Пичове, много ме кефи как европейски и родни политици (а у нас и журналисти) сочат с пръст бежанците по повод атентатите в Брюксел, въпреки че нито един от тях не е извършен от бежанец или търсещ убежище, а само от европейски граждани - такива, които са родени и отраснали в Европа. А хората кълвем безкритично на посредствените им и популистки опорни точки и се заразяваме със страх и ненавист към напълно невинни и потърпевши от независещи от тях обстоятелства хора.
Така някои политици удобно фокусират вниманието на обществото върху един абстрактен проблем, измествайки го от други - перманентни и реални такива, за които обаче почти или изобщо никога не се говори - а именно дискриминационните практики и голямото социално неравенство в Европа, което без съмнение води и до радикализация сред обществото - религиозна, националистическа или друга.
Нещо повече - когато човек е в състояние на страх, много по-вероятно е да се съгласи с налагането на абсурдни политическия решения, например потъпкването на свободи в името на сигурността и спокойствието.
Откакто свят светува „другите“ биват обвинявани за неразрешените проблеми, за които са отговорни политиците. Политическите елити повсеместно схващат ролята на онеправданите като удобна изкупителна жертва на общественото недоволството срещу тях. Ако все пак се заговори за дискриминацията и маргинализацията, отново се проявяват същите опорни точки - ама те са "други", "различни", не са като нас. За липсата на пари също като виновници биват сочени я българите и румънците (на Острова), я гърците, испанците или турските гастарбайтери (в Германия), я ромите или пенсионерите (в България). Защото, нали, заеми, социални помощи, пенсии и дрън-дрън...
Нека не забравяме, че терористичните актове се извършват от групировки - някъде признати за терористични, а другаде не. Дали групировката ще носи името на някоя застрахователна компания от 90-те години или например "Ислямска държава" (ДАЕШ), няма никакво значение. Лидерите на тези формирования се обличат с костюми - не в бели роби или анцузи. Те обикновено заплащат или принуждават другиго да изпълни мръсната им работа. Не се молят по пет пъти на ден на Бог, защото възприемат себе си като божества.
Похватите на екстремистите са едни и същи и абсолютно винаги целят едно и също - да утолят жаждата си за власт и пари, подбудена от чувството им за малоценност.
Вместо да се съсредоточаваме върху несъществуващи проблеми и подвеждайки се по тях да губим човешкия си облик, по-добре би било да изискваме от властите да предотвратяват предпоставките за радикализирането на хора, две от които са социалното неравенство и дискриминацията.
Звучи патетично, но е истина: страхът се поражда от невежеството, а хуманността е най-висшата проява на човешкия интелект.
