Последните няколко месеца войници от Първа дивизия на иракската армия бяха разположени в района около Субайхат в покрайнините на град Фалуджа, провинция Анбар, контролиран от групировката “Ислямска държава” (ИД). Но въпреки усилията, за разлика от успехите в Байджи, Рамади и Тикрит, няма голям напредък към връщането на Фалуджа под контрола на правителството.
В случая с Фалуджа става дума за допълнителни фактори, като демография, политика и география, които правят задачата за връщането му по-трудна.
В района на Фалуджа са разположени и други подразделения на иракската армия – 10-та, 8-ма, и 17-та бригада – както и шиитски милиции. Според разузнаването на Ирак, в града има базирани около 2000 бойци на ИД, като най-малко 1100 са чужденци. Към бойците има около 500 военни превозни средства, повечето открадни от иракски казарми след падането на град Мосул. Според последните данни, ИД зареждат тези превозни средства с експлозиви, за да могат да бъдат използвани при офанзива на иракската армия.
Фалуджа е първият голям град, който ИД завзема през януари 2014 година – шест месеца преди Мосул. Фактът, че Фалуджа е толкова близо до столицата Багдад, притеснява особено силите за сигурност. В края на февруари бойци от ИД успяха да атакуват предградието на Багдад Абу Грайб, разбиха силоз за зърно и след това се върнаха в базата си във Фалуджа с необходимите запаси.
Първият фактор, който прави офанзивата трудна, е географията. Фалуджа е на границата на три провинции и ролята му като връзка между Багдад и останалите провинции, включително пътя за Йордания, означава, че е важен пункт за ИД и ще бъде яростно защитаван. Фалуджа е и град, разположен насред селски район, гъстонаселен и изпълнен със селскостопански пътища, които трудно се контролират. Бойци на ИД често използват селските пътища, за да достигат директно до предградията на Багдад при своите атаки и опити за инфилтрация.
Един от основните градове около Фалуджа е град Ал Карма. През април 2015 година иракската армия започна операция, за да поеме контрол над селището, но без успех. Един от най-големите проблеми е липсата на подходящи пътища за военните превозни средства, които затъват в калта около пунктовете. Трудността се засилва заради постоянния снайперстки огън от бойци на ИД, както и разположени крайпътни бомби.
Въпреки че има хиляди бойци и членове на милиции в селските райони на Фалуджа, често тези бойци идват от южните части на Ирак и не познават района, в който се сражават. Допълнително, ИД има поддръжници сред местното население, които помагат на групировката и саботират действията на иракската армия и най-вече на шиитските милиции, които са силно враждебни към местното сунитско население. Отделно, ИД екзекутира всеки, който е заподозрян в сътрудничество с иракската армия.
Докато при Рамади иракската армия имаше контакт с местни племенни сили, във Фалуджа това не е така. Населението във Фалуджа е предпазливо спрямо иракската армия и правителството, които често са извършвали репресии срещу хората в провинция Анбар.
Международната обстановка също не подпомага офанзивата към Фалуджа. Правителството на САЩ, което е важен съюзник на Багдад в борбата срещу ИД, не иска шиитските милиции да участват в кампанията, която се води в предимно сунитски райони. Шиитските милиции от своя страна също имат силна антипатия към Вашингтон.
Щатите не се противопоставят на самите шиитски милиции, но притесненията са относно действията на по-малко дисциплинирани бойци, които често подпалват къщи на местни или разграбват имуществото им като колективно наказание.
Не на последно място, трябва да се имат предвид местните настроения на хората във Фалуджа. Сраженията през 2004 година между американските сили и местните жители, доведоха до сриването на града. Много от местните не са забравили това, нито пък действията на иракското правителство след 2003 година, когато беше свален режимът на Саддам Хюсеин. Всички тези фактори подпомагат ИД, които използват проблемите на местно ниво и правят задачата на иракската армия много трудна.
