Опустошителният ураган Мелиса не е изключение, а симптом на свят, променен от климатичната криза. Затоплящите се океани дават повече енергия, въздухът задържа повече влага, бурите стават по-силни и разрушителни. Ураганът от пета категория в Карибите е поредното доказателство, че климатичните промени усилват екстремните явления. Тази динамика не остава далеч и от нас: в Средиземноморието пост-тропичните циклони и медиканите все по-често напомнят, че Балканите не са встрани от риска, най-прясно с разрушителните наводненията по Черноморието. А сметката за щети и човешки животи се плаща най-тежко от най-уязвимите – тема, която следва да продължи и в дебатите за загуби и щети на следващия COP.
Още: Ураганът "Мелиса" достигна Ямайка (ВИДЕА)
Пет пъти повече бедствия, най-много жертви – от тропически циклони
Екстремните метеорологични явления са най-опасните проявления на времето, сравнително редки за определен район и време от годината. Промените в климата вече оказват въздействие върху тях във всеки един район на планетата.
Според Световната метеорологична организация (СМО) през последните 50 години природните бедствия, свързани с времето, климата и водите, всеки ден взимат средно по 115 жертви и причиняват щети за над 200 милиона долара.
Броят на регистрираните бедствия се е увеличил петкратно, основно заради климатичните промени, както и поради по-добрите методи за отчитане на щетите. За щастие, благодарение на системите за ранно предупреждение и по-ефективното управление на риска, броят на загиналите е намалял три пъти.
Само тропическите циклони са причинили около 2000 бедствия през последния половин век, отнели близо 800 000 човешки живота и нанесли щети за над 1,4 трилиона долара, показват данните на СМО.
Какво представляват тропическите циклони?
Още: Нови тежки наводнения след обилни валежи в части от Испания (ВИДЕО)
Тропическите циклони са сред най-опасните природни бедствия. Това са системи на ниско атмосферно налягане, характеризиращи се с бури и максимална скорост на вятъра от над 120 км/ч. Когато тя е под 120 км/ч, говорим за тропическа буря, а под 62 км/ч – за тропическа депресия.
Те се формират над топлите океански води в тропичните и субтропичните ширини при температура на водата над 26°C. Тяхна отличителна черта е образуването на добре изразено “око” – ядро, в което липсват ветрове и облаци.
Наблюдават се най-често в районите на Северния Атлантически океан, Източния и Западния Тихи океан, Северния и Югозападния Индийски океан и в района на Австралия. В зависимост от региона се наричат урагани, тайфуни или тропически циклони.
Ураганът „Мелиса“ – най-силният тропически циклон за 2025 г.
„Мелиса“ е най-силният ураган за сезона и най-силният тропически циклон в света за 2025 г. Той е шестият по сила атлантически ураган, наблюдаван досега в метеорологичната история и най-интензивният по време на навлизането над сушата.
„Мелиса“ е бавно движещ се и изключително мощен ураган в Карибско море, който в момента преминава над Големите Антили, по-специално Ямайка, и югоизточната част на Куба. Заражда се като атмосферно смущение на 16 октомври близо до бреговете на Западна Африка. Придвижва се на запад към Карибско море, явлението забавя скоростта си и на 21 октомври се превръща в тропическа буря. Между 25 до 27 октомври „Мелиса“ рязко се усилва до ураган с най-висока категория 5.
Ураганът вече взе поне 15 човешки жертви, бурята продължава да се придвижва и има риск те да нарастват.
„Мелиса“ е тринадесетата буря с име, петият ураган, четвъртият голям ураган и третият ураган от категория 5 от настоящия атлантически ураганен сезон.
Това е четвъртата буря в Атлантическия океан тази година, която претърпява рязко усилване на скоростта на вятъра. Според климатолози водещата причина за усилването е преминаването ѝ над необичайно топли води. Температурата на повърхността на водата около Ямайка е изключително висока, около 30 °C, което е с 2 °C до 3 °C над нормалното, според Акшай Деорас, метеоролог от Университета в Рединг, Великобритания. Интересен факт според учения е, че по-дълбоките слоеве на океана също са необичайно топли, което осигурява огромен резерв от енергия за бурята.
Дългосрочното затопляне на океаните, което е причинено от климатичните промени, е допринесло за удвояване на скоростта на урагана Мелиса за по-малко от 24 часа през уикенда, заявяват още климатолозите.
Рекордното затопляне през 2024 г. превърна бурите в по-интензивни
Ураганният сезон през 2024 г. беше белязан от рекордното затопляне на водите, които са били с 1,39 °C по-топли поради климатичните промени, според проучване на Climate Central.
Изменението на климата е направило повишените температури на морската повърхност по траекторията на ураганите през 2024 г. с до 800 пъти по-вероятни.
Всичките 11 урагана през 2024 г. са имали ветрове с 5 до 25 км/ч повече. Специално са разгледани ураганите „Хелийн“ и „Милтън“, като човешкото влияние е прибавило 16 и 13 км/ч към скоростите на ветровете им. Подобни изводи има и от други проучвания, според които най-интензивните валежи от „Хелийн“ и „Милтън“ са били 10% до 40% по-вероятни поради човешкия фактор, а вероятността за толкова интензивни урагани е нараснала поне двойно.
Скалата на Сафир–Симпсън вече не е достатъчна за най-мощните бури
Силата на ураганите се измерва по скалата на Сафир–Симпсън – пет степени от бурен до катастрофален. При категория 1, скоростта на ветровете в един циклон достигат между 120 и 153 км/ч, а при категория 5, тя надминава 252 км/ч.
През последните години възникна дискусия за нуждата от шеста степен на скалата поради наблюдавани някои особено мощни бури, които не се вписват напълно в категория 5. Такъв например е ураганът „Патриша“, който се образува през октомври 2015 г. в близост до тихоокеанските брегове на Мексико. По време на пика си ветровете му достигат до 345 км/ч, което го прави тропическия циклон с най-голямата регистрирана скорост в историята.
Увеличава ли се броят на тропическите циклони?
Отговорът не е лесен, тъй като данните за ураганите преди сателитната ера от края на 70-те години са непълни, а природни явления като Ел Ниньо и Мадън–Джулиян допълнително затрудняват разграничаването на влиянието на климата и човешкия фактор.
Средният брой на тропическите циклони през последните десетилетия не се е увеличил, но е нараснал техният интензитет, като се наблюдава увеличение на дела на тропическите циклони от трета и по-висока категория, според IPCC.
Подобни са и изводите от изследване на учени от НОАА и от университета в Уисконсин-Медисън, според които нараства броят на бурите от категория 4 и 5. Това означава, че една такава система е с по-силни ветрове и с по-голямо количество валеж, което води до по-голяма опасност за хората, живеещи в уязвими райони. А в района на Северозападния Тихи океан циклоните достигат своя пиков интензитет все по-на север.
Друг тревожен факт е, че нараства броят на тропическите циклони, които за по-малко от 24 часа увеличават максималната поддържана скорост на вятъра с повече от 55 км/ч – т. нар. рязка интензификация. Такъв е случаят и с урагана „Мелиса“.
В глобален мащаб е регистрирано забавяне на скоростта на придвижване на циклоните (транслационна скорост, която е различна от скоростта на ветровете им). За района на САЩ за периода 1900 – 2017 г. тази скорост е намаляла със 17%. Бавното придвижване на бурите е опасно, тъй като засегнатите райони са подложение по-дълго на опасни условия.
С всяка изминала година и продължаващото затопляне на планетата ураганите стават все по-мощни. Очаква се най-силните циклони – от четвърта и пета категория – да стават по-чести и с още по-високи скорости на вятъра, а екстремните валежи, свързани с тях, да се усилват.
Климатичните промени – гориво за бурите
Най-важното условие за образуването на тропически циклон е наличието на достатъчно енергия в повърхностните води – топлинното съдържание на океана (на англ. ocean heat content) подхранва една тропическа буря. Вторият най-важен фактор е високата влажност на въздуха, която се постига заради изпарение при температура на водата над 26 °C. По време на този процес влажният въздух се издига, охлажда се, при което се образува купесто-дъждовна облачност. Също така е нужно ветровете около самия бъдещ тропически циклон да са сравнително слаби – да насочват циклона, но по такъв начин, за да не го „разрушат“. При издигането на въздуха, поради въртенето на Земята (което поражда ефекта на Кориолис), въздухът се завърта и формиралите се бури биват обединени в една система – по този начин се образува една по-голяма буря, която се върти все по-бързо до образуването на характерната за циклона спираловидна форма. Тропически циклони не могат да се образуват в райони, намиращи се на по-малко от 500 км от екватора.
Една тропическа депресия расте при непрекъснат поток от енергия от топли води. Малък процент от тях нарастват до тропически бури и още по-малко до тропически циклони. При преместването си над води с по-ниска температура, или при преминаването си над сушата, циклонът губи енергия и отслабва.
Промените в климата засягат и трите основни фактора за формиране на тропическите циклони – енергията в океаните, влагата и ветровете.
Океаните са погълнали над 90% от енергията, която е влязла в Земята поради увеличения радиационен натиск вследствие на нарасналата концентрация на парникови газове. Само първите няколко метра на океанските води съдържат толкова енергия, колкото цялата атмосфера.
Океаните днес са почти градус по-топли, това може да изглежда малко, но е огромна промяна. Температурата на повърхността на океанските води се е повишила с около 0,9 °C. Това повишение не е равномерно разпределено за различните райони на света – то е по-значително за райони на умерените и полярните ширини, отколкото тропиците. Именно затова се наблюдават по-често урагани с по-северна траектория.
Важна роля играе и увеличената атмосферна влажност – за всеки градус глобално затопляне въздухът може да задържа около 7% повече водна пара.
Всички тези фактори способстват за увеличаването на силата на тропическите циклони и нарастване на количеството им валеж. Последното е особено опасно, тъй като увеличава риска от наводнения в уязвими райони, а той се подсилва допълнително от покачването на световното морско равнище и от по-рано споменатото забавяне на скоростта на придвижване на циклоните. Така над даден район тропически циклон, който е по-мощен, но бавно преминаващ, би предизвикал по-интензивни и по-продължителни валежи.
Засега остава неясно обаче как точно ветровете, които си взаимодействат с тропическите циклони, ще се променят в бъдеще и съответно как биха им повлияли. За сформирането на един тропически циклон е важно да няма съществена разлика между скоростта на ветровете на различни надморски височини. Особено важно е вятърът на голяма надморска височина да не бъде твърде силен, тъй като това може да разруши образуващия се тропически циклон.
Пример за тропически циклон, който се счита, че е пряко засегнат от климатичните промени, е ураганът „Харви“. Той се образува през август 2017 г. източно от Карибските острови като тропическа депресия и в началото на живота си бързо губи своята сила. След навлизането си над Мексиканския залив, през следващите дни системата претърпява рязка интензификация и се преобразува в ураган от 4-та категория (с отчетена пикова скорост на вятъра 212 км/ч) по време на навлизането си над Тексас на 26 август.
Характерно за този циклон е дългото му задържане около бреговете на Тексас – въпреки, че системата бързо отслабва, този факт води до продължителни екстремни валежи и наводнения в района. Бурята остави след себе си над 100 жертви и щети за 125 милиарда долара – цифри, зад които стоят разрушени домове и животи. Заедно с урагана „Катрина“ това прави „Харви“ най-скъпоструващия тропически циклон в историята.
Още: Учени предупреждават за опасност от космически урагани
Ураганът „Харви“ изля за дни валежи, равни на две години дъжд в България
Общото количество на валежите в САЩ, причинени от урагана, възлиза на над 100 трилиона литра вода. В много райони количеството на валежа в рамките на няколко дни надвишава 1000 мм – близо 2 пъти повече от средногодишния валеж в България.
Валежите в района на Хюстън, Тексас, се оценяват като събитие, което е вероятно да се случи веднъж на 1000 години. Според проведени различни научни анализи, изменението на климата значително е увеличило вероятността за такъв екстремен валеж, а без затоплянето на глобалния климат количеството на валеж вероятно би бил с 15 до 38% по-малко.
Подобни изследвания са извършени и за други тропически циклони. Резултатите от тях показват, че валежите от ураганите Катрина, Ирма, Мария, Дориан и Флорънс са били по-интензивни поради промените в климата съответно с 4%, 6%, 9%, 7,5% и 5%.
Необичайни тропически циклони, наблюдавани в последните години в областта на Хавайските острови, Североизточния Тих океан и Арабско море, са станали по-вероятни. Крайбрежните наводнения, причинявани от тропически циклони, също са станали по-сериозни – такъв е случаят с урагана Санди.
Има ли повишен риск от урагани над Европа?
Истински урагани над Европа почти не се наблюдават. Континентът е под влиянието главно на циклоните на умерените ширини, които се образуват на границата между топли и студени въздушни маси. Понякога обаче до нас достигат т.нар. постропични циклони – бивши урагани, загубили „окото“ си, но запазили част от мощта си.
Такъв пример е ураганът „Катя“ (2011 г.), роден западно от Африка. След като преминава Карибите и отслабва, той се трансформира в умерен циклон по пътя си към Европа.
Подобни явления са редки – средно едва два посттропични циклона годишно достигат континента, а понякога изобщо няма. Макар да са само около 1% от всички циклони над Европа, те представляват 8% от бурите с ветрове над 25 м/с.
Какво ни очаква занапред?
Според проучване, тропичните циклони биха представлявали сериозна заплаха за Западна Европа до края на този век. Според проведена симулация на т.нар. глобален климатичен модел, при „умерено“ ниво на затопляне (с около 2 – 3 °C), което се очаква на база настоящите политики за климата, към края на века ще се наблюдават по-чести циклони с ураганни ветрове, като много по-голяма част, отколкото в настоящето, ще бъдат пост-тропични циклони.
Според климатични модели затоплянето на океаните може да позволи на ураганите да запазват силата си по-дълго и да навлизат по на север. До края на века се очаква повече посттропични циклони да достигат Европа, макар и при общо по-малък брой урагани в Атлантика. Засега учените са единодушни само в едно – по-топлите води ще направят бурите по-устойчиви и по-непредсказуеми.
Медикани – ураганите на Средиземно море
Любопитни за Средиземно море са т.нар. медикани (на англ. medicanes, комбинация от Mediterranean и hurricane) – циклони с характеристики, подобни на тези на ураган. Те си приличат по това, че притежават топло ядро и видимо око. Но за разлика от ураганите, те са по-малки по размер, а скоростта на ветровете им рядко достига до тази на ураган (120 км/ч). Освен това, те са способни да се образуват над води със значително по-ниски температури. Регистрирани са медикани, образували се над води с температура от 15°C, значително по-ниски от нужното за един тропически циклон (26°C).
Медиканите най-често се образуват над Западното и Централното Средиземноморие. Времето им на живот е от няколко часа до няколко дни. Не са често явление – не се наблюдават повече от 1 или 2 пъти в годината.
Явление от такъв тип беше и бурята „Даниел“ от септември 2023 г., която причини множество наводнения в България, Гърция, Турция, Либия, Египет и Израел. В Южното Черноморие проливните валежи доведоха до наводнения, преливане на реки, свлачища, разрушаване на плажове и инфраструктура, като например срутването на моста по пътя между Царево и Ахтопол, както и причиниха смъртта на 4 души. Но най-тежки бяха наводненията в Либия, където загинаха над 4000 души.
Според повечето научни анализи по въпроса, очакванията за въздействията от промените в климата върху тези циклони са, че тяхната честота ще намалее, но такива с по-голяма скорост на вятъра ще станат по-вероятни – сходно с глобалните изводи за тропичните циклони. Причините за това са – от една страна, очаквано отместване на траекториите на циклоните на умерените ширини в северна посока, което за района означава засушаване, от друга, повишаващата се температура на повърхността на водите на Средиземно море, което е предпоставка за по-интензивни циклони.
Какво значи това за Балканския полуостров?
Влиянието на глобалните изменения на климата върху ураганите за територията на Европа не е пренебрежимо, но е трудно за оценка. А ефектите на тези въздействия за района на Балканския полуостров са индиректни и следователно са още по-трудни за анализ. Явленията, които се наблюдават в Европа, пряко свързани с урагани, като пост-тропичните циклони и медиканите са сравнително редки. Само част от първите засягат района на България и в голяма част от тези случаи – единствено с периферията си. Те претърпяват трансформация по време на целия си път и това е различно метеорологично явление от това, което седмици по-рано се е появило западно от Африка.
Поради сравнителната си рядкост липсват оценки за въздействието на климатичните промени върху урагано-подобни средиземноморски циклони или бивши атлантически урагани над районите на Балканския полуостров или България.
През последните години е постигнато единодушие сред научните среди, че глобалните климатичните промени влияят съществено на екстремните метеорологични явления. Този факт увеличава съществено риска за голяма част от населението на Земята – необходими са мерки за ограничаване на глобалното затопляне, за избягване на значително обостряне на този риск и на мерки за адаптация – като например системи за ранно предупреждение, съобразено строителство, инфраструктура, канализация и други.
Ураганът „Мелиса“ е поредното напомняне, че климатичните промени не са прогноза, а реалност с човешки животи и разрушени домове. Все по-топлите океани и променящата се атмосфера дават енергия на по-мощни и по-непредсказуеми бури – урагани в Карибите, но и медикани в Средиземно море. Предизвикателството вече не е научно, а морално и политическо: да ограничим затоплянето, да се адаптираме към новите рискове и да осигурим справедливи механизми за компенсация на най-уязвимите общности.
Автор: Николай Петков
Николай Петков е автор в Климатека, завършил е магистратура специалност „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето“. Работи в екологично сдружение „За Земята“ като експерт и координатор. В момента следва магистратура специалност „Интегрирани науки за климатичната система” в университета в Хамбург в Германия.
