След журналистическите разследвания по документи на панамската правна кантора „Мосак Фонсека“, бяха разкрити имената на политици (Владимир Путин, Дейвид Камерън, Петро Порошенко и Сигмундур Гунлаугсон), бизнесмени и други популярни личности от целия свят, които (или техни близки роднини и приятели) притежават офшорни компании.
Но лошо ли е човек да притежава офшорна компания по принцип, с каквото впечатление сякаш остана обществото след произлезлите от разкритията Panama Papers скандали? Отговорът категорично е отрицателен – притежанието на офшорна компания не е престъпление. Произходът на парите, които се влагат в такава фирма, разбира се, би могъл да бъде криминален, но не това е основната причина, поради която много хора предпочитат да инвестират средствата си в тези зони.
Предимствата на офшорните зони
Въпреки факта, че условията по отношение на офшорните компании се различават в зависимост от законите в различните страни под чиито юрисдикции съществуват те, всички офшорни компании се обединяват около няколко общи характеристики.
1. Възможността за по-ниски данъци
Данъчното облагане може да не се извършва изцяло в страната, в която те функционират (например България), а в съответната офшорна зона (например Сейшелските острови).
Това означава, че ако хипотетично българското правителство повиши данъците за фирмите, които на този етап са сред най-ниските в Европа, много по-изгодно за бизнесмените би било да регистрират своите фирми в някоя от офшорните зони в чужбина. За разлика от България, в повечето европейски страни данъчното облагане е значително по-високо.
2. По-голямата бизнес гъвкавост
Често притежанието на фирма коства много по-малко главоболия за собствениците, когато я регистрират в такава система.
Регулациите по отношение на корпоративните дейности в офшорните зони обикновено са по-леки, отколкото в развитите страни. Що се отнася до държавите, където корупционните практики са съществен проблем (България, за съжаление, е сред тези страни), чрез регистриране на фирмата в офшорна зона може да се преодолее значителна част от тези зловредни бариери.
3. Ограничената публичност
Сред общите потенциални предимства на регистрирането на офшорна компания е и това, че собственикът може да остане анонимен и неясен за широката общественост. Но тази ограничена публичност може да варира в различните зони. Докато на Каймановите острови и в американския щат Делауеър няма никаква публична информация по отношение на собствеността на дадена компания, то в Хонконг се изискват ежегодни декларации за собствениците, управителите и акционерите във фирмата, както и за нейния актуален бюджет.
Но липсата на публичност не означава, че собственикът може да остане напълно анонимен или да не носи наказателна отговорност за свои престъпления. В повечето офшорни зони са налични закони, които позволяват достъп на местни и чуждестранни изпълнителни власти до нужната им информация.
4. Прането на пари
Разбира се, липсата на публичност често може да бъде и в сериозен ущърб на обществото, където фирмата функционира.
Някои офшорни зони може да се използват за прикриване на придобити чрез престъпна дейност пари. Но това практически е възможно не само в тези територии, а и навсякъде другаде. Затова е напълно погрешно да се счита, че всеки бизнес, който е регистриран в чужбина, е престъпен.
***
Разбира се, някои от посочените по-горе характеристики може да бъдат разглеждани и като недостатъци от гледище на правителствата в страните, в които офшорните компании функционират, тъй като чрез тях бизнесмените заобикалят установения локален ред. Но в условията на глобалния капитализъм, в системата на който някои корпорации придобиват все по-голяма икономическа мощ – а някои закони (най-вече данъчните) и корупцията (която е налична в много общества) без съмнение потискат по-малките фирми - офшорните зони често представляват облекчение за собствениците на по-малък и среден бизнес.
