Германското правителство реши да не спира започналото разследване срещу комедианта Ян Бьомерман, който в ефира на телевизия ZDF прочете сатирична поема за турския президент Реджеп Ердоган.
На пръв поглед това звучи абсурдно, но всъщност има своето разумно обяснение.
Предисторията
В средата на март в сатирична ТВ програма в Германия се излъчва клипчето „Erdowie, Erdowo, Erdogan“. То представлява доста сполучлива пародийна песен, която чрез ирония и сатира (но без цинизми и вулгаризми) представя тъмното лице на Ердоган.
Това клипче доведе до привикване на германския посланик в Анкара да даде обяснение, възбудило обществен дебат в германското общество за свободата на сатирата.
В резултат от това привикване, комедиантът Ян Бьомерман - осъзнвайки, че извършва нещо противозаконно спрямо германските закони - произнася сатирична поема, която в действителност е изключително цинична и вулгарна. И е такава умишлено.
Далеч не само Ердоган - за когото вече има формиран егоцентричен публичен образ и е прочут с това, че често се разправя с турски журналисти и комедианти; и много други лидери на държави биха се обидили на такива или подобни вулгарни думи по техен адрес, въвличащи ги в зоофилия и педофилия.
Провокацията на комедианта постигна своята цел
Няма съмнение, че извършеното от германския комедиант не е случаен гаф, а умишлена провокация, целяща законова промяна.
Според наказателния кодекс на Германия се предвиждат до 3 години затвор за обида на органи и представители на чужди страни. Закон, който досега явно просто не е бил прилаган, но е съществувал винаги, и за който Меркел – след постъпилите в германската прокуратура жалби срещу комедианта - обеща, че ще бъде отменен в скоро време.
Ходът на Меркел
Меркел вече уточни, че разрешаването на прокуратурата да влезе в своята функция по случая със сатиричната поема изобщо не означава, че комедиантът ще бъде осъден, като съдът е този, който следва да се произнесе справедливо.
Накои анализатори и коментатори допускат, че това е умел ход от страна на Меркел. Защото чрез него тя хем ще успокои почувствалите се оскърбени от поемата, хем добре знае, че съдът, предвид неговата досегашна практика, едва ли би приложил ефективна присъда спрямо комедианта. Иначе казано, тя затвърждава доверието си в германските институции.
Впрочем, оскърбената страна всъщност настоява не за ефективна, а за условна присъда, използвайки вратичката в закона, която Меркел обеща да премахне в скоро време.
Кой раздава картите?
Произнесената по адрес на Ердоган поема, освен за да предизвика промени в закона, без съмнение се явява и външнополитическа провокация, която би могла да се отрази негативно на отношенията между Меркел и Ердоган.
Провокацията се случи точно в момент, когато се очаква Турция да изпълни сключеното споразумение за ограничаване на т. нар. „бежанска вълна“ към Европа – а именно да приеме обратно част от вече пристигналите чужденци, които може би се явяват предизвикателство пред европейските икономически и социални системи.
Понастоящем югоизточната ни съседка прави услуга на ЕС, приемайки по-голямата част от кандидатите за бежански статут от Сирия и Ирак.
Основният коз у Ердоган е, че югоизточната ни съседка е подписала Женевската конвенция с клаузи за териториална ограниченост. Иначе казано, спрямо подписаните в миналото договори по отношение на бежанците, Турция се задължава да приема такива само от Европа – не от Сирия, Ирак или другаде.
Следователно Меркел няма интерес от това Ердоган да ѝ е сърдит. Защото на практика той е този, който ѝ прави услуга на нея (приемайки близо три милиона бежанци), а не тя на него. И се принуждава да се съобрази с желанието на турското правителство германският комедиант да бъде подведен под съдебна отговорност.
Медийните внушения
Вълненията, които предизвика сатиричната поема, за съжаление, бяха употребени за целите на т .нар. „хибридната война“, за която европейски политически фигури говорят (в това число и българският президент).
От една страна се наблюдава затвърждаване на авторитарния образ на Ердоган, който привиква германския посланик и вероятно се обижда от първоначалния отказ на Меркел да преустанови прокурорското разследване срещу комедианта. А от друга страна – затвърждаване на образа на Меркел като „слаб“ политик, който - както се внушава - загърбва и потъпква демократичните устои, опитвайки се да не ядоса начумерения турски президент.
След случая с нападенията над жени в Кьолн в навечерието на Нова година - които бяха употребени и проявени като директен удар срещу политиката на приемственост на германския канцлер, която порядъчно спазва международното право, приемайки бежанци - Меркел нареди на разузнавателните служби да установят дали в страната не се провежда хибридна война чрез дезинформационна кампания от страна на чужди служби.
Изводите
Считам, че основните изводи от ситуацията със сатиричния клип са три.
1. Живеем във време, в което всеки европейски гражданин би могъл да предизвика законови промени, стига да съумее да популяризира своите идеи.
2. Изнасяната от медиите информация, за каквото и да е тя, трябва да се преценяват добре и никога да не се правят прибързани и емоционално натоварени заключения. В противен случай рискуваме да бъдем заблудени.
3. Когато хора без чувство за самоирония управляват влиятелни държави, в един момент те обикновено започват опити да връзват свински опашки на всички. Затова трябва да си имаме едно наум за политиците без чувство за самоирония, още по-малко пък да гласуваме за такива кандидати на избори.
