36-годишният Милен Маринов е програмист и създател на безплатното мобилно приложение „Help a Paw“, чиято цел е да помага на животни в нужда. Зад идеята стои лична история, за късмет с щастлив край.
"Преди няколко години попаднах на един кръг от хора в социалните мрежи, които доста активно помагат на бездомни животни и често виждах постове от хора, намерили пострадало животно, но не успели да му помогнат. Преди си мислех, че това е отговорност на някой друг, докато не се случи да видя публикация за блъснато куче, близо до блока, в който живеех. Тогава лично се ангажирах, потърсих го и го намерих – кучето беше доста пострадало и обездвижено, можеше само очите да си мърда, заведох го в клиника, имаше период на лечение, после му намерихме дом и имаше щастлив край", споделя Милен Маринов, който е създател на "Help a Paw".
Разработката на приложението отнема доста повече от очакваното време, а подобренията са ежеседмични и продължават и до днес.
"То започна като идея за дипломната ми работа и очакването ми беше, че аз ще отделя 1-2 месеца за разработването и после само ще си работи. Оказа се, че далеч не е толкова просто", спомня си 36-годишният програмист.
Първоначалната версия на апликацията Милен прави сам, след това участва в конкурс за демо на мобилно приложение, където печели второ място, а наградата е професионална разработка с помощ от фирмата. През 2017 година мобилното приложение е официално пуснато.
"В началото започна много скромно със 100-200 потребители и доста бавна инерция, понеже се разчита на помощ от доброволци, зад нас не стои някоя голяма организация, която при сигнал веднага да реагира. За щастие напоследък, особено от началото на годината, потребителите доста нараснаха.
В момента са над 5 000 регистрираните. Надявам се да продължат да се увеличават със същото темпо, защото колкото повече хора го ползват, толкова по-голям е шансът да не остава животно без помощ", категоричен е Милен.
Сигналите за животни в нужда могат да се подават за територията на цялата страна.
"Технически то може да оперира в цял свят, но е нужно все пак да има достатъчно хора, за да има смисъл. В момента се използва само в България, защото само тук сме положили усилия да го популяризираме, но в бъдеще плановете са да го развием и за други държави. Имам най-много контакти в Индия, там също имат голям проблем с бездомните животни, но целта е първо в България да стане достатъчно популярно и да го изпипаме максимално, за да е още по-полезно, както и да изчистим проблемите.
За момента то е доста простичко – подаваш сигнал, хората в района получават известие, ако някой може да реагира го прави и го отбелязва в статуса на сигнала. Има опция за коментари, където хората могат да обсъждат детайли, ако има нужда. Смятаме да добавим и някои нови възможности. Например кои са най-близките ветеринарни клиники, защото може да си в непознат район и да не знаеш, че на 100 метра например има ветеринарна клиника. Също така искаме да пуснем и уеб версия на приложението, за да е достъпно и от компютър и да може сигналите да се споделят в социалните мрежи. Идеи има, да се надяваме, че и време и ресурси ще има", казва програмистът.
Най-често подадените сигнали са за улични котки и кучета, нуждаещи се от помощ, но не липсват и известия за пострадали птици или диви животни.
"Първоначалната идея беше да се подават само сигнали за пострадали животни или спешни случаи, които изискват бърза намеса, например за блъснато животно или паднало в шахта, т.е. някой да отиде на място и да помогне. От употребата на потребителите се вижда обаче, че те го използват и в други случаи. Доста често се подават сигнали за бездомни животни, търсещи дом, което е супер, но е различен тип сигнал, защото не винаги можеш да реагираш веднага, осиновявайки животно от улицата. Има и сигнали за изгубени или намерени домашни любимци.
Затова смятаме да въведем различни категории, които да разграничат типовете сигнали и да добавим още нещо полезно. Забелязал съм, че много често, когато някое куче или котка е тежко болно и има нужда от кръвопреливане, намирането на кръвен донор е много трудно и хората пак стигат до социалните мрежи, където търсят. Тук "Help a Paw" също може да помогне, защото то е базирано на локация и показва кой е най-близо. Когато имам свободно време гледам да отделя поне няколко часа на седмица - или да оправя някой проблем или да разработя нова функционалност", споделя Милен Маринов.
Той обича животните и е горд собственик на 4 котки, 3 от които взети от улицата.
"Аз съм идеологът на приложението, но във времето са помагали много хора. За съжаление, когато е некомерсиален проект текучеството е голямо. Хората се ентусиазират в началото, но много бързо се отказват и това е една от целите ми да успея да изградя постоянен и дълготраен екип, с който да реализираме нещата по-бързо. Както казах, идеи има, но се случват доста по-бавно отколкото ми се иска."
Докъде ще стигне развитието на апликацията и колко животни ще бъдат спасени, зависи от всички нас и желанието ни за помощ.
Интервю на Габриела Андреева
