Наскоро Европейският парламент отхвърли с 478 гласа съмнителния проектозакон за защита на авторското право АКТА. Законът, който драстично ограничаваше свободата в интернет и едва ли не щеше да превърне доставчиците на интернет услуги в „интернет полицаи”, които да следят за спазването на авторските права – беше окончателно зачеркнат. Определено това решение беше взето след като дебатите по закона предизвикаха бурна реакция в редица европейски държави.
През зимата хиляди протестиращи излязоха, за да защитят свободното интернет пространство от всякакви опити да бъде ограничено или подчинено на властта. Сега протестиращите могат да си поемат глътка въздух, защото благодарение на тяхното недоволство, законът не беше приет. Край! Това беше. Интернет все още е онова свободно и неограничено пространство, където цензура и табу са мръсни и непознати думи. Достъпът до различни сайтове отново ще е възможен без да има опасност да нахлуят в дома ви и да ви обвинят в „нарушения”. Мрежата ще запази статуса си на независима медия и ще продължи да приютява свободомислещите индивидуалисти. Сега отново ще може да се диша спокойно в интернет. Това е така... донякъде.
Малко след като законът АКТА беше категорично отхвърлен, а по лицата на хилядите протестиращи през зимата с появиха щастливи усмивки, друго споразумение, облечено в дрехите на АКТА, беше подготвено от ЕС и Канада. Comprehensive Economic and Trade Agreement или накратко казано, СЕТА се подготвя като споразумение за защита на авторското право от страните в ЕС и Канада. Новият закон почти едно към едно копира текстовете от АКТА, като в това число влиза и клаузата за сътрудничество между носителите на авторски права и доставчиците на интернет услуги. Според новия закон СЕТА излиза, че интернет доставчиците отново ще бъдат принудени да дават информация за своите потребители и то без тяхното знание или съгласие. Всичко това ще се осъществява под предлог дали се съблюдават и спазват авторските права. За разлика от АКТА обаче, СЕТА съдържа много повече скрити мини. Освен че ще трябва да защитава авторските права, новото споразумение ще има за цел и да брани интелектуалната собственост. На просто език това означава, че СЕТА ще дава правомощия да се закриват сайтове, да се ограничава достъпът до сървъри, чиято информация принадлежи на различни компании и организации. Като капак на всичко, за да се предпазят от евентуални кибератаки, различни служби и предприятия ще бъдат принудени да обменят информация, в която може да се съдържат завоалирани заплахи, като в това число влизат и личните данни на потребителите. Или иначе казано, дори социалните мрежи от типа на „Фейсбук” ще могат да дадат вашите лични данни и то без вашето знание или съгласие. Подобно, както беше и случаят с АКТА, преговорите за споразумението СЕТА също се водят при закрити врати, а в медиите има димна завеса относно основните функции и клаузи, които се съдържат в закона. И как иначе!
Истината е, че СЕТА не е нищо повече от една добре прекроена и преправена АКТА. Да, текстовете и клаузите са различни, но основната идея е една и съща – свободното интернет пространство е в опасност. Интернет доставчиците отново ще бъдат задължени да влязат в ролята на душещи хрътки, които следят всяко едно действие на своите потребители. В противен случай ще носят отговорност за своето неправомерно поведение. А горките потребители съвсем лесно могат да се превърнат в „нарушители” и да бъдат жигосани с клеймото „престъпник”.
Подобно и на АКТА, и при СЕТА от километри се виждат дългите ръце на лобитата и „златната” възможност за някои властимащи да манипулират информацията и да държат в подчинение „неудобните”. Също, както и АКТА, новото споразумение би било страшно оръжие в ръцете на (не)демократичната власт, която клони към полицейщина. Или иначе казано СЕТА ще регламентира подслушването, следенето и ще упражнява активен контрол върху цялостното съдържание в интернет. Още едно неудобство на СЕТА е, че ако споразумението бъде прието, интернет услугите ще поскъпнат за абсолютно всички потребители. Причината за скока в цената ще е много проста – провайдърите ще бъдат задължени да „филтрират” трафика за „незаконно съдържание”, а стойността на въпросните филтри неизбежно ще се отрази върху цената. Като прибавим към всичко това и факта, че законът СЕТА се опитва да бъде разгледан при затворени врати и без да му се даде гласност, спокойно може да кажем – АКТА си отиде, но СЕТА едва сега пристига. Може ли обаче обществото да се противопостави и на този абсурден закон?
Истината е, че протестите през зимата, които събраха хиляди ентусиасти успяха да стреснат правителството и да покажат, че свободата в интернет няма да може да се отнеме толкова лесно. Единствено от хората и адекватната обществена реакци зависи дали поредното подло и нагло споразумение ще бъде прието. Само, ако за пореден път се появи активно гражданско мислене и самосъзнание, ще може да се справим с безочливото споразумение. Истината е, че хората успяха да се обединят един път. Могат да го направят отново.
