Пропагандата е велико изобретение. Днес можеш да кажеш абсолютна лъжа и тя да се приеме като абсолютна истина, стига лъжата да е излязла от устата на някоя авторитетна в очите на обществото личност. Никой (или почти никой) няма да се опита да провери истинността на казаното не само защото би го домързяло да се занимава, но и защото може би той също си го мисли тайно.
Сирийската гражданска война бе съкровищница за експертите по пропаганда. Мога да ви посоча редица примери.
Така например сирийската гражданска война не е нито гражданска война, нито война. Според защитниците на Башар Асад от 2011 г. насам се води антитерористична операция на армията срещу малки групи от терористи. Антитерористичната операция също не е съвсем антитерористична, защото в своите речи Асад говори за тероризма на враговете отвън, тъй като сирийци няма как да бъдат терористи. В друга реч президентът заговори пък за водене на война…но нали война няма? Объркващо ли е? И още как. Сирия, както казах, е съкровищница за лъжи.
Една от последните и много добре премислени лъжи, беше показана по телевизионните канали от Кремъл до Вашингтон: кадри на руски войници, пристигнали в древния град Палмира, и премахващи заложените от джихадистите от „Ислямска държава“ мини, а през това време сирийски войници призовават да се напредва към сърцето на териториите на групировката. В премахването на мини, разбира се, няма нищо лошо. Напротив, минните полета трябва да бъдат унищожени, защото те са опасни за цивилното население, което вероятно ще се завърне по домовете си. В момента руските войници са единствената способна сила в Сирия, която може да извърши всичко необходимо, за да подсигури едно минно поле да не разкъса преминаващите през него цивилни.
Проблемът, обаче, е че не бяха показани кадрите как сирийски войници разграбват домове в Тадмур (модерният град, изникнал в съседство на древните руини на Палмира) – домовете на същите онези хора, които би трябвало да се върнат, прогонени от джихадистите…Беше разгласявано навред как Палмира е спасена, но не беше зададен въпросът защо бяха допуснати джихадистите в града? Миналата година, от Ракка, „столицата“ на „Ислямска държава“, бяха тръгнали 3 колони с бойци и бронирана техника на групировката, преминали през пустинните, равни райони и достигнали почти без никакво смущение до древните руини. Къде беше сирийската армия, тогава? Обстрелваше бунтовнически позиции в северните сирийски провинции. За щастие „Ислямска държава“ не унищожи всичко в Палмира, но предаването на града е също такова престъпление, каквото е взривяването на древните сгради от извратените умове на „Ислямска държава“. „Връщането“ на Палмира от сирийската армия, подкрепена от руски самолети, се превърна в една много добра PR кампания.
Припомнянето на тези факти със сигурност не е изгодно, нито приятно. Обикновено ако го направите, ще ви гледат с недоверие, като предатели или просто ще ви подминат. За последните 5 години, през които в Сирия загубиха живота си над 500 000 души, а 4,7 милиона от населението избяга в съседни държави и Европа, се чуха и казаха много неща. През това време, някъде към края на 2012-а, започна да се разказва приказката за Асад, Спасителят на Европа.
Началото й започна с подмяна на фактите за началото на бунта срещу него. За пет години беше изместен фокусът от престъпленията на сирийския режим към удобно появилите се изведнъж джихадистки групи. Само година преди протестите през 2011 година, по-заможните сирийци можеха да ви се закълнат, че в страната няма религиозни хора и няма как в Сирия да съществуват радикални движения. Година и половина по-късно, когато в Северна Сирия избухнаха масови протести (само в град Хама протестите събираха половин милион души), изведнъж за същите богати сирийци (за някои от които се разкри от Panama Papers, че финансират войната в Сирия през офшорки) съгражданите им от площадите се превърнаха в радикали, джихадисти, подкрепени от Катар, искащи да унищожат Сирия (или договорите им с властта?).
Приказката за Асад, Спасителят на Европа, преминава през бежанците. Всъщност именно в тази тема се корени основната сюжетна линия на разказа. Преди появата на „Ислямска държава“, хората в граничния с Ливан район Каламун, провинция Хомс, Алепо, Хама, Дараа, Дейр ез Зор, започнаха да напускат домовете си заради въздушните удари на сирийската армия, кланетата в селските райони, репресиите и натиска върху младежите да служат в армията насила. След появата на Ан Нусра и „Ислямска държава“ – двете най-силни радикални групи в Сирия – цивилните от същите райони започнаха да бягат както заради издевателствата на режима, така и от действията на групировките и техните симпатизанти сред отделни бунтовнически групи. Има цели градове, опустели заради военните офанзиви на сирийската армия, а 90% от големите градски центрове са с над 50% разрушение. В Хомс, например, живеят около 200 000 души към началото на 2016 година, останали от близо 2 милиона жители преди войната. В разговор със сирийския посланик в София, който имах през 2013 година и беше публикуван във в-к „Стандарт“, зададох въпроса за бежанците. Отговорът беше, че тези хора не са бежанци, а сирийци, които така или иначе са щели да напуснат Сирия. Позната ли ви е тази мантра? Днес тези думи се повтарят от Михаил Константинов, Божидар Димитров, Ангел Джамбазки, Валери Симеонов, Волен Сидеров и техните пригласящите им медии. Попитах посланика също, защо толкова хора биха напуснали домовете си, ако няма проблеми и страната е сигурна, както пропагандираше официалната агенция САНА, но отговор така и не получих. Когато бягащите от страната достигнаха до европейския бряг, защото съседните държави станаха несигурни, а действията на Хизбулла срещу сирийци в Ливан граничеха с погром, европейското гражданско общество засили реториката срещу Асад и действията на сирийската армия. Беше нужно да се направи нещо, за да се изчисти образът на властта, който беше очернен още повече заради разкритията за масови мъчения в затворите и използването на химически атаки.
Тогава се появи „Ислямска държава“.
Само споменаването на думата „ислям“ кара косите на средностатистическия европеец да настръхват. Какъв може да е ефектът от появата на групировка като „Ислямска държава“, която докато публикува кадри с обезглавявания, изнасилвания, мъчения и масови гробове, се заканва, че ще унищожи Европа (но не и Русия или Иран, които би трябвало да са основни врагове на радикалната група)? Разбира се, че и без това несигурните в позициите си европейски лидери ще започнат да накланят везните на подкрепата си към Башар Асад и неговия режим, който малко по малко беше реабилитиран и показан като единствената възможност за Сирия. Започнаха да се изреждат делегации на крайно десни партии от Чехия до Франция, представяни като официални, а в социалните мрежи се публикуваха материали, възхваляващи Асад. Появиха се дори изображения, на които сирийският президент е показан като Свети Георги, който се бори срещу змея, изобразен като „Ислямска държава“ и опозиционните сили, сложени под общ знаменател. Последната делегация в Дамаск беше само преди седмици, на която присъстваха депутати от партията на Марин Льо Пен, Народен фронт. Впрочем, България също се прослави с една такава делегация – водена от депутата от БСП, Страхил Ангелов, и показана в сирийската държавна телевизия като „официална българска делегация“.
Атентатите в Париж и Брюксел, както и истерията, подклаждана от националистическите движения в ЕС, дойдоха точно на място в приказката. Това беше последният елемент, от който се нуждаеха разказвачите. Днес, сайтове, близки да властите в Дамаск, про-Асад Фейсбук страници, туитър профили и знайни и незнайни анализатори, определят сирийското правителство като „защитна стена срещу джихадистите, пътуващи към Европа“, а европейските медии, включително български, цитират и споделят без въпроси. Тук няма значение фактът, че всъщност джихадистите (близо 30 000) пътуват от европейските столици към Сирия и Ирак, а не обратното или, че мнозинството от бежанците идват от райони, подложени на въздушни удари и набези на радикални групи. Истерията, подхранвана от приказката за Асад, стигна дотам, че 150 души, предимно възрастни жени и деца, не бяха пуснати на границата между Македония и Гърция, защото са от град Ракка – главният град на „Ислямска държава“. Предположението е, че щом идват от този район, те непременно са джихадисти. На цялата суматоха, сирийският президент излезе с няколко интервюта, в които даваше съвети на Европа как да се справи с тероризма…
Три години вече на читателите и зрителите се разказва приказката за Асад, Спасителят на Европа. Някои приказки, като тази за заека и костенурката или за мравката и щуреца, носят житейски поуки. Приказката за Асад също ни казва нещо: че на всеки диктатор днес може да му се размине, стига да каже онова, което хората искат да чуят.
