Организмите, нападнати от паразити, не умират веднага. Те постепенно губят жизнената си сила. Паразитите ги ползват за храна, но за разлика от хищниците, дори ако се хранят с части от тялото на приемащия организъм, не убиват веднага приемника си.
Организмът на държавата е болен. Той е овладян изцяло от паразитиращия върху него организъм на мафията. Жизнените функции на държавата са почти напълно изчерпани. Тя няма съпротивителни сили срещу икономическата и политическата престъпност.
Управлението в България не е в името на политически принципи, а в полза на сенчести икономически интереси. Управленските коалиции – Тройната на Симеон; Четворната на Борисов от първия му мандат, подкрепен от Синята коалиция, РЗС и Атака; втората Тройна на Станишев, Местан и Сидеров; сегашната на Историческия компромис – се формират не на основата на публично постигнати споразумения в интерес на Суверена, а в резултат на тайни съглашателства, преследвайки криминално-икономически изгоди. Управляват ни самоцелно формирани коалиции, водени от перверзно суетен и безскрупулно користен нагон към властта. Политическите елити се коалират на разпределителен принцип. Властта почти винаги е окичена с гръмки имена, по правило заредени с оптимизъм за светлото бъдеще. Доброто предстои – след 800 дни, или вече е постигнато – изразено в различни форми на национално съгласие, помирение, спасение или стабилност.
Разпределителните коалиции съществуват в паралелна реалност на тази, в която живеят гражданите. Посланията са на различни плоскости. Комуникацията е напълно нарушена. Реалността на паразитиращия върху обществото политически елит изпраща сюрреалистични послания за развитие, просперитет, стабилност и законност. Гражданското общество живее в реалност, разядена от корупция, престъпления и пълна липса на принципи и морал сред олигархичната и партийни върхушки.
Управляват ни с трикове, на кафе в елитни клубове, на тайни явки в премиерски или други покои. Овладяват се министерства заради финансовите потоци от еврофондовете. Превземат се ведомства и надзорни органи заради необходимостта от протекция на незаконни предприятия и сделки. Правосъдието е опрасквано редовно. Медиите се докарват до фалит или се поставят в пълна финансова зависимост от олигархията, за да се гарантира комфорта на политическия елит, коалирал се за пореден път в преслевдване на користна, незаконна изгода. Законовите пречки се преодоляват с промени, договорени в почивките между полувремената на някой мач или като лицемерна демонстрация на вслушване в гласа на народа.
Провалите се опаковат като успех и европейско развитие, одобрено или похвалено от Брюксел. Самите еврочиновници нямат проблем със случващото се, въпреки че отлично знаят всичко за паралелната реалност на завладяната ни държава. Те се интересуват от броя гласове в европарламента и в името на тази цел са склонни да приемат в редиците на партийните си семейства всеки, независимо от криминалното му досие или нескритата склонност да възхвалява диктатори и диктатури.
Добили увереност от безпринципното одобрение на чужденците родните политици се самозабравят, а единствената им грижа остава да не изглеждат тъпаци в очите на “умните и красивите”. Те нямат скрупули и уверяват всички, че паралелната им реалност, пропита от корупция и престъпления – не съществува. Не се свенят да ни уверят, без да се интересуват дали им вярваме, че сме изпреварили всички в борбата с престъпността и корупцията. В съседна Румъния в затвора били десетки министри, а обвинения се повдигат и на депутати? Нищо! И Румъния сме надминали, както сами се досещате…
Политическите паразити се чувстват комфортно в телевизионното студио, пред камерите и микрофоните. Въпросите са предвидими и безвредни, като качествен лубрикант. Свободата на словото е без значение за болшинството медии и за самите политици. Тя не се валоризира добре у нас и затова е рекордно ниска. Непродаваема е.
Българите в чужбина пречат на политическите паразити, защото са свободни и перспективата, от която гледат на България е много по-широка от бомбастично поднесените в бутафорните, заприличали на борси за влияние медии жълти или откровено неверни псевдоновини и поръчкови репортажи. Паразитиращите политически елити се погрижиха да отнемат правото им на глас. Да го ограничат. Да ги отвратят от случващото се тук. Но не се отказват от милиардите евро и долари, които българите в чужбина изпращат ежегодно към България.
Тези пари също ще потънат в джобовете на политическите паразити през някоя лафка или с поредния изтъркан лотариен билет, продаващ миражите на надеждата за добър живот.
Политическите паразити се интересуват само от това. За разлика от обикновените, те знаят, че не трябва да умървяват организма. Затова го поддържат жив, но се грижат да е безсилен. Ограничават възможността ни да се съпротивляваме. Определят такива правила на играта, при които е невъзможно да обърнем резултата в полза на всички ни.
Във футбола на това му викат “свирен мач”. Публиката може да изтърпи липсата на Fair Play за известно време, но не може да търпи дълго. Все някога тя нахлува на терена, прекратява мача и подгонва нечестните участници в играта.
В политически контекст този момент е фатален. Случва се, когато нищо друго не е останало на гражданите. Когато всички други възможности са безнадеждно закъснели. Това са последните съпротивителни сили на организма, с които той се опитва да се изчисти от политическите паразити.
За да оцелее държавата и да не се превърне в територия...
