Лошо е, когато премиер лъже. Още по-лошо е ако лъже европейските институции по значими общественополитически въпроси, касаещи сигурността ни, независимостта на страната ни и са свързани с руското енергийно влияние и ядрената мафия у нас.
Наскоро всички медии възторжено описаха писмото на Жан-Клод Юнкер, от името на Европейската комисия, в което се казва:
“...Относно въпросите от областта на ядрената енергетика, които посочваш в писмото си, бих искал да подчертая, че Еврокомисията напълно зачита правото на България да определя своя енергиен микс. Ако България реши да изгради нов реактор, тя трябва да уведоми Еврокомисията за такъв инвестиционен проект по силата на чл. 41 на Договора за Евратом…”
Тези думи са писани в отговор на предходно писмо на българския премиер до Комисията. У нас те бяха тълкувани в проправителствените медии като съгласие за възстановяване на проектите “Южен поток” и “Белене”.
Интересно обаче е какво пише през юни 2016 г. българският премиер в писмото си до Туск и Юнкер, търсейки тяхната подкрепа. В самото му начало Борисов твърди следното, опитвайки се да оправдае острия си завой към Москва:
“...Проектът АЕЦ Белене беше прекратен в следствие на силен европейски политически натиск след аварията във Фукушима...”
Какви са фактите:
Аварията във Фукушима започва на 11 март 2011г. Сега да си припомним част от събитията преди и след аварията в японската атомна електроцентрала. В Доклад на министрите Симеон Дянков и Делян Добрев от 28 март 2012 г. обаче се казва нещо много по-различно. Няма никакъв политически натиск от Европа. Нито дума! Причините, поради които първият кабинет на Борисов спира проекта, са синтезирани в последните изречения на доклада на министрите на финансите и икономиката и енегргетиката:
“През последните три години правителството на Република България положи огромни усилия, но невъзможността да се осигури диверсифицирането на проекта АЕЦ „Белене“, да се намери стратегически инвеститор и финансиране на проекта правят проекта неосъществим. “Национална електрическа компания“ ЕАД и Българската държава нямат възможност да продължат дейностите по финансиране на проекта АЕЦ „Белене“.
Докладът е базиран на данни, събрани и анализирани от двете министерства – финансовото и на икономиката и енергетиката. Те обхващат всички по-значими обстоятелства, свързани с проекта, още от самото му начало, когато през 1981 г. правителството на Народна република България одобрява площадка за изгражането на АЕЦ-а.
Освен това, докладът на Дянков и Добрев включва данни за възможни неправомерни действия, които най-вероятно също нанасят икономически щети на България:
“Без да е одобрен технически проект от Агенцията за ядрено регулиране, на 5 ноември 2008 г. „НЕК“ ЕАД и ЗАО „Атомстройекспорт“ подписват Допълнение №5 към Споразумението от 29 ноември 2006 г. за поръчка и изработване на оборудване с дълъг цикъл на производство за блокове 1 и 2. В това допълнение е включено основното оборудване (реакторна инсталация, парогенератори, системи за пасивна защита, презареждаща машина, полярен кран, портален кран, турбинна инсталация и други). Общата базова стойност на поръчаното оборудване е в размер на допълнителни над един милиард лева.”
В писмото на Борисов до ЕК, освен лъжата, че решението е взето след “силен политически натиск от Европа”, се казва още:
“Предвид финансовите тежести, които страната ни трябва да понесе, се обръщам към вас с молба за становище относно перспективите, които се начертават пред България – ще насърчи ли ЕК изграждането на нова ядрена мощност в страната?”
Тоест, Борисов прави две неверни твърдения: Първо, България е била под политически натиск от ЕС, в резултат на аварията във Фукушима. Второ, в следствие на решението за спиране на проекта “Белене”, страната ни търпи финансови щети. Борисов е в очакване – ще насърчи ли ЕК нова ядрена мощност в страната… От доклада на двамата министри от първия мандат на Борисов, на базата на който през 2012 г. Министерски съвет спира проекта, се вижда обаче, че твърденията на премиера са неверни.
Решението на кабинета за спиране на проекта бе потвърдено два пъти от върховния законодателен орган на страната - Народното събрание. Първият път беше в края на март 2012 г. Веднага след като правителството реши да спре строежа на АЕЦ "Белене", 163-ма народни представители гласуваха решението на министрите в парламента. От тях 120 бяха за спирането на “Белене” и го подкрепиха (това бяха гласовете на ГЕРБ и "Синята коалиция"). Против бяха 43-ма от БСП и "Атака". ДПС не участва в гласуването.
През февруари 2013 г., веднага след проведения в България референдум за бъдещето на ядрената енергетика, Българският парламент повторно спря проекта “Белене”, след като 141 гласа подкрепиха отново решението на кабинета “Борисов 1” и само 40 бяха против. Така, депутатите от 41-то Народно събрание отново спряха проекта за изграждане на АЕЦ "Белене".
Равносметката дотук: Имаме едно правителствено решение за спиране на проекта “Белене”, взето на основата на доклад, в който е посочена ясно една-единствена причина – нямаме пари. Имаме и две решения на Народното събрание, с които се потвърждава решението на първото правителство на Борисов да спре проекта. И нито една официална дума в подкрепа на твърденията за “силния политически натиск от Европа”. Въпреки това, в писмото на Борисов до ЕК няма и дума за липсата на финансова възможност за България да реализира проекта. Няма и дума за констатираните през 2012 в доклада на министрите Дянков и Добрев нарушения. Има само и единствено твърдения за загуби, които България понася заради решение, взето под натиск… И разбира се отговорът на “моя приятел” Юнкер е в същия витиеват стил:
“...България сама определя енергийния си миск, само ако може да ни информирате”...
Това изречение бе добре дошло за родната прокремълска и руската пропаганда и след гръмки заглавия в нашата преса, че “ЕК ни разрешава да строим Белене”, Борисов мъдро, но невярно заключи:
“Благодарен съм на ЕК и на Жан-Клод Юнкер, че най-накрая разбраха в каква ситуация от 2006 г. сме поставени… Присъдата към България е да си плати и да си вземе двата реактора…”
Не! ЕК не са разбрали в каква ситуация е България. Не и от изпратеното от Борисов писмо до ЕК. В него става ясно нещо невярно. А когато говориш неверни неща – на това му се вика лъжа. Видимо от стенограмата на МС, след приемането на решението за спиране на “Белене”, самият Борисов го смята за правилно:
“...И когато всичко това „за” и „против” го направихме, аз считам, че взимаме едно правилно решение. Фактът, че нещо 33 години не е станало, има нещо, което да му тежи. Затова аз съм доволен, че и господин Путин прие моите тези като правилни и именно затова, защото много ми се иска да приключим с тези проекти…”
Дори повече! Уверен в правилността на решението за спиране на проекта “Белене”, Бойко Борисов призовава министър Нона Караджова да започне изграждане на газова централа, на мястото на спряната АЕЦ:
“...Веднага да се отпочнат процедури, да се види дали не може при сегашните възможности на площадката „Белене”... ще моля и госпожа Караджова тук да се включи, колко по-бързо можем да започнем изграждането на газопарова централа, модерна, мощна, която да балансира електрическата енергия…”
Мнението на Борисов, както знаем, е силно променлива величина. В последните дни от него научихме, че “присъдата ни е да си платим и да си вземем реакторите”. В тази връзка ще си позволя само да го попитам:
А, реакторите кво ше ги прайм, бате?..
Този въпрос е напълно основателен. Самият Борисов казва, че реакторите най-вероятно ще си останат завинаги наши. Те са непродаваеми:
“Всеки, който ми каже, че трябва да платим около 3 млрд. лв. и да вземем два реактора и да ги сложим в музей, аз мисля, че няма да е отговорно към хората, които се борят за всеки лев. Трудно бихме ги продали, да не кажа невъзможно, защото те имат договор за 10 реактора с Иран и вместо да произведат общо 12 с българските, трябва да произведат осем плюс два”...
И ще повторя: реакторите кво ше ги прайм, бате?..
А самият проект “Белене” е спрян за първи път още в далечната 1991 г., от кабинета на Д. Попов...
