Сирия е във война със самата себе си. Обществото е разделено. Гражданският конфликт е най-ужасният от всички видове конфликти. Той завинаги оставя следи, трудно излечими рани, които и десетилетия по-късно могат да болят със същата сила, както в момента на появата им. Картините от Сирия, разговорите за Сирия, дискурсът за Сирия – всичко днес минава през призмата на войната, обстрела, въздушните удари и опростяването на конфликта с обяснението, че това е едва ли не религиозна война, в която има два избора – сегашният режим на Асад или джихадистите.
Да, в Сирия положението е много тежко. Има 11 милиона разселени, близо 5 милиона бежанци, 4 милиона в нужда от хуманитарна помощ, близо 1 милион са под обсада на правителствени или опозиционни сили. Има деца, родени в началото на бунта през 2011, които са прекарали първите си 6 години във война, зверства, лишения и глад. Никога не бива да се забравя и да се изкривява ситуацията в Сирия. Това е война, започнала на основата на класово разделение. Богати срещу бедни, много имащи срещу много нямащи. Онези, които познават Сирия, ако са честни с вас, биха могли да ви разкажат за бедните квартали, появили се след неадекватни икономически реформи, проведени заради желанието на управляващите да „отварят страната“ в началото на 2000-те. Не без участието на Международния валутен фонд, ако трябва да се честни. Асад направи грешки, които всички сирийци ще плащат и ако някой се съмнява в това, очевидно не познава същността на държавата и структурите й. Религията се появи по-късно като инструмент в динамиката на гражданската война. Радикалите не са причина, а следствие на хаоса. В двете страни на конфликта има представители на всички общности – има шиити и християни в опозицията, както има и сунити, подкрепящи Асад. Религиозният фактор е силен, но не може да обясни в дълбочина проблема.
Но Сирия не е само война. През последните години се появиха положителни примери за това, че хората продължават живота си и опитват да изградят местата, където живеят от нулата. Една от тези тенденции са местните съвети, известни на някои и като уаджахаа ал балад, съвети на видните лица. В тази форма на пряката демокрация и местното самоуправлението, ненасилствената съпротива намира нови сили и продължава съществуването си, въпреки опитите да бъде заличена.
В своята книга Burning Country: Syrians in Revolution and War, сирийският автор Робин Ясин-Касаб и активистката Лейла ал Шами интервюират активисти, членове на милиции, вътрешноразселени жители и бежанци. Когато разговаряме за кризата в Сирия и алтернативите за обикновените сирийци, които продължават да живеят в атмосферата на гражданска война, Робин ми споделя, че данните от проведените разговори и проучвания показват, че демократичната възможност е реална, макар и много притисната. За да продължат живота си в районите, в които армията се е изтеглила, но пък бомбардировките са ежедневни, местните общности се опитват да стоят независими и от правителството, и от „Ислямска държава“ със създаването на местни съвети.
Можем да вземем пример с Дарая – предградие на столицата Дамаск, разположено на запад от града, подложено вече четвърта година на обсада от армията. Гладът и липсата на медицински пособия са ежедневие. Но Дарая се контролира от местен съвет. Неговите 120 членове се избират с гласуване на всеки 6 месеца. Ръководителят на съвета се посочва след обществено гласуване. Този съвет координира училища, болница и обществена кухня, както и посевите, от които се изхранват жителите. Въпреки бомбардировките и обстрела, в Дарая журналистите разпространяват свой вестник, наречен „Айнаб Балади“. На неговите страници се прокламира ненасилствената съпротива. В страна, която беше известна като „кралство на мълчанието“ заради държавната цензура, в момента има 60 независими издания и радио станции, създадени и поддържани от местни съвети и журналисти в градовете и селата на Сирия.
Когато обстрелът и сраженията спират, хората излизат на улиците. Въпреки всичко, 6 години поред те не са спирали да протестират. Последните демонстрации в провинция Идлиб срещу сирийския клон на Ал Кайда, Джабхат ан Нусра, показват продължаващото желание на немалко сирийци да прогонят всякакъв тип авторитарно управление.
Където е възможно, местните съвети са демократично избирани – първите подобни избори в Сирия от 1963 години насам, когато идва на власт партията Баас. Сирийският анархист Омар Азиз е един от първите, разпространили идеята за местни съвети и самоуправление. На осмия месец от началото на протестите в Сирия през 2011, той публикува издание, което обяснява смисълът на съветите, в които гражданите да съставят избори. С негова помощ, първите подобни градски съвети се раждат в предградията на Дамаск. През 2013 Омар Азиз умира в един от най-ужасните правителствени затвори – Адра - месец преди своя 64 рожден ден. Неговите идеи намират отражение още в т.нар. тансикийят – местни комитети, които координират протестите от 2011, записват нарушенията на човешки права и организират кампании на ненасилствена съпротива като стачки.
Някои от членовете на съветите са известни и преди това с дейността си като например снабдяването с медицински пособия, събиране на хуманитарна помощ. Други членове са представители на видни фамилии или племенни общности, а трети – избирани заради уменията им. В контролираните от сирийското правителство райони, съветите действат тайно. Това е един упорит, но крехък експеримент. Някои от формациите са застрашени от разделение. Други са атакувани от джихадисти.
Манбидж, северен сирийски град, който стана известен последните месеци със сраженията между кюрдско-арабските Сирийски демократически сили и „Ислямска държава“, притежаваше съвет от 600 членове и администрация, полицейски сили и първият в модерната история на Сирия независим търговски съюз. Всичко това беше прекратено, когато джихадистите от „Ислямска държава“ завзеха града.
В някои райони, съветите са разглеждани повече като сигнал за разпадане, отколкото за ново начало. Места като Корин в провинция Идлиб, са наричани и „селски републики“. В това селище действа отделен съд и има 10-членен съвет, който управлява вътрешния живот. Идеите на Омар Азиз покълват на различи места в Сирия. Днес местни съвети има в провинциите Алепо, Идлиб и Дараа. В района Гута, намиращ се в близост до Дамаск, на военните командири им е забранено да се кандидатират за членове на съвета, в който могат да участват само цивилни.
В трите кюрдски района на Сирия, известни като Рожава, действа идентична система. В едно бъдеще без режима на Асад, местната пряка демокрация може да позволи разнообразни политически възгледи да съществуват едновременно в рамките на Сирия. Това вече се случва в Северна и Южна Сирия. Алтернативите на местните съвети са нов авторитарен контрол, етническо прочистване, нови вътрешни войни. Със сигурност, представителите на тези съвети трябва да бъдат основна част от преговарящия екип на сирийската опозиция по време на всички разговори, които тепърва предстоят за бъдещето на страната.
Съветите заслужават защита. Сирийската армия бомбардира училища, болници, пекарни и жилищни райони, които жителите опитват да възстановят. Джихадисти и други радикални групи, появили се след 2012 година в Сирия, също трябва да бъдат спрени и да се подкрепят силите срещу тях – например кюрдско-арабските Сирийски демократически сили, опериращи в Северна Сирия. Още с появяването си на сирийския хоризонт, радикалите първоначално удариха активистките мрежи, убивайки, прогонвайки или арестувайки журналисти и интелектуалци, които застанаха на страната на опозицията срещу управлението на Асад.
Както ни показа инвазията в Ирак, проведена от САЩ през 2003, само и единствено хората могат да построят своите структури. Днес има немалко сирийци, които се опитват да изградят живота си, въпреки тежките обстоятелства. Техните усилия не трябва да бъдат принизявани до наратива, в който единствената тема е „или Асад, или „Ислямска държава“.
Пряката демокрация в Сирия е експеримент, който си струва да бъде подкрепен. Лошата новина е, че този тип организация на обществото е нежелан не само от местни военизирани формации, правителствените сили и джихадистките организации, но и от държавите, които ги подкрепят.
