да отидат там.
Освен насилието и липсата на силна държавност, бежанците се сблъскват със сурова зима. Като предимно планинска страна, Афганистан е изключително негостоприемен в тези месеци. Опасност представляват и неизбухналите мини, останали още от съветската инвазия през 1980-те години. По данни на ООН, от случайни взривове са пострадали жители на 257 района в страната - в много от случаите с фатален край.
За последната година военните действия в Афганистан прогониха над един милион души от домовете им. С липсата на яснота какво ще се случи тепърва, организации непрестанно предупреждават за вероятността от създаването на хуманитарна криза. ООН поиска събирането на още 150 милиона долара за справяне със ситуацията вътре в Афганистан, но досега са събрани 13% от сумата.
Дори да се успокои по някакво чудо ситуацията в Афганистан, връщането на бежанци отново ще бъде проблем. Няма никакви гаранции, че тези хора няма да попаднат в ръцете на трафиканти или паравоенни организации. Вече имаме такава тенденция по отношение на Сирия – срещу обещания за даване на документи и гражданство в Иран, където има близо 3 милиона бежанци, живеещи в мизерия и нелегалност, афганистанци се сражават в Алепо и Дамаск. Техният брой е над 20 000 души и част от тях са именно върнати от европейските държави хора. Ако нашата държава вземе решение да връща стотици бежанци, трябва да се знаят въпросителните.
Има съществуващи доклади за ситуацията в Афганистан, включително с мое участие и експертиза за риска в страната с анализ на групите и движението в състава на талибаните. Те са достъпни и не трябва да се пренебрегват. Ако е нужно, специално за проявилите интерес институции могат да бъдат изготвени отделни доклади с предоставяне на възможните алтернативи, стратегии и фактология. Страната ни има възможност да покаже друг тип поведение. Популизмът няма място, когато става дума за спасяване на човешки животи.
