Най-важното, което трябва да знаем за референдумите в България и по света
. ......................................................................................
Значение на понятието „референдум“
Референдумът представлява местно или национално допитване, при което всеки гражданин с право на глас може да се произнесе по даден въпрос от обществено значение.
Според българските закони, когато референдумът е национален, той трябва да бъде само по въпрос(и) от кометентността на Народното събрание, като резултатът от допитването може да доведе до въвеждане на нов закон или до промяна на стария, стига въпросите му да не са противоконституционни.
За какво може да се гласува на референдум в България?
В някои държави, например Австралия, решението на гражданите при провеждане на референдум може директно да промени текстовете на конституцията. А в други – например Ирландия и България – резултати от референдуми не може да бъдат прилагани по въпроси, чиито приложения са уредени в определени точки от Конституцията (например в частта ѝ за седебната власт).
Както гласи чл. 9, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление в България, национален референдум може да се прилага само по отношение на въпроси от компетентността на Народното събрание.
За какво не може да се гласува на референдум в България?
В чл. 9, ал. 2 от Закона изрично се урежда, че чрез национален референдум не може да се решават въпроси от компетентността на Великото Народно събрание и въпроси, които са уредени в определени текстове от Конституцията (по конкретно в членовете 84, 91, 103, 130, 132 и 147).
Отново според Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, на референдуми не може да бъдат вземани и решения по отношение на държавния бюджет, по свързаните с вътрешната организация и дейността на Народно събрание въпроси, както и за размера на данъците, таксите и трудовите и осигурителните плащания (и вноски).
Ако бъде свикан референдум по някой от тези въпроси, той би бил в разрез със законите на страната.
Пряката демокрация в съвременния свят
Счита се, че приемането на референдума като вариант за упражняване на пряка демокрация в съвременната епоха е поставено за първи път през 16. век в един от швейцарските кантони. От гледище на философията и политиката, референдумът изразява точно това - пряката демокрация.
Но в съвременния свят повечето референдуми следва да бъдат разглеждани в контекста на представителната демокрация. При нея народът е суверенът, но регламентът изисква той да избира свои представители чрез гласуване. И именно това отличава представителната демокрация от автокрацията (при която форма един субект – бил той абсолютен монарх или диктатор – еднолично се разполага с властта и се разпорежда с изпълнителната, законодателната и съдебната власт) и пряката демокрация (при наличието на която основните решения се приемат и прилагат от гражданите, без участието на представители).
Затова в нашето съвремие референдумите се свикват не по всички теми, които са от кометентността на парламента, а само по някои - като различните общества приемат различни правила, по които гражданите да могат да свикват референдуми. В България това се случва при събиране на определен брой подписи, като решението от референдума може да бъде приложено само в случаите, когато то не касае някои определени със закон и положени в Конституцията на Република България устои (които бяха разяснени по-горе в текста).
Не само в България, а и в повечето юрисдикции, в които съществува терминът „референдум“, практикуването на пряката демокрация се ограничава само до отделни случаи.
Аргументи на поддръжниците на пряката демокрация чрез референдуми
От 19. век до днес хиляди национални референдуми са били проведени по света. Швейцария, където техният брой доближава 600, е на първо място в света по брой проведени референдуми. На второ място е Австралия, където те са десетки. Именно честото прилагане на решения от референдуми в някои общества е един от основните аргументи в подкрепа на по-честото провеждане на референдуми и в други общества.
Въпреки факта, че доста любители на идеята за пряка демокрация днес са на мнение, че референдумът трябва да се превърне в доминиращо средство за вземане на важни решения, той се прилага твърде рядко в системата на представителната демокрация - която е най-честата форма на управление в развитите страни. Често сочено изключиение за място, където се упражнява пряката демокрация в нашето съвремие, е швейцарският кантон Гларус, населението на който е по-малко от 40 000 души. Там решенията от обществено значение се решават на срещи, които се провеждат буквално на селската морава. Но това би било твърде трудно приложимо в други общества, които се състоят от милиони, а някои даже и от милиарди души.
Честите зависимости на правителствата от корпоративни и други задкулисни субекти е може би основният аргумент в подкрепа на пряката демокрация.
Аргументи на опонентите на пряката демокрация чрез референдуми
Критиците на идеята за референдума считат, че обикновено гражданите не са достатъчно добре информирани по темите, за да вземат прецизно решение. Чест аргумент е и това, че ако едно общество е дозряло за пряка демокрация, то това не означава, че и друго е дозряло за такава.
Също така гласоподавателите може да бъдат подведени от пропаганда, силни личности и от скъпи рекламни кампании. Политическият теоретик и четвърти президент на САЩ Джеймс Медисън е казал: „Пряката демокрация е тиранията на мнозинството“.
Някои опоненти на референдума подчертават, че той е бил използван като инструмент за оправдаване на потисничество и популизъм от страна на жестоки диктатори като Адолф Хитлер и Бенито Мусолини. Вероятно поради тази причина от Втората световна война до ден днешен все още не е провеждан референдум на федерално ниво в Германия.
