Свети Маркиан бил доведен като юноша от Рим в Цариград, където неговите родители се преселили. Той бил единствено дете и наследник на огромното им богатство. Това станало през царуването на Пулхерия (414-453 г.) и Маркиан (450-457 г.).
От невръстни години преподобни Маркиан много обичал да ходи на богослужение и не пропущал да слуша прекрасните песнопения на службите в Юстиниановата "Св. София". Тогавашният патриарх, вероятно Анатолий (449-458 г.), възлюбил неговата младежка ревност и го причислил към своя клир. Макар и твърде млад, поради неговата разумност и чист живот той бил удостоен твърде скоро със свещенически сан и получил високата служба "иконом на великата Цариградска църква".
Когато родителите му починали и тяхното голямо богатство преминало в ръцете му, св. Маркиан се обрекъл на доброволна нищета и цялото родителско имане употребил за подпомагане на бедните и за строеж и обновяване на Божии храмове. С особено великолепие се отличавала построената с негови средства църква в чест на св. Анастасия Римлянка. Когато един от неговите приятели го попитал, защо пръска толкова злато за градежа и украсата на една църква, Маркиан му отговорил:
- Ако ти имаше дъщеря и би пожелал да я дадеш за невеста на някой благородник, нима няма да прахосаш много злато, за да я украсиш с драгоценни камъни? А сега, когато съм се заел да построя църква за една прекрасна Христова невеста, сгодена за най-прекрасния от всички човешки синове Жених и проляла кръвта си за Него, да щадя ли своето имане и да допусна ли тя да не бъде достатъчно украсена?
Колкото разточителен бил св. Маркиан за благоукрасата на Божиите храмове, толкова безмилостен бил към самия себе си. Той се обличал в най-грубо и бедно облекло, но и тези жалки дрехи рядко оставали на гърба му.
Ето какво се случило в деня, когато пренасяли върху колесница мощите на св. великомъченица Анастасия от старата и малка църква в построения от Маркиан величествен и благолепен храм. В тържествената процесия участвали императорът, патриархът, велможите и многохиляден народ. Маркиан вървял пред колесницата заедно с другите свещеници, всички облечени във фелони. Към него пристъпил един бедняк и го помолил за милостиня. Преподобният, който никога не бил връщал просител, нямал нищо в себе си и, както винаги, имал само една дреха на гърба си... Тогава той се измъкнал неусетно от шествието в едно притурно място, свалил единствената си дреха, дал я на просека и останал само в своя свещенически фелон. След това продължил да върви с процесията до новия храм, в който положили светите мощи и го осветили.
Патриархът заповядал на Маркиан да вземе участие с него и с останалите свещенослужители при отслужването на първата литургия в новия храм. Когато настанало времето свещениците да умият ръцете си, св. Маркиан се чудел как да се прикрие, за да не видят другите, че под фелона си е гол. Някои от служещите свещеници и дякони погледнали към него и видели, че той носи под фелона си блестяща златоукрасена дреха, каквато нямал дори самият император. Възмутили се, че един презвитер може така суетно да употребява за долна дреха такова разкошно одеяние и дори съобщили на самия патриарх за това. След свършване на светата служба, светейшият патриарх укорил смутения Маркиан, че е сложил дреха, която повече прилича на царя, отколкото на един свещеник. Напразно смутеният презвитер обяснявал, че той никога не е слагал на себе си скъпи и красиви дрехи. Патриархът, който и сам бил видял чудната дреха на преподобни Маркиан, сърдито му заповядал да надигне фелона си. Тогава всички видели, че под фелона си Маркиан е гол. Той бил принуден да разкаже за просяка и за единствената си дреха и всички прославили Бога, Който дарувал такава тайна благодат на тия, които Го обичат. В своята доброволна бедност свети Маркиан всякога помнел думите на св. апостол Павел: "като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни" (1Тим. 6:8).
Заради многото добродетели на неговия подвижнически живот Бог удостоил Своя угодник Маркиан с даровете на чудотворството. Той изгонвал бесове, лекувал болни и възкресил една бременна жена и нейното още неродено детенце. С молитва спрял пожара, който застрашавал неговата църква "Св. Анастасия". Въздигнал и обновил храмове в чест на св. великомъченица Ирина, на св. Теодора и на св. Теодор. Прибирал нощно време намерени мъртъвци и ги погребвал по християнски обичай. Отвърнал от разпътство множество блудници и вършил всички богоугодни дела.
Преподобни Маркиан починал преди да довърши новия храм на св. мъченица Ирина. Погребали го с голяма чест в Данииловия манастир "Св. Йоан Предтеча". Съпругата на Лъв Велики (457-474 г.) Верина довършила с голямо благолепие църквата "Св. великомъченица Ирина", като я преименувала в чест на самия преподобни Маркиан презвитер.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
