Когато управляващата коалиция в Грузия, нарекла себе си "Грузинска мечта", вкара внезапно в парламента законопроекта си за "чуждестранните агенти", много хора в страната видяха в това опит за саботаж на грузинските усилия за започване на преговори с ЕС.
Още: Оказва се, че вратата на ПП не се отваря и затваря, а се върти (ВИДЕО)
Още: Може ли някой да живее с 1100 лева?
Формално, за да получат статут на страна-кандидат властите в Тбилиси трябваше до есента да приемат закони, които да гарантират свободата на медиите и на гражданското общество. Затова ходът на управляващите да копират руския закон от 2012 г., беше посрещнат на нож, особено сред по-младите и активни хора в Грузия.
Така се стигна до сблъсъци, който събудиха спомена за началото на "Цветните революции" отпреди 20 години, когато пламна първо Грузия, а след това и Украйна. Спонтанната реакция на обществото обаче накара "Грузинска мечта" да оттегли законопроекта си, страхувайки се от разрастване на протестите.
След години на громене и дискредитиране на медии, журналисти и граждански активисти, малцина очакваха, че грузинците ще реагират по този начин, което поставя въпроса - доколко ефективни са очерняващите стратегии, които под индиго се използват в много държави в момента. Ако съдим по събитията от центъра на Тбилиси през седмицата, ефектът им е много по-малък от шума в социалните мрежи.
Още: Децата, които ползват вейпове, нерядко стават клиенти на психиатриите
Още: Тръмп: Не украинците, а аз съм разочарован. Те имаха 3 години да решат войната
Провалът на този план обаче не означава, че в следващите месеци няма да станем свидетели на още опити за прокарване на подобни инициативи не само в постсъветското пространство, но и в Източна Европа. Събуди се лексика, която е абсолютно еднотипна и повтаря едни и същи тези навсякъде. Отново наблюдаваме дамгосване - говори се за "фашизъм", "капиталисти", "соросоиди" сякаш се връщаме назад във времето, за да може някой друг да ни прочете историята, която и без това слабо познаваме. Защото в днешния свят често дори и училият трябва да говори като неучил, за да не остане неразбран.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Успяха да внушат какви руски тролове сме не, ами троянски коне
Особено българската история, която през годините, както каза Стефан Цанев миналата седмица, е "пренаписвана, нагаждайки я всеки път към интересите на властващата политическа сила, та човек не само ще се обърка, но може и да се побърка".
Защо у нас повечето паметници са на чужди войски и чужди герои? Този въпрос занимава много от нас. През есента имах възможността да разговарям с един от най-големите съвременни български скулптори Павел Койчев. Той никога не е правил паметници, защото, както ми каза тогава - "паметникът не може да бъде обект на изкуство. Той обслужва най-често идеология. Затова никога не съм и помислял да правя паметници".
Чувствителният човек усеща, че това противопоставяне, на което сме свидетели в момента е убийствено за едно общество, което освен разделено, е жертва на традиционните си исторически лутания. Но, за съжаление, винаги се намират хора, които да подхранват разделението, опитвайки се да чертаят бъдещето ни през провалите на миналото.
Още: БСП е вторичен разпределител на Делян Пеевски и Бойко Борисов в бюджетните средства
Израелският автор Ювал Ноа Харари написа през седмицата, че "политиците са като музикантите, но инструментът, на който свирят са човешките емоции. Изнасят реч и потапят страната в страх, пишат си статус и предизвикват вълни от омраза".
Не, не камъните са нашата памет. Паметта е познаването на миналото и най-вече неговото осмисляне. Нещо, което така и не можем да постигнем през всичките тези години. Когато това се случва, има опасност миналото да се завърне в съвременна форма, за да ни предаде ненаучените си уроци.
Автор: Светослав Иванов
