Първите кораби от Гърция към Турция, превозващи бежанци и търсещ убежище лица, вече пристигнаха на турския бряг. Тази мярка е част от изпълнението на сделката между Европейския съюз (ЕС) и Турция, постигната на фона на множество критики и неизяснени въпроси. Всеки, който пристига нелегално в Гърция след 20 март, ще бъде изпращан обратно в Турция, ако молбата му за убежище е отхвърлена, или ако не е успял като цяло да подаде такава молба.
ЕС заяви, че хората, които се нуждаят от международна закрила ще бъдат приети, ако използват официалните канали. За всеки един върнат, ЕС ще презасели един сирийски бежанец, който се намира в лагери в Турция. Приоритет ще се дава на тези, които преди това не са се опитали да влязат незаконно в Съюза.
Официално сделката е сключена, за да се забавят неконтролираните, опасни и смъртоносни пътувания на хората, опитващи да достигат европейския континент. Но ясно ли е наистина какво представлява тази сделка?
Договорката има някои плюсове за Турция. В замяна на приемането на тези, които са връщани, турските граждани скоро (вероятно от юни) ще имат достъп до Шенген, което ще им позволи да пътуват без визи из европейските страни, които са част от зоната. Също така, Анкара получи 3,3 милиарда помощ за справяне с бежанската вълна. Това включва и условие за подобряване на хуманитарните условия по лагерите на границата със Сирия. И не на последно място, Турция ще получи побутване относно кандидатурата й за членство в ЕС, като дискусиите ще започнат през юли.
От своя страна, ЕС получава спокойствие. По силата на сделката Турция е задължена за предприеме всички необходими действия за предотвратяването на движението по морски и сухопътни маршрути от Турция към европейския континент. Брюксел поставя едно допълнително условие, свързано с кандидатстването за членство на Турция: Анкара трябва да предприеме стъпки, за да отговори на „останалите изисквания“ за членство. Тук ЕС има предвид човешките права в Турция, които са поставени под въпрос през последните няколкото години и още повече след ескалацията на насилие в Югоизточна Турция между турската армия и силите на Кюрдската работническа партия.
Сделката влезна в сила на 20 март. Връщанията започнаха на 4 април като най-малко две корабчета, превозващи бежанци от Гърция, са пристигнали в Турция. Докато условията на гръцките на острови, където се появиха нови и нови лагери, стават все по-лоши, бежанците и търсещите убежище лица там, се намират в „неопределен статут“. Засега споразумението се прилага само за сирийски бежанци, защото афганистанците, например, не се смята, че се нуждаят от европейска защита. Остава неясно положението с иракчаните, бягащи от гражданската война в тяхната страна и сраженията с „Ислямска държава“.
И сега да обърнем внимание на реалността. Налице е гняв, протести и насилие в Гърция и Турция, избухнали след постигането на сделката с ЕС. На остров Хиос, където се намират множество търсещи убежище, имаше сблъсъци около регистрационния център между самите бежанци и мигранти. Бежанците на остров Лесбос заявиха, че ще се хвърлят в морето, но няма да се върнат в Турция. На турското пристанище Дикили, където пристигат корабчетата с върнати бежанци, избухна демонстрация срещу създаването на бежански лагер. На гръцкото пристанище Митилини също имаше протест, а в същото време стотици избягаха от гръцки лагер преди да започнат връщанията, опитвайки се да отплават за Италия. И още, и още…Около 500 души се очаква да бъдат върнати в Турция до 6 април, където вече има 2,7 милиона бежанци, повечето, искащи да напуснат в посока Европа.
А критики към сделката не липсват. Най-големите правозащитни организации като „Амнести“ и Human Rights Watch застанаха срещу споразумението като нарушение на правото в самия ЕС, а също и като нарушение на Конвенцията на ООН за бежанците, която забранява колективно експулсиране при никакви обстоятелства. Освен всичко останало, докато се оправят молбите, търсещите убежище трябва да се намират на сигурна територия. Такава ли е Турция?
На първо време, Анкара не е подписала Конвенцията за бежанците на ООН и не е определена за „сигурна трета страна“, макар официално турските власти да са предоставили защита, временни работни визи и достъп до здравеопазване и образование на сирийски граждани.
Докладите обаче казват друго: реалността е, че много сирийци нямат работа – тя или не се предоставя, или им е отказвана – което води до ръст на бедността в общността и криминализирането й като следствие. За хора, идващи от други страни, не от Сирия, защитата пък е никаква. Въпреки че в Афганистан има реални бойни действия и настъпление на талибаните, бягащите от страната не могат да се надяват на защита и в ЕС, тъй като официално в Афганистан конфликт няма. При скорошен доклад на „Амнести“ се посочва, че Анкара е изгонила над 100 души на ден, принуждавайки ги да се върнат към Сирия, където в момента се водят няколко военни офанзиви в северните части на страната. При друг случай турската гранична полиция уби 10 сирийски бежанци, опитващи се да избягат от провинция Латакия.
Спокойствието, заплатено с евро, има по-висока цена, измерена най-вече в човешки животи.
