Към двата български филма в основната конкурсна програма за първи и втори игрални филми на 26-ия София Филм Фест – „Януари“ на Андрей Паунов и „Смирен“ на Светослав Драганов, представяме още 6 ярки творби на млади автори.
„Мис Осака“ („Miss Osaka“) на датския режисьор Даниел Денчик се превръща в своеобразен мост между Скандинавия и Япония в търсене на „място, където можеш да бъдеш този, който искаш, място на свобода и за мечтатели“ (Cineuropa). Една жена присвоява самоличността на японска туристка, запътила се към Северното сияние, и се опитва да реализира себе си в среда, която е тотално непозната и предизвикателна за нея – превръща се в съблазнителка с ангажименти в нощен клуб и дори привлича вниманието на опасен японски бизнесмен. Какво ще се случи, когато приятелят на скандинавското момиче се опитва да разгадае изчезването на любимата си и на японската ѝприятелка? Тази копродукция между Дания, Норвегия и Япония смесва различни жанрове – психологически трилър и сантиментален разказ с елементи от етнологията, като по този начин провокира въображението на публиката с намигане към класиката „Фотоувеличение“ на Антониони.
Полският филм „Соната“ („Sonata“) на режисьора Бартош Блажке проследява историята на Гжегож, диагностициран с аутизъм, който живее в своя изолиран свят, неспособен да установи контакт с другите. Когато навършва четиринадесет става ясно, че причината за изолацията не е аутизъм, а загуба на слуха, Благодарение на слуховия имплант, Гжегож започва да учи звуци, думи и музика, в които се влюбва. Желанието му е да стане пианист и да свири във филхармонията. Никой, освен него и най-близките от семейството му, не вярва, че едно глухонямо момче, макар и с помощта на съвременните технологии, може да сбъдне мечтата си и да стане концертиращ музикант.
„Липсващият режисьор“ („The Absent Director”) на иранския режисьор Арванд Даштарей e филм, заснет в един кадър. Той показва участниците в млада театрална трупа по време на тайните им репетиции на „Макбет“ в дома на техния режисьор в Техеран, докато той работи с тях дистанционно от Париж. Мечтата им е да представят пиесата на театралния фестивал в Единбург, но нещата се усложняват – лични конфликти ескалират и излизат наяве различни тайни планове. Напрежението се покачва, а мистериозна трагедия заплашва да спре работата им. Сложните пластове на действителността се разплитат бавно, докато филмът събира в едно минало и настояще, реалност и фикция.
Копродукцията на Унгария и Словакия „Диви корени“ („Wild Roots“), пълнометражен дебют на младата режисьорка Хайни Киш, разказва историята за непокорната Ники, която пренебрегва възмущението на баба си и тайно се среща с баща си, освободен наскоро от затвора. След седем години, в които са били разделени, баща и дъщеря са нетърпеливи да узнаят всичко един за друг, да осъзнаят какво означава отговорност и да открият силата на прошката. Автор и на сценария на филма, заедно с Фани Занто, режисьорката разчита на непрофесионални актьори – бивш шампион по бойни изкуства и 12-годишно момиченце, които се справят блестящо с ролите си.
Руската драма „Бъди до мен“ („Stand by Me“), представена като проект на София Мийтингс, е дело на младата режисьорка Тамара Дондурей. Филмът проследява терзанията на 30-годишната Кира, успешен архитект, обсебена от идеята за една идеална Москва. Трагично стечение на обстоятелствата я принуждава да се обърне към миналото на семейството си, да пренебрегне своя инстинктивен страх от бъдещето и да започне всичко в живота си отначало…
Италианският нискобюджетен филм „Бърлогата“ („The Den“) е дебют на режисьорката Беатриче Балдачи. Младата авторка, която обича да провокира аудиторията, разказва една любовна история, родила се от срещата между срамежливия и наивен Джулио и странната, опасна и понякога жестока Лиа. Двамата постепенно се сближават, но тайнственото поведение на момичето е провокирано не само от нейния характер – тя очевидно има причина, поради която не позволява на никого да стъпи в старата къща, където е израснала. „Режисьорката разчупва повествованието чрез разкриване на тайните на героите, като се възползва максимално от телата и лицата им, за да предаде своя поглед върху реалността и живота“, пише за филма италианското издание locchiodelcineasta.com.
