През последните дни в новинарските емисии на трите водещи български телевизии, се появи нещо ново. Не става дума за сутрешните блокове с националисти за гости – това вече се превърна в правило и дори е странно, ако поне веднъж в седмицата някой от лидерите на националистическите фракции не е основен гост в публицистичните предавания. Не става дума и за репортажите, създаващи от средностатистически местни престъпници модели за подражание сред младежите – тези материали станаха вече ежедневие.
Новото е, че новини от Сирия намериха място в родните водещи телевизии.
През последните два дни хората започнаха да чуват за бомбардировките, извършвани предимно в Алепо. Няколко души, широко следени и споделяни в социалните мрежи, написаха няколко статуса, шокирани от сцените на насилие и жестокост, които идват от Сирия. Други хора коментират как е възможно това да се случи в днешно време.
В България новинарските емисии са все още важен източник на новини за околния свят. Да, социалните мрежи се използват широко, но масовия зрител предпочита новините в 19:00, докато вечеря. Важно е какво се пуска. Важно е съдържанието на емисията. Как стана така, че е по-лесно да разберем какво е изпуснал в тоалетната холивудски актьор, докато се е напил, отколкото за ситуацията в конфликтни зони, които са на часове от нас? Как се случи така, че въпреки важността за самата ни държава, чуваме откъслечени коментари, но не и цялостната картина и контекста?
Наистина, този път емисиите показаха ставащото в Алепо. Проблемът е, че това не е новина – подобни бомбардировки се случват ежедневно от 3 години насам. За да бъда по-точен: средно 80 въздушни удара на ден в Алепо и още толкова в районите около Дамаск. Разликата от изминалите три години е, че днес участват и руски самолети, ударите са по-интензивни, а жертвите само за изминалия уикенд са 310. С убитите два дни по-късно, броят набъбва на 400. Сред загиналите са и 103 деца.
Докато редакциите проспиваха сирийския конфликт, бяха унищожени 15 болници само в Алепо. Днес в града – някога дом на 3 милиона души - действат 6, като една е частично разрушена. На 27 и 28 септември бяха бомбардирани две полеви болници – М10 и М2. Ударите са документирани и в рамките на журнала De Re Militari, който публикуваме всяка седмица с моя колега Александър Стоянов от „Военна история“, в което издание слагаме карти, обзор и анализ на събитията по фронтовите линии не само в Сирия, но и в Йемен, Сомалия, Ирак и други страни. За 250 000 души в Източно Алепо, се грижат по-малко от 30 медици и персонал, от които само 12 са завършили медицинското си образование. Болници и жилищни комплекси са удряни от двете страни на Алепо – както в бунтовническата, така и в правителствената. Докато войната беше проспивана, загиналите в Сирия преминаха 400 000, близо 5 милиона са бежанците, 980 000 живеят под обсада, 11 милиона са разселени. През последната седмица, майка загина с детето си под руините на сграда, ударена от въздушен удар. Тя, бебето и малкия й син бяха намерени измръзнали. В друг район на Сирия, жена беше намерена смазана от бетонен блок, откъснал се от сграда, поразена от ракета. За три дни загинаха 10 доброволци от Гражданска защита, докато бяха бомбардирани по време на спасителна акция. 20 души загинаха при бомбардировка на хуманитарен конвой.
Редакциите често казват, че читателите и зрителите им не се интересуват от международни новини и войни, заради това не отделят такова внимание. Трябва да кажа, че това не е вярно. Показват го все по-пълните зали, в които се провеждат дискусии, показват го и все по-честите въпроси за ставащото в Близкия изток. Само аз получавам десетки въпроси от читатели, приятели и познати – вероятно подобно е положението и при мои колеги.
През нощта на 29 срещу 30 септември публикувах видео на току-що спасено изпод руините на срината сграда бебе в Алепо. Детето беше с кръв по себе си, прахта още беше по тялото му, а спасителят му, се разплака от гледката. За по-малко от 24 часа кадрите са достигнали до 12 000 души, видеото е гледано от близо 5000 души, а близо 100 са споделянията. С малки изключения, хората реагират с въпроси, с шок, с изумление как е възможно. И този пример не е единствен. Бавно, но все повече хора проявяват интерес към околния свят, но редакциите безотговорно не им предлагат новините, от които имат нужда.
Както казва старата българска приказка, оправданието е като задника – всеки го има.
Войната в Сирия ни засяга. Засяга ни като граждани заради това, че партии печелят избори на гърба на страховете ни, засяга ни и заради това, че бежанската криза, за която толкова много говорят популистите, се случи заради наличието на войни около нас. Войната в Сирия ни засяга и като хора – вие сме част от този свят, от настоящето и не сме островна държава. Събитията се случват и ако родните ни политици и новинари не желаят да дават обяснение, ние трябва да го търсим сами.
Всъщност, войната в Сирия не е единственото събитие, което проспахме. На 3 октомври хиляди жени в Полша ще протестират на улицата срещу закон срещу абортите, който заплашва жени и лекари едновременно. Те са се обединили в общото събитие „Черен понеделник“ и „Черен протест“. Вече имаше демонстрации в тяхна подкрепа из няколко града на Европа, дори в САЩ. Чухте ли за това? На юг, в Централна Европа, унгарски активисти застанаха срещу готвения референдум в страната, насочен срещу бежанци и чужденци. Този протест беше подкрепен от политически партии, имаше и демонстрация за бойкот на референдума. Целта на толкова обичания от нашите политици унгарски премиер? Просто е – спечелване на избори и влияние. Когато не се среща с банкери от арабски страни, за да спонсорира проектите си, Орбан говори срещу арабите и исляма.
Впрочем хората, които днес се готвят да забранят абортите в Полша, вчера говореха срещу бежанците. Това са същите хора, които през своите медии разпространяваха съмнителна информация за Сирия и подкрепиха политиките на правителството в Дамаск. Те са същите, които застанаха заедно с унгарските политици-националисти на „барикадите срещу бежанците“, за да защитят европейските ценности. Ценности, които те потъпкват директно с действията си. Днес са бежанците, утре абортите, а след това кой ще е враг?
За Алепо и последните въздушни удари, един човек ми зададе въпрос: „Ама кои са тези? Не са Ислямска държава.“ Той беше учуден да разбере, че в Сирия има бунтовници. Наистина, говоренето за Сирия се случваше главно през призмата на медийните звезди от „халифата“, а контекстът на тяхното възникване и какво изобщо става в Сирия от 2011, беше оставен на произвола на спекулантите и търговците на страхове. Как ще реагирате, ако ви кажа, че горният въпрос дойде от журналист с профил международни новини?
