Антонио Гутереш е бивш Върховен комисар на ООН за бежанците и бивш премиер на Португалия до 2002 година. На последния си пост той си спечели много похвали заради хуманитарната си работа и подкрепата си за разрешаване на кризи. На 5 октомври, той беше избран за следващия генерален секретар на ООН. След месеци на дискусии, в които се намеси и името на България – с участието на Кристалина Георгиева и Ирина Бокова – изборът на Гутереш беше абсолютен – 13 гласували „за“ и 2 „въздържали се“.
Мандатът на Гутереш като Върховен комисар на ООН за бежанците беше белязан от най-големите досега бежански вълни след Втората световна война. Заради конфликти от Судан и Йемен до Сирия и Афганистан, над 60 милиона души бяха прогонени или разселени от родните си места. В този атмосфера, Гутереш беше отявлен защитник на човешките права и правото за търсене на убежище. Освен тази дейност, Гутереш беше известен с постоянния си натиск върху световните лидери за намиране на решения. Той, също така, започна реформите в Комисариата на ООН за бежанците с насочване на директни фондове и персонал към засегнатите и критични зони.
Но колко може да направи Гутереш на новия си пост, въпреки успехите си досега, остава отворен въпрос. Най-важното е фактът, че той ще има малко власт. Сегашният генерален секретар Бан Ки-мун е харесван, но и често критикуван за твърде меките и забавени реакции към световните лидери.
През последната година два скандала разтърсиха ООН.
Първият се случи в Сирия, когато световната организация се забави с пет месеца с доставките на хуманитарна помощ в град Мадая, въпреки все по-увеличаващите се смъртни случаи, причинени от недохранване и липса на медикаменти. Въпреки че представителите на ООН са знаели за кризата в този сирийски град, документи, публикувани в началото на годината от реномираното издание Foreign Policy показват, че съзнателно са забавяли доставките, заради желанието си да изпълнят колкото е възможно желанията на сирийското правителство относно доставките. Вторият скандал дойде през юли, когато в Южен Судан войници нападнаха и изнасилиха в хотела им хуманитарни работници. Намиращите се на по-малко от километър сили на ООН не се намесиха. Тогава беше убит и местният журналист Джон Гатлуак – застрелян в главата пред очите на присъстващия персонал. ООН понесе жестоки критики относно работата си и доверието, което може да се има на „сините каски“.
Антонио Гутереш се очаква да бъде по-принуждаваща и по-силна фигура от предшественика си. Проблемът е, обаче, че позицията му ще има ограничения.
Мнозина очакват от него да се фокусира върху проблемите с човешки права и бежанци. Това трябва да се случи насред усложнена дипломатическа обстановка, причинена от все по-изострящите се по въпроса за Сирия отношения между САЩ и Русия – две постоянни членки на Съвета за сигурност и може би най-важни гласове при разглеждане на резолюции. Дори и Вашингтон и Моква да решат, че е време да работят заедно, те биха се сблъскали с големи трудности да накарат сирийското правителство и бунтовническите фракции да се договорят за мирно споразумение. Гутереш може би ще намери начин да помогне за сближаването между руснаците и американците, но едва ли ще открие решение с по-дългосрочен период за бежанската криза.
През април, в своята реч пред ООН, Гутереш обяви в своята кандидатура за генерален секретар, че Сирия ще е негов най-голям приоритет. Тогава той посочи, че: „Международната общност изразходва много повече време и ресурси, за да се справи с кризи, отколкото да ги предотврати.“
Антонио Гутереш скоро трябва да влезе в новата си длъжност. В същото време, на 8 октомври в Съвета за сигурност се гласуваше резолюция за спиране на бомбардировките над Алепо, извършвани от сирийската и руската авиация. За нея гласуваха 11 държави, 2 се въздържаха – Ангола и Китай, а Русия и Венецуела застанаха срещу резолюцията.
