Съвременници сме на това как лидери на държави говорят едно, а правят съвсем друго; как уж подкрепят демокрацията, а в същото време чрез съвсем недемократични и нехуманни методи разширяват своите сфери на влияние. Един от тези лидери преди 15 години обяви „началото на войната с тероризма“, както той сам се изрази. Буш-младши заяви и това, че „светът вече не е същият“. Оттогава хората постепенно започнахме да свикваме с екстремизма. Започнахме все по-малко да се трогваме от смъртта, причинявана от алчност, жаждата за власт или просто от омраза.
Германският канцлер Ангела Меркел от години е считана за лидер на Европейския съюз, макар и да се явява неформален такъв. И вероятно именно това е причината, поради която често бива припознавана като виновна за редица беди - между които и екстремистките атаки на Стария континент, зачестяващи все повече през последните години.
Няма съмнение, че Меркел е лидер не само в европейските мащаби. Тя е и един от водещите глобални лидери, наравно с американския президент Барак Обама и с руския държавен глава Владимир Путин. Вече 10 поредни години списание “Форбс“ я определя като най-влиятелната жена в света. През 2012 и 2015 г. същото авторитетно списание представя Меркел като втория най-влиятелен човек на Земята. А през 2015 г. списание „Тайм“ я обяви за човек на годината, като на неговата корица тя бе описана като „канцлерът на свободния свят“.
Често световните лидери биват демонизирани – къде на базата на верни факти, къде въз основа на спекулации. Германският канцлер Ангела Меркел – един от глобалните лидери - от няколко години е субект на обвинения, че не е направила необходимото, за да бъде спряно разпространението на радикализма в Европа, който абсолютно неправилно бива асоцииран с бежанския проблем.
Макар и повечето от извършителите на екстремистки актове напоследък да са родени и израснали в Европа, тероризмът бива силно асоцииран с бежанския проблем. А Меркел бива обвинявана, че тя е виновна за случващото се, тъй като е поканила бежанците да дойдат в Германия, респективно и в цяла Европа.
Но обективната истина всъщност е друга.
Макар и милиони хора да потърсиха убежище през последните години в Германия и в други европейски държави, в Европа не е създаден нито един легален път за кандидат-бежанци. Тоест дори и в своите изявление Меркел да твърди, че желащите да получат бежански статут са добре дошли, на практикa нито тя, нито някой друг от европейските лидери не е сторил нищо в тази посока. И именно липсата на легални пътища за търсещи убежище е причината, поради която хората влизат в Европа със сътрудничеството на трафиканти.
Тоест много по-логично е да приемем, че отправената към желаещите да получат убежище в Германия „покана“ от страна на Меркел е много повече израз на диломатично лицемерие, отколкото чистосърдечен призив от нейна страна. Това се потвърждава и от факта, че само седмица след като Меркел казва в свое изявление, че Германия - най-голямата европейска икономика - е готова да приема повече търсещи убежище, отколкото е било считано преди, германското правителство увеличи контрола по държавните граници.
Тъкмо Меркел бе и инициаторът на споразуменията с турското правителство за ограничаване на броя на пристигащите в Европа чужденци. Сам по себе си този факт също говори ясно, че гостоприемството на германския канцлер е по-скоро фасадна илюзия, отколкото реалност. На практика Турция - която е подписала Женевската конвенция с условие да приема търсещи убежище само от континентална Европа - прави компромис в полза на ЕС. А той бе уреден именно от Меркел.
***
Днес, 15 години след като „светът се промени“, европейци – родени и израснали в Европа - стават инструменти на групировки с икономически интереси в Близкия изток или на локални радикални структури. Без значение дали ще ги етикираме като радикални ислямисти, крайно десни, крайно леви, мутри, футболни хулигани или по друг начин – екстремистите винаги считат, че превъзхождат другите и искат да наложат своя светоглед или интереси чрез заплахи и насилие.
Считам, че дебата за екстремизма трябва да бъде воден не само от политолози и от дежурните „професори по всичко“, а и от психолози – които да изясняват предпоставките за настоящите терористични прояви. В противен случай ще приемем този или онзи политик за виновен, ще го порицаем, може и да го изпъдим. Но проблемът с екстремизма ще си остане на дневен ред.
Трябва да се прави и ясно разграничение между юридическата категория "бежанец" и субектите, които биват асоциирани със страха и злото. В противен случай се превръщаме в податлива на дезинформацията мишена.
