Нови дипломатически тласъци за Сирия. Този път от сърцето на Лондон. На фона на множество въпроси и малко отговори, беше представен план за политически преход в Сирия, който е публикуван може в не толкова подходящ момент. Основният опозиционен блок поднови своя призив за отстраняването на Башар Асад и представи своята визия за бъдещето на Сирия след среща на високо равнище в Лондон със страните от групата „Приятели на Сирия“ и британския външен министър Борис Джонсън.
Върховният преговарящ комитет представи и своя цялостна рамка за политически преход в Сирия, съобразена с Комюникето от Женева от 2012. Според главният преговарящ и бивш премиер на Сирия, Рияд Хиджаб, планът е разделен на три етапа: връщане на милионите бежанци и подсигуряване на вътрешноразселените сирийци, както и освобождаване на политическите затворници; 18-месечно примирие, наблюдавано от преходно правителство, което не е под командването на Асад; национални избори под надзора на ООН, след които военните и граждански политически сили да предадат правомощията си на избраното правителство.
Една от най-важните точки в представената рамка е, че административните структури ще бъдат запазени в преходната фаза, а един бъдещ съвет ще се състои от представители на опозицията и режима. Идеята е ясна: запазване на суверенитета на Сирия, запазване на институциите и избягване на бъдещо насилие подобно на онова, което избухна в Ирак след разпада на режима на Саддам Хюсеин и последвалата дезинтеграция на основни институции като армията и полицията.
Важен е моментът, в който се провежда срещата в Лондон. Сраженията в Сирия зачестяват и се ожесточават. Бунтовническа офанзива, подкрепена от ислямистки фракции, вече е на вратите на градът-крепост Хама, а в Алепо бунтовници и правителство се обсаждат едни други. На фона на тези сблъсъци, турската армия и подкрепените от нея бунтовнически части изтласкаха „Ислямска държава“ от турско-сирийската граница за първи път от 2013 насам, а кюрдските сили се готвят за нова ескалация от една страна с Анкара, а от друга с Дамаск. Като за капак, през изминалите 24 часа, сирийските правителствени сили бомбардираха Алепо, използвайки хлорин – над 80 загинаха, а близо 120 са ранените и обгазените.
Рамката, предложена от сирийската опозиция среща и дипломатически трудности. Русия, един от основните съюзници на Асад, отхвърля всяка възможност за отстраняването му, тъй като това би довело до по-нататъшен хаос. Великобритания, от друга страна, смята за възможно свалянето на Асад, ако бъдат избегнати сътресенията, последвали падането на Саддам Хюсеин през 2003. Американската визия е близка до тази в Лондон, но пък американски самолети вече няколко пъти помагат на сирийските правителствени сили, а Вашингтон макар и да не постига непременно съгласие с Москва, проведе двустранни срещи многократно. Призивът на САЩ за сваляне на Асад омекна, след като на главната сцена се появиха джихадистите от „Ислямска държава“. За да стане още по-заплетена ситуацията, на среща с иракския премиер Хайдар ал Абади преди дни, сирийският външен министър Уалид ал Муалем заяви, че сирийското правителство не разглежда като основна заплаха за себе си джихадистите, а бунтовническите групи.
И все пак, докато САЩ и Русия не успяха да постигнат последните два дни съгласие по Сирия, то срещата в Лондон събира на една място основни играчи в конфликта като Саудитска Арабия, Великобритания, Обединените арабски емирства, Германия, Йордания, Италия, Турция и представители на ЕС.
Саудитска Арабия заяви вчера, че е възможно много скоро да се постигне споразумение, но какво ще включва то? Кюрдските сили са значим фактор, появил се следствие на сирийската гражданска война. Макар в нито един от кръговете преговори да не се говори за вероятна автономия в Сирия, кюрдите едва ли ще се съгласят да бъдат изоставени за пореден път. В същото време, темата за бежанците виси във въздуха, напрягащ представителите на ЕС и Турция, които така и не се разбраха кой на кого ще спира парите и човешкия поток. Иран, който не участва на срещата в Лондон, макар да е основен и може би най-заинтригуван играч във войната в Сирия, също има своя „кюрдски проблем“. Техеран, също така не харесва настойническото държание на Русия към себе си, а поддържането на Асад струва на иранската хазна близо 100 милиарда от 2011 насам. Със сигурност Иран иска по-бързи и категорични резултати на терен.
Рамката, представена от сирийската опозиция в Лондон, си струва. Документът представя най-важните точки от политическия преход, но положението на терен реално е много различно. Някои коментатори твърдят, че ако бъде постигнато споразумение, групите, които се сражават в Сирия, ще свалят оръжие. Но дори това да стане – в което се съмнявам – то няма да се случи на следващия ден или дори на следващата година. Нужно е много повече обвързване с нуждите и исканията на хората, изживяващи отново и отново ужаса на военните действия, за да има успех каквато и да е рамка за политически преход в Сирия.
Драмата за мнозина сирийци беше превърната в телевизионен сериал, чиито пореден епизод гледаме днес.
