Вечерта на 26 октомври беше особено тежка за жителите на Северна Сирия. В същия ден беше кулминацията на седемдневна кампания на бомбардировки върху провинция Идлиб, при която загинаха 75 души, а 150 са тежко ранени. Бяха ударени структури, свързани с Гражданска защита, жилищни сгради и само два военни обекта. Сред поразените цели бяха и училища, най-тежко ударени от които бяха в селището Хас.
Загинаха 20 деца – някои между 13 и 15 години. Тази сутрин загинаха още две деца заради раните си, с което общият брой на убитите при тази серия от въздушни удари деца достигна 22.
УНИЦЕФ заклейми атаката, потвърждавайки, че са извършени въздушни удари върху училища. Агенцията обяви 26 октомври за деня с най-тежки удари върху училища от началото на сирийската гражданска война. Една снимка на загинало 13-годишно момиче обикаляше интернет пространството, предизвиквайки реакции не само в Сирия, но и по света.
Сирийската гражданска защита и Сирийската обсерватория за човешки права потвърдиха смъртта на общо 35 души при тези въздушни удари, поразили предимно училищен комплекс. Децата са загинали, защото са се намирали в двора на училището, чакащи родителите си, за да се приберат.
Нека повторим: въздушни удари поразиха училище, убивайки децата, чакащи родителите си в двора.
Училищния комплекс е познат на сирийските военновъздушни сили. Те добре са знаели, че това е сграда, в която се провеждат часове, тъй като училището в Хас е действащо. За пилотите е било пределно ясно, че на двора има цивилни, повечето от които деца – това лесно може да се види както на екраните им, така и с просто око за прелитащите разузнавателни самолети, които минават преди момента на бомбардировка. Въпреки това, училището беше бомбардирано, а 22 деца загинаха в тази касапница.
УНИЦЕФ определи атаката като „равносилна на военно престъпление“. Нападението е станало на две вълни – първата, удряща сградата и втората, при която самолетите поразяват оцелели или притекли се на помощ.
Защо се случват тези атаки? Те не са просто нечие хрумване или случайност. Не се поразява училищен комплекс с няколко атаки просто така и със сигурност не е грешка. Подобно на американския удар върху болницата в Кундуз в Афганистан преди година, и тези удари не са просто следствие на сбъркани координати.
Кампанията на сирийското правителство за смазване на опозиционните райони включва и удари върху жилищни райони и инфраструктура. Разрушават се училища, болници, клиники, пазари и дори пекарни. Кадрите и свидетелствата са документирали в детайли подобен род атаки за последните 5 години.
Като част от тази кампания се прилагат и други средства като разселвания и подлагане на глад чрез обсади. Именно след установяване на обсада върху предградията Муадамия аш Шам, Кудсая, ал Хаме и Дарая, голяма част от населението на тези градчета беше преселено с автобуси към Северна Сирия. По този начин правителството прочиства райони с опозиционни части, за да предпази столицата от атаки. Официално властите наричат този процес „евакуация“.
В официалните агенции и проправителствените сайтове, нападения като вчерашното в Хас са отразявани и определяни като „поразяване на терористи“. Това е вече нормален подход и способ на пропагандата, използвайки факта, че провинция Идлиб отчасти се контролира от Джабхах Фатах ал Шам (Джабхат ан Нусра), които участват в коалицията от бунтовнически части, наречена Армия на завоеванието. Заради присъствието на няколкостотин бойци от тази група се намира извинение да бъдат разрушавани жилищни сгради и комплекси не само в Идлиб, но и в Алепо.
За съжаление, новини за убити и извършени въздушни удари, са се превърнали в нещо нормално и част от ежедневието. Нещо повече – убийството на деца беше посрещнато от националисти и поддръжници на Асад като „необходимо зло“, за да бъдат смазани „терористите“. Някои дори писаха радостни коментари.
През изминалата седмица сирийската армия призова за „удари по всички фронтове“, което на просто език означава атака по опозиционните сили в Алепо, Идлиб и Дамаск. Тежки въздушни удари – средно по 80 на ден – се извършват в Алепо (Източен Халаб), Идлиб, Дамаск (Източна Гута). Няколко хиляди бойци чакат на входа на Алепо, за да влязат в града и да го върнат на правителствените части.
22 деца са последните жертви на една ужасяваща кампания за оказване на натиск върху опозиционните сили.
Определено има наличие на радикални елементи в провинция Алепо и Идлиб, част от които са свързани с Ал Кайда. Броят на тези бойци е няколкостотин и от 2012 насам се опитват да инфилтрират и превземат опозиционните части отвътре. Засега не се получи, но след още няколко обсади и гладуване, може и да стане. Ако сега се намира извинение за атаки по болници и училища,то тогава какво ще е? Ако сега има стотици жертви след въздушни удари, какво ще е след година?
След още колко разрушени училища ще има реакция към ставащото и докога ще бъдат извинявани действията на правителствената авиация, заради които до началото на 2016 загинаха 15 090 деца?
Нека всеки реши правилно ли е това и да прецени колко точно струва животът на деца, тръгващи си от училище, разкъсани от падащите върху тях бомби, защото официално те са смятани за „терористи“.
