Когато преди две години посетих един от бежанските лагери в Ербил, Иракски Кюрдистан, ми направи впечатление нещо особено – масово се виждаха само деца, младежи и много възрастни хора. Рядкост беше да се види мъж или жена на 30-50 години. Този лагер беше за разселени от град Мосул, който беше завзет същата година от „Ислямска държава“. И тези младежи бяха извадилите късмет. За мнозина други деца и техните семейства, които са успели да избягат от Мосул, съдбата може да е много различна.
На 21 срещу 22 август, телевизионни кадри, излъчени от Kurdistan 24, показаха драматична сцена. 12-годишно момче беше арестувано от полицаи насред улицата. Преди да му сложат белезници и да го отведат, от момчето свалиха колан с експлозиви. Той е трябвало да бъде взривен непосредствено преди ареста.
Събитието е от неделя вечерта в иракския град Киркук. Докато го арестуват, на висок глас момчето пита защо го отвеждат. Поведението му е неадекватно, има следи от шок и неосъзнаване къде точно се намира. Според появилите се детайли, седмица по-рано детето е било отвлечено от маскирани мъже, които сложили колана с експлозиви върху него преди да го изпратят в Киркук, където коланът е трябвало да се взриви. Самото дете е също от Мосул – избягало със семейството си от града.
Часове преди ареста на 12-годишното момче, атентатор самоубиец се взриви в джамия в Киркук, ранявайки трима души. Ден по-рано пък 14-годишно момче се взриви по време на сватбено тържество в граничния със Сирия град Газиантеп, убивайки 54 души, от които 29 деца. Отговорност не беше поета, но властите смятат, че става дума за изпратен от „Ислямска държава“ атентатор.
И докато кампанията на джихадистите цели да разпали етническо напрежение в смесения иракски град Киркук, последните три случая, при които се използват деца, показват тревожна тенденция: „Ислямска държава“ използва деца и вероятно броят на камикадзетата-деца ще се увеличава.
Мотивите не са религиозни, както заподозряха някои анализатори, а чисто политически. Джихадистите няма как да аргументират религиозно използването на деца-бомби, но използват политически причини, за да оправдаят действията си.
Трябва да се изясни категорично: тези деца са жертви, не екзекутори.
Момчето, заловено от иракската полиция в Киркук, е трябвало да бъде взривено дистанционно. Подобно на други случаи от последните две години, деца са изпращани от джихадистите и в Ирак, и в Сирия, за да нанасят удари по вражески цели или в цивилни зони. Най-кървавата от тези атаки, извършена от дете, беше на 25 март тази година, когато 29 души загинаха по време на футболен мач. Атентаторът се оказва 16-годишно дете.
Говорим ли за деца-джихадисти? Някои медии побързаха да сложат определение на атентатора в Газиантеп, след като стана ясно, че става дума за малолетен. Други смятат, че тези деца съзнателно са се взривявали, защото споделят идеологията на „Ислямска държава“. И двете тези не са нито точни, нито достатъчни, за да се обясни трагедията с тези деца.
Според данните на ООН, хиляди деца са отвличани и експлоатирани от радикални групи в Ирак и Сирия. Още няколко хиляди изчезват безследно през последните години в Африка и Азия. Повечето от тези деца стават жертва на трафиканти, разпределяни са като плячка, продават им се органи или са ползвани като роби. Друга част, вероятно стотици деца, са включвани в редиците на радикални групи и подобно на екстремистката християнска група на Джойзеф Кони в Уганда, стават деца-войници. Част от момчетата са изпращани като атентатори-самоубийци, подобно на детето в Газиантеп и задържаното в Киркук. Немалко деца са използвани и в редовни армии – сирийските правителствени сили, бунтовническите фракции и дори кюрдските отряди, прибягват до младежи за попълване на редиците си. Нещо повече – смята се, че 300 000 деца участват във военни действия, като 40% от армиите по света използват деца под 18-годишна възраст.
Но най-жестоки са радикалните групировки. Те не могат да бъдат проследявани, за тях няма точни статистики. Действията им са свободни от какъвто и да е мониторинг или заклеймяване.
Разследванията на иракските власти показват, че децата са манипулирани и промивани по време на няколко месечни тренировки, в които се използват и наркотични вещества. Подобно на момчето в Киркук и други задържани деца показват признаци на дезориентация и паника, без да осъзнават защо се намират на съответното място. Моделът се повтаря от Афганистан до Африка. Децата са взривявани дистанционно при достигане на целта. Радикалните групи, в това число и „Ислямска държава“, Армия на Бога на Джойзеф Кони, и Боко Харам, използват деца за изпълнение на целите си по най-безскрупулен начин. Според изследвания на Центъра за борба с тероризма в Ню Йорк, децата са използвани най-вече като „живи бомби“ от ИД, когато групировката е притисната по фронтовете.
Целева група са най-вече малолетни, останали без родители, но често радикалите отвличат деца направо от улицата - включително 4 или 5-годишни. След това децата са вкарвани в специални лагери, където започва специален курс на промивка с насилствени сцени. Целият свят се изменя в един брутален театър на кръвопролитие. Вместо детски площадки, наоколо има неспирни военни кадри, снимки с отрязани глави и разрушени от въздушни удари сгради. Баща, избягал от Мосул със семейството си, разказва как 13-годишният му син получил домашно от местния ръководител на „Ислямска държава“: кукла в оранжеви дрехи, върху която да „тренира“ обезглавяване. При по-големите – около 15-17-годишни – тренировките събуждат омраза и желание за отмъщение. На едно пропагандно видео на „Ислямска държава“, маскиран мъж пита младеж дали иска да отмъсти за смъртта на родителите си. В друго видео се вижда 4-годишно момче от Великобритания, отвлечено по-рано в Лондон, да бъде насърчавано да натисне спусъка на пистолета, насочен към главата на заложник. Деца са слагани дори на волана на натъпкани с експлозиви камиони, преди да бъдат взривени в позиция, която джихадистите искат да превземат. Тези деца са определяни като „мъченици“ и са показвани за пример пред техни връстници.
Военни конфликти създават огромен брой от деца, които могат да попаднат под влияние на една или друга група. Децата са разменна монета и ценен ресурс. „Ислямска държава“, подобно на Джоузеф Кони, има и друга – по-дълготрайна цел: възпитанието на цяло поколение от разбити психологически и манипулирани младежи, които да станат част от „правдивата армия“.
Войната в Сирия дава нужната възможност за радикалните групи. Заради бомбардировки, обстрел и сражения, от началото на конфликтна през 2011 година са загинали близо 15 000 деца. Стотици хиляди пък губят семействата си и остават на произвола на съдбата. Ситуацията в Ирак е същата, където заради военните действия има много разселени от военни зони, най-вече деца, каквито видях и аз в покрайнините на Ербил. Заради дипломатическата безизходица и ескалацията на насилие, неправителствените и хуманитарни организации не смогват да се справят. Докато радикалните групи действат агресивно – или отвличат, или привличат, давайки бързо отмъщение за младежи, видели убийството на родители си пред очите си.
До средата на 2016 г. загиналите при самоубийствени атаки деца са 90. Не се знае точно още колко са били хванати от властите. Иракско момче, което успява да избяга от тренировъчен лагер, разказва как по време на американски въздушен удар, хора от „Ислямска държава“ вкарват 60 негови приятели и познати, заедно с него, в тунели. Разказали им, че американците искат да ги убият. По-късно им казали, че собствените им родители са неверници и предатели, защото не ги пуснали да станат част от армията на Бога. Най-малките деца били на 5 години. Онези, които плачели, са пребивани до припадък. Ако питали за родителите си – отново следвал бой и заплахи, че ще бъдат убити. 15-годишното момче, известно с фалшивото име „Насир“, днес е отново със семейството си. Той е късметлия. За хиляди други, обаче, съдбата може би ще е съвсем различна. И докато войната продължава, а дипломатите са затънали в собственото си блато, радикали, армии, организации и фракции намират все повече възможности да използват деца за политическите си цели.
