Настоящият кюрдско-турски конфликт, разиграващ се основно в югоизточната част на Турция, има над 37-годишна история. Oт тогава до сега над 40 000 е броят на жертвите - включващ и тези от двете враждуващи в конфликта страни, и цивилните. Между 2 и 3 милиона души са били принудени през тези няколко десетилетия да напуснат родните си места в резултат от кървавите преракания.п
Когато се говори за кюрдско-турския конфликт, от изключително значение е да се знае кои са основните актьори в него, тъй като противопоставянето се разиграва основно между отделни групи, но в резултат от него често страдат напълно мирни граждани – и кюрди, и турци, и представители на други етноси, а понякога и на различни националности. Настоящият текст цели да разясни именно това кои са ключовите актьори в конфликта.
Иначе кюрдите са най-голямата етническа общност в Турция. Живеят на територията на цялата страна, като преобладават основно в източната и югоизточната ѝ част. Броят им е 14 милиона (по данни на ЦРУ) или 18% от близо 80-милионното население на югоизточната ни съседка.
Кои са страните в конфликта?
Основните актьори в кюрдско-турския конфликт днес са турските власти и Работническата партия на Кюрдистан. И двете главни страни в противопоставянето са обвинявани в потъпкване на човешки права, което се наблюдава както в хода на неговото развитие, така и днес.
През лятото на 2015 г. конфликтът се възобновява след почти 3-годишен процес на примирие.
Турските власти
Актьорите в конфликта от страна на турската държава са армията (под командването на президента, който понастоящем е Реджеп Ердоган), полицията, жандармерията, отделът за специални полицейски операции (функция на който е борбата с тероризма) и т. нар. селски пазачи.
Селските пазачи представляват около 80 хиляди селяни, които турската държавата започва да въоръжава в средата на 80-те години на 20. век, за да пазят селата от нападенията от страна на Работническата партия на Кюрдистан. За дейността си те получават заплата, равняваща се на около 200 долара на месец.
Работническата партия на Кюрдистан
Организацията е обявена за терористична в Турция. Нейното мъжко военно крило се нарича „Народни защитни сили“, като има и женско такова, което се вдъхновява от феминизма.
Първоначалната идеология на Работническата партия на Кюрдистан е палитра, вдъхновена от социализма и кюрдския национализъм. Партията цели създаването на независима комунистическа държава (следвайки моделите на Маркс и Ленин), която да носи името Кюрдистан.
Откакто е в затвора, където е вкаран през 1999 г., лидерът на Кюрдската работниеска партия – Абдула Йоджалан, напълно се отрича от тази идеология и я заменя с платформата на демократичния конфедерализъм, вдъхновен от либертарианската социалистическа философия. Йоджалан прекратява своите призиви за установяване на напълно независима кюрдска държава на територията на Турция.
През 2009 г. САЩ посочва високопоставени членове на Работническата партия на Кюрдистан като значими международни трафиканти на наркотици. Активисти на Работническата партия на Кюрдистан пък обвиняват турското разузнаване в същото.
Други групи (активни и неактивни към настоящия момент)
„Сивите вълци“, „Соколи за свободата на Кюрдистан“, „Ислямистката партия на Кюрдистан“, „Ислямското движение на Кюрдистан“, „Турската отмъстителна бригада“ и „Контрагерила“ също са сред основните участвали преди и участващи днес в кюрдско-турския конфликт групи.
Макар и някои от тях да не са активни от години и традиционно да не са сред основните враждуващи страни в противопоставянето (ключовите актьори в което са турската власт и Работническата партия на Кюрдистан), тяхната роля в историята на конфликта изобщо не е за подценяване.
Освен в съпричастност към различни атаки (в това число и терористични), членове на някои от тези и други подобни организации в югоизточната ни съседка се свързват с престъпления като трафик на наркотици, трафик на хора, изнудване и други, без значение чия страна в кюрдско-турския конфликт подкрепят – на турското правителство или на Kюрдската работническа партия.
„Сивите вълци“ е турска националистическа организация, основана през 1968 г. и активна до днес. Тя е уличавана, подозирана или сама е поемала отговорност за извършването на десетки атаки, включително и такива извън Турция. Проводник е на пантюркизма – геополитическа концепция, целяща сближаване и обединяване на тюркските народи на базата на тяхната историческа близост. Свързва се с организирането на атентата срещу папа Йоан Павел II.
„Соколи за свободата на Кюрдистан“ е националистическа бунтовническа група на отцепници от Работническата партия на Кюрдистан, целяща независима кюрдска държава. Някои експерти признават нейното отцепване, но други все още подозират връзки с Работническата партия на Кюрдистан.
Групата се счита за отговорна за някои терористични атаки, извършвани през последните десетина години в Анкара, Истанбул и в турските средиземноморски курорти. Тя поема отговорност за атентата в Анкара през февруари 2016 г., отнел живота на 28 души, и за този през март 2016 г., при който в турската столица загинаха 37 души.
„Ислямистката партия на Кюрдистан“ е сунитска ислямистка организация, основана през 1979 г. Тя цели създаването на ислямистко правителство.
„Ислямското движение на Кюрдистан“ е сунитско движение в югоизточната част на Турция, вече неактивно. То не присъства в списъка на десетките терористични организации в югоизточната ни съседка.
„Турската отмъстителна бригада“ е крайнодясна организация, която упражнява насилие срещу тези, които, по преценка на нейните членове или лидери, обиждат Турция. Счита се, че тя е отговорна за над 1000 убийства по време на политическото насилие в южната ни съседка през 70-те години на миналия век. През 80-те години повечето от членовете ѝ са арестувани, но след освобождаването си те започват да помагат на турските власти в операции срещу кюрдски бойци.
„Контрагерила“. Твърди се, че в годините на Студената война НАТО разполага със секретни армии и оръжейни складове в 16 западноевропейски държави, противопоставящи се на комунизма. "Контрагерила" е турският клон на италианската паравоенна армия „Операция Гладио“, спрягана за извършител на терористични атаки под фалшив флаг преди разпадането на СССР. Нейната цел е предотвратяване на разпространението на комунизма в западните общества.
_______
Използвани източници: „Операция „Гладио“ – тъмната страна на Запада“, публ. на сайта на „Дневник“; AFP; CIA Statistics; New York University Press: “Inside Insurgency: Violence, Civilians, and Revolutionary Group Behavior” by Claire Metelits; Reuters; The Guardian; Wikipedia.
