Истанбул отново е окървавен. За пореден път за последната година. След атаки в туристическия център на града, този път цел стана едно от най-натоварените летища в света, летище „Ататюрк“. Нападението започва около 22:00 часа. Записи от видеокамери показват паника и хаос след като двама атентатори се взривяват при проверка на влизане на терминала. Чува се стрелба. По-късно става ясно, че е използван „Калашников“ от един от нападателите, преди той да се взриви в група пътници. Полицай опитва да спре атентатора, но закъснява.
Нападение, извършено като по учебник от добре тренирана група.
Викове и тела по пода са само част от атмосферата на разрушение, която е настъпила след атаката. Един от пострадалите споделя в Туитър паниката, която изпитва докато се случва един от взривовете. Успява да спаси в последния момент жена си, която обаче е тежко ранена. Пътували са за почивка заедно с детето си. Историите от летището като тази са десетки. Когато се смята, че атаката е свършила, трети нападател слага взривове на паркинга пред летището. Още една смъртоносна вълна удря охрана, полиция и пътници.
40 загинали, близо 200 ранени. Броят на убитите варираше между 28 първоначално, до 50 в часовете след атаката. Повечето загинали са турски граждани, има и чужденци. Властите в Турция забраниха отразяване от мястото на атаката с цел да се предотврати паника. До обяд днес, все още никой не е поел отговорност.
През последната година Турция беше ударена от серия атентати на фона на офанзивата й срещу „Ислямска държава“ и кюрдските сепаратисти на югоизток. Само за последните месеци, бяха извършени 6 атаки с над 10 жертви. Не само джихадистите извършваха атаки – ПКК също пое вината за няколко нападения, предимно по военни и полицейски цели. Вчера беше последната такава атака – докато се случваше атентата на „Ататюрк“, бойци на ПКК опитаха да взривят полицейски участък във Ван, ранявайки 8 души.
Коментатори често споменават важната роля на Турция относно придвижването на бойци на ИД в посока Ирак и Сирия. Това е така – определено турската територия е незаменим и незаобиколим фактор за групировката. И именно заради този факт често се прави грешката Турция да бъде определяна за „приятел на джихадистите“ въпреки, че фактологически това може да бъде оспорено. Но ситуацията е по-сложна от привидното, а както писах на 24 юни в колонката си, рано е да слагаме ИД на смъртния одър. Ако допуснем да гледаме арогантно на групировката, значи сме загубили битката.
И тук трябва да се направи важно уточнение: въпреки че ИД не са поемали отговорност за някои от големите атаки в Турция от 2014 насам, то тяхната реторика срещу турската армия и Ердоган се засили през последната половин година. Часове след атаката на летище „Ататюрк“ каналите за комуникация между членове на групировката разпространяваха снимки и текстове, свързани с бойци в Сирия, но нито дума за Истанбул. Бюлетинът на ИД за 28 юни също не споменава дейност в Турция. Ако няма поемане на отговорност или изявления от официални лица на ИД, става по-сложно, когато правителството в Анкара обвинява групировката. Това дава „зелена светлина“ за действия по всеки възможен субект, като често се извършват арести на основата единствено на съмнение.
Все пак, макар още да няма поемане на отговорност, реториката на ИД е важен фактор. След като миналата година Турция се съгласи САЩ да използват територията й за атаки срещу ИД и в частност базата „Инджирлик“, джихадистите започнаха да „стягат редиците си“ с призиви и пускане на пропагандни клипове. Турските власти арестуваха и върнаха повече от 12 000 бойци, които е трябвало да се включат в редиците на групировката. И ако до преди това от ИД само загатваха омразата си към турските власти и турците като цяло, то от октомври 2015 насам, техните клипове посочват с пръст директно Ердоган и неговото управление, сравнение с „еретици“ и „съюзници на кръстоносците“. Този акцент се засили след публикуването на видео, озаглавено „В пламъка на национализма“, в което се критикува турската държава, а по-късно и в издаването на брой 11 от списанието на групировката, „Дабик“, в който Ердоган е показан като враг на джихадистите.
Вероятностите за това кой е виновен за атаката на летище „Ататюрк“ са много. Те варират от джихадистка организация (ИД или Ал Кайда, както и местни такива) до кюрдски групировки като "Ястреби за свободата на Кюрдистан", която в миналото беше част от ПКК. Групата пое отговорност за атака с кола бомба в Анкара от началото на година, при която загинаха 28 души. През декември 2015 те също опитаха нападение върху летище „Сабиха Гьокчен“ в Истанбул.
От друга страна, вече е категорично, че ИД променя пропагандата си. Тя е засилена, с нови съобщения, нови канали за прокарване на идеи и нова цел. Този път, подобно на Ал Кайда няколко години по-рано, ИД насочват поглед към т.нар. „вълци-единаци“. С разпространението на специално подготвени съобщения, групировката дава картбланш на всеки симпатизант по света, да извършва атаки в нейно име. В последния брой на джихадисткото издание Inspire, главна тема е как да се организират бомбени атаки от един човек и как да се нанасят поражения без помощта на централното командване на групировката. Може би сме изправени пред потенциална нова вълна от атаки, докато ИД губи територии на терен. Тази тактика сме я виждали вече няколко пъти от 2014 година, а жертвите в Париж, Брюксел, Бейрут, Багдад, Майдугури, Бали, Истанбул показват, че някъде се бърка в стратегията относно групировката и нейното влияние. Очевидно е, че с ислямофобия, расизъм и натиск, не се постигат резултати.
Призивите да се затварят граници, които отправиха коментатори в родните сутрешни блокове, са най-вече популизъм, но не и мярка за предотвратяване. Припомням, че Турция е затворила границата си със Сирия, включително стреля по бежанци, бягащи от насилието в Северна Сирия, но това не попречи на атентаторите да атакуват за пореден път вътрешността на Турция.
Атаката на летище „Ататюрк“ идва и в много важен геополитически момент – само за седмица Турция обяви затопляне на отношенията си с Израел, които пострадаха значително от последната война в Газа насам. Бяха инициирани и разговори с Русия.
Междувременно, в Истанбул, местните медии призовават за даряване на кръв за пострадалите по време на атаката. „Никога не съм си представял, че това може да се случи. Виждах го само по новините“ казва един от свидетелите на атентатите. „Светът ни се преобърна наопаки.“
Хаосът в Истанбул е все още налице, часове след нападението, а светът се чуди как да отговори. Атентатите отнеха животи. Раниха и обездвижиха стотици. Но най-голямото желание на атаките е да се погуби сигурността и надеждата. Те трябва да умрат в сянката на терора, защото несигурността и страхът са изворите на сила за тероризма. И терористите ще направят всичко възможно, за да осъществят целите си. Популизмът и политическите изказвания след всеки атентат, спомагат много за това.
