През есента на 2015 г. Борисов пропусна руски самолети над България, въпреки ангажиментите ни към партньорите от НАТО да пазим южната граница на Алианса. Премиерът направи това, обяснявайки действията си с думите, че се надява да се разбере със съюзниците. Усилията на премиерския пиар екип да измислят рационално и приемливо обяснение се провалиха – вероятната лъжа, че е говорил хипотетично няма значение. В двата случая премиерът Борисов демонстрира готовност да компрометира сигурността на НАТО, заемайки проруска позиция и най-вероятно надвишавайки своите правомощия. А самолет (поне един) все пак прелетя над България. Руски, военно транспортен, за който ни пробутаха лъжата, че превозвал дипломати.
Това е един епизод от дългата история на компромисите, които Борисов прави по отношение на националните интереси и сигурност в полза на Русия.
Наскоро се разиграха две симптоматични “драми” – с т.нар. Черноморска флотилия и с т.нар. глутница на Путин – Нощните вълци. Да разгледаме само една от тях – морската:
Черноморската флотилия се оказа разумна идея за сътрудничество по съвместно опазване на черноморските граници между Украйна, България и Румъния. Идеята за обща черноморска защита не е нова и не се е родила час, преди Борисов да заговори за “яхти, платноходи, мир и любов”. На среща през март т.г. между българския и румънския министър на отбраната, Михнеа Моток заявява:
Ние търсихме най-добрите възможности да представим своите идеи и интереси по отношение на практическото прилагане на тези идеи за разширено съюзно присъствие на източния фланг с акцент върху района от общ интерес за нас – черноморското пространство, имайки предвид развитието на всички оперативни нива – въздух, вода и земя.
Нещо повече! Румънският военен министър обявява, че с българския си колега Николай Ненчев са се съгласили да промотират тези “идеи и инициативи” в рамките на НАТО, пред другите съюзници. По време на срещата, състояла се на 21 март 2016 г., мин. Ненчев заявява:
Заедно с румънските ни партньори ние ще се стремим да допринесем за повишаване на сигурността в региона на Черно море.
Кратко и ясно. Казаното със сигурност не предполага, че Борисов съвсем скоро след това ще има коренно противоположна позиция по въпроса за сигурността в Черно море.
Близо месец по-късно, в края на април, украинският президент Порошенко призова за създаване на съвместна бригада между трите държави. По време на срещата му с румънския му колега Клаус Йоханис, той заяви:
Ние обсъдихме възможността за създаване на украинско-румънско-българска бригада по модела на Литовско-полско-украинската. Постигнахме положителни резултати по прилагането на това споразумение. Сигурен съм, че подобни стъпки ще подобрят сигурността и доверието в региона.
Това не попречи на премиера на България да обяви, че “страната ни няма да стане част от подготвения черноморски фронт срещу Русия” и заяви, че подобни решения биха вкарали страната ни във военен конфликт с Москва. “Винаги съм казвал, че искам да виждам в Черно море платноходи, яхти, големи кораби с туристи, а не да се превръща в арена на военни действия” – това бяха думите, с които Борисов съвсем наскоро зачеркна дипломатическите усилия на президента и военния министър от последните няколко месеца.
Така стигаме до срещата на НАТО във Варшава, приключила вчера. В официално разпространеното Комюнике след срещата на върха се казва следното:
Дестабилизиращите действия и политики на Русия включват: продължаващата незаконна и нелегитимна анексия на Крим, която ние няма да признаем и която ние призоваваме Русия да отмени; нарушаване на суверенните граници чрез сила; съзнателна дестабилизация в източната част на Украйна; мащабни извънредни учения в противоречие на духа на Виенския документ [за укрепване на доверието и сигурността, 2011] и провокативни военни дейности в близост до границите на НАТО, включително в районите на Балтийско, Черно море и Източното Средиземноморие; нейната безотговорна и агресивна ядрена риторика, военна доктрина и повтарящите се нарушения на въздушното пространство на съюзниците от НАТО. В допълнение, военна интервенция и значително военно присъствие и подкрепа за режима в Сирия и употребата на военното присъствие в Черно море за демонстрация на сила в Източното Средиземноморие, поставят нови рискове пред сигурността на Съюзниците и други страни.
Само в няколко реда от Комюникето се опровергава цялата риторика на премиера, която е в противоречие с официалната международна политика на България, формирана от президента и военния министър. Впечатляващ е мотивът, с който Борисов обяснява задачата, която е поставил на външния си министър Даниел Митов:
Задачата, която съм му поставил, е да нормализира, ако е възможно, разбира се, крайно острата позиция на Русия към България, както и нашата към тях, и превръщането ни в най-голям враг на Балканите за Русия.
Борисов внушава, че България влиза в ролята най-големият враг на Русия на Балканите — смехотворно твърдение, с което той мотивира по-скоро предателското си отношение към партньорите от НАТО. Въпреки единодушното мнение на Съюзниците за нарастващия риск на юго-изток, Борисов открито саботира преговорите и усилията за съвместни действия на НАТО, гарантиращи сигурността на страните от черноморския и средиземноморския регион. Нееднократно.
А Комюникето след срещата на върха на НАТО във Варшава е подписано единодушно от всички страни, членуващи във отбранителния военен съюз, който счита военно действие срещу коя да е страна от организацията като агресия срещу всички страни от Алианса.
Комюникето е подписано и от България, чийто премиер за известно време е Борисов.
