Скъпоценна четворица представляват дивните наши отци пустинножители Иоан Рилски, Прохор Пшински, Гавриил Лесновски, а заедно с тях и преподобният Иоаким Осоговски - небесни човеци, земни ангели, приятели Христови, трудолюбиви работници, излезли с ралото на вярата да обработят душевната бразда и да посеят духовно семе, за да пожънат стократен клас (Мат. 13:8, 23) и да принесат на Христа добродетелни плодове.
Преподобният наш отец Иоаким като многосветла звезда се устреми от запад на изток и дойде в пустинната Осоговска планина, имайки със себе си за свой пазител и водач ангел Божий, и се посели там, като внимаваше само в Бога и в себе си, и като се молеше да бъде сподобен да получи въжделеното. Но най-напред той пристигна през една късна вечер в дома на един болярин в тази страна, благоверен и много богат, в селото на име Градец. Там имаше изградена малка църква, в която преподобният се помоли и седна пред църквицата да си почине. Но дойде и споменатият болярин, намери го да седи, получи неговото благословение и започна разговор с него. Като взе думата, преподобният му рече:
- Ето, всичко откровено ти изповядвам, брате... С много труд дойдох дотук, защото чух, че в тия краища, и особено в Осоговската планина, е много удобно да обитават монаси, а най-вече такива, които искат да се усамотят, за да работят на Бога искрено. Аз не познавам тия краища и пътя не знам, а искам да отида и да намеря такова място, каквото желая. Затова те моля, кажи ми ти като познавач!
Боляринът му каза всичко внимателно и така, както е, и му показа място в полите на Осоговската планина при река Скупица, един от тамошните потоци, който обикновено се нарича Бабин дол. И рече:
- Скъпи ми отче, онова място е точно такова и ще бъде угодно на твоята воля. Там има такава пещера, много хубава, обаче мястото е стръмно.
Преподобният с удоволствие прие съвета на болярина и рече:
- Слава на Бога и пречистата Божия Майка, задето така благоволиха да ме насочат мене, убогия, и да получа такова място за моето пребиваване и да завърша остатъка от живота си според Господните заповеди: в молитва и пост, в сълзи и бдение, в глад и жажда, в голота и студ, в голямо търпение и страдание, та като премина този кратковременен плачевен живот, да се сподобя с небесните блага и да се избавя от страшната и нетърпима геена. А ти, вселюбезни в Христа брате, помни любовта Божия и дохождай при мое смирение, докато моят дух съжителства с това смъртно тяло, та Бог, великият Дарител, и тебе да обогати със Своето милосърдие и благост!
И остана там до сутринта.
Като се съмна, стана и излезе от онова място, и отиде по своя път радостен, възпявайки и славейки Бога с думите на псалмопевеца: "Върни се, душо моя, в твоя покой, защото Господ ти стори добро" (Пс. 114:7), и още: "Посочи ми, (Господи), пътя, по който да вървя, защото към Тебе възнасям душата си" (Пс. 142:8). Като дойде на мястото, което му бе приготвил Бог и което се наричаше Сарандапор, прекара там всички години на живота си: с добър подвиг се подвизава (2Тим. 4:7), с различни трудове смиряваше себе си, с чести въздишки към Бога, с безчислени коленопреклонения, с непрестанни всенощни стояния, в безсънни молитви и топли сълзи беседваше с Бога ден и нощ. Заради това се сподоби с дар от Бога да лекува разни болести.
Когато наближи времето да се престави, тогава по Божие допущение дойдоха при него двама души от планината. Той, като ги видя, рече им:
- Каква е причината да дойдете при мене, братя? Като ви гледам, разбирам, че сте обзети от някаква голяма печал.
Те му отговориха:
- Отче, имаме обичай да излизаме в тази планина на лов, защото сме слаби в живота си. И с Божията помощ всякога сме хващали лов. Но сега много дни се трудихме и нищо не хванахме, затова се връщаме с празни ръце.
Преподобният се смили над тях и рече:
- Чеда, сега вече се свечерява. Останете тази нощ тук и после ще ви изпратя с мир!
На сутринта им заповяда да се отклонят от вчерашния си път и им посочи обратната посока да излязат от усойната страна на планинския връх и оттам да отидат у дома си. Те приеха думите му и тръгнаха на път, както им заповяда преподобният. И като дойдоха на върха, си намериха достатъчно лов, радваха се и славеха Бога, като си казваха, че по молитвите на светеца Бог даде да се изпълни тяхното желание. А един от тях се върна при светеца и му съобщи, че по неговите молитви Бог им дал достатъчно лов. Преподобният ги благослови и ги отпусна с мир, като каза:
- Често идвайте при мене на посещение и за благословение!
Като получиха неговата молитва и благословение, отидоха си радостни и оттогава си имаха всичко достатъчно изобилно в домовете си.
Като мина доста време, тия човеци пак дойдоха при преподобния да го видят и да получат благословението му. Но го намериха преминал от тукашните във вечните обители, и се изпълниха с голяма скръб и печал поради смъртта му. Но Божият промисъл не даваше на всеки човек да намери светите мощи на преподобния, а само ония двама дохождаха при честния му гроб, като носеха тамян и свещи за светлина на преподобния отец. И така правиха непрекъснато през всичките дни на живота си. После мина доста време и хората на оня род измряха. В дните на византийския император Мануил Комнин (1143-1180 г.). Бог пожела да прослави Своя угодник и да обнови неговото свято място, защото не търпеше повече да се крие запален светилник под крина или да се мисли, че ще се укрие град навръх планина (Мат. 5:14-15).
В ония дни имаше един свещеник на име Теодор в Овчеполския край, в село Осмидол. Съпругата му умря и Теодор изпадна в голямо недоумение, дали да не избере монашеско житие. Той имаше бащина сестра - леля, при която отиде, откри й, че желае да монашества. Благоразумната жена, като изслуша думите му, я обзе скръб. Но го насърчи да поеме този път и го утвърждаваше в тази мисъл като майка, която състрадава на детето си, и рече:
- Чедо, ако бих знаела, че ще можеш да търпиш подвига на молитвата и бдението, глада и жаждата, и да бъдеш тих и кротък, смирен и послушен, към всички приветлив, независтлив, братолюбив, негорделив, незлопаметен, милостив към бедните, пожертвувателен и нелицемерен, тогава бих те насърчила да тръгнеш по тоя път. Защото такива са добродетелите на монашестващите. Чувала съм, че няма друга вяра като християнската и друг чин като монашеския. Ето защо, подобава ти да избереш такъв път, на който да приведеш душата си към Христа с много любов и да я спасиш, а и за спасяването на други да станеш ходатай!
Теодор усърдно възприе добрия съвет на леля си и усвои на дело нейното слово, остави света с неговия властник (Еф. 6:12.), и както елен тича по жетвено време към водни извори, така и той се разпали от любов към Христа и искаше да получи желаното. И стана, та дойде в Осоговската планина на мястото Сарандапор, защото беше слушал, че на това място преподобният отец Иоаким извършил своето постническо и равноангелно житие. И той пожела да се посели на същото място и да монашества по молитвите на светеца. Дойде у дома си, за да си вземе всичко потребно и разказа на майка си каквото е станало. А през нощта при него дойде насън преподобният наш отец Иоаким и му рече:
- Теодоре, къде си намислил да вървиш?
А той като уплашен отговори:
- Господине, чух за нашия свети отец Иоаким, който бил живял в полите на Осоговската планина, на мястото Сарандапор. По неговите свети молитви и с Божията помощ и аз, недостойният и грешният, пожелах да живея на същото място, и по неговите молитви, надявам се, Бог и нашите стъпки да отправи към изпълнение на Божиите заповеди!
А светецът пристъпи към него, осени го с кръстно знамение, извади от пазвата си някакъв малък съсъд като позлатен и започна да умива ръцете си и да му помазва главата, лицето, ръцете и гърдите. Благослови го и рече:
- Чедо, иди с мир, пазен от Божията благодат!"
Теодор скочи от съня си, разбра какво видение и благословение е получил, и прослави Бога и светеца. И никому нищо не каза за това свое видение, а дойде на споменатото място, засели се там, като си казваше: "Това е мое покоище навеки; тука ще се поселя, защото го силно пожелах" (Пс. 131:14).
И други хвалебни и благодарствени молби възнесе към Бога, като обливаше със сълзи лицето си. А като намери един боговдъхновен духовник, нему преклони главата си и беше постриган в монашество под името Теофан. И така с косите на главата си отряза страстите и похотите (Израз, употребен в житието на свети Иоан Рилски (18 август) и Гал. 5:24. Бел.ред.), и стана пръв игумен на онова място, дето с Божията помощ и по молитвите на светеца се събраха множество монаси.
След време игумен Теофан започна да гради църква в името на светия отец. И като събра всичко необходимо за църковния градеж, вече мислеше за завършването на църквата. Дойде му мисъл за постническите трудове и страдания на преподобния отец и за светите му мощи, положени в гроб. И понеже не знаеше мястото, дето лежеше преподобното му тяло, затова започна да се моли със съкрушено сърце:
- Угодниче Божий, не съм достоен аз, грешният твой раб, да помисля такова нещо и да го изкажа на твое Преподобие, но заради своите си свети и честни молитви не презирай моленията на нас, грешните! Прояви ни твоята доброта, покажи на нас, бедните, твоята милост, отвори ни некрадомото съкровище на твоите свети мощи, та като ги видим, да прославим Бога, Който те е прославил! И покажи ни голямата си вяра и по-голямото дръзновение на твоята святост!
Веднага блесна светлина като мълния и показа гроба, където лежеше преподобното му тяло, раздвижи се земята и цялата околност се изпълни с благоухание като от различни цветя. Игуменът и всички с него много се уплашиха, защото светъл облак ги осия и всички с умиление и любов дойдоха и обливайки се с топли сълзи, се покланяха на честния му гроб, вземаха с ръцете си пръст от него и отпращаха похвални песни на Бога и на Неговия угодник:
"Радвай се, възпитанико на пустинята! Радвай се, одобрение на монасите! Радвай се, похвало на преподобните! Радвай се, светило на незаходимото Слънце! Радвай се, небесний човече и земний ангеле, Иоакиме преподобни! Кой човешки ум ще може достойно да те възхвали или какви песни ще възпее на твое Преподобие? Но, о, преподобни отче, не преставай да се молиш за твоите раби, та и ние, грешните, като преминем кратковременната суета на този свят, да те намерим наш горещ молитвеник в деня на страшния съд пред Бога!"
Такива похвални надгробни песни възпяха на преподобния братята с игумена. След явяването на честния гроб църквата беше завършена и игуменът с братята служеше божествени служби за слава и похвала на преподобния отец.
Като мина малко време, дойде светецът при игумена насъне и му каза:
- Подобава по-скоро да извадиш мощите ми от гроба, понеже аз умрях осем години преди голямото затъмнение! (Пс. 41:2).
Игуменът рече на светеца:
- Господине мой, бих желал с голяма бързина да изпълня твоята заповед, но ме е страх и не смея да дръзна на такова дело от околните човеци, а най-вече от местните князе. Но ако заповяда твоя Светост, аз ще ги повикам, та заедно с тях да вземем твоето свето и нетленно тяло. А светецът му рече:
- Не знаеш ли, че ако бих желал на такива човеци да предам себе си, защо трябваше тебе да доведа от друга обител? Но казвам ти, остави страха и всяка грижа, и направи скоро това, което аз ти заповядвам, та всеки, който дойде при мене с вяра, да го приема с любов. И никому даже мисъл да не дойде да се нарича ктитор на моята обител, защото аз сам ще бъда ктитор на моето си място!
Но игуменът от страх се отнесе небрежно към това завещание на светеца. И като мина малко време, преподобният пак дойде при игумена насъне и му рече гневно:
- Ти още ли държиш моята воля в твоето непослушание и не се подчиняваш на моята заповед? Или искаш да видиш на себе си твърде страшни видения и изпитания? Аз се надявам със силата на моя дух да те избавя от тамошните вечни мъки, та тук ли не ще мога да те избавя от тленни човеци? Стани, ела в планината да ти покажа дървото, от което да приготвите ковчег за моите мощи!
Игуменът, въпреки нежеланието си да се подчини, стана и отиде в планината, и светецът му показа дървото, дето са "Трите кладенци" - така се нарича онова място.
Сутринта игуменът стана от сън, отиде в планината и намери дървото, което му показа светецът, и прослави Бога и светия отец, защото намери точно така, както му бе показано насън, и направи ковчег, както му бе заповядано. Подир това игуменът нареди да се съберат всички братя в църквата и да отслужат всенощно бдение. А сутринта с лития, свещи и кадила, пеейки и славословейки, дойдоха до честния гроб, взеха мощите на светия отец, положиха ги с чест и слава в ковчега, пренесоха ги и положиха в задната част на църквата на името на светеца, и пристъпиха с усърдие и любов, обливайки се в топли сълзи, да целунат светите мощи, като се покланяха и славеха великия Дарител Господа, Който им даде такава благодат. И всички, които пристъпваха, сакати и недъгави или обсебени от нечисти духове, се изцеряваха от докосването на светеца.
Разнесе се слух по цялата онази страна за дивните и преславни чудеса на преподобния отец. Хората започнаха да се стичат на поклонение при светеца, като му носеха свещи и тамян. В онези дни трима братя велможи владееха земята. Като чуха, че светите мощи на преподобния отец Иоаким вършат големи и преславни чудеса, двамата по-млади братя станаха и отидоха на поклонение при светеца с дарове, получиха благословението му и се върнаха у дома си, като се радваха и славеха Бога. Но най-големият брат по дяволско действие започна да се гневи и да казва:
- Откъде се взе този монах, който извърши такава дързост и намери такива свети мощи в моята държава? Той без никаква боязън дръзна да ги извади от земята, без аз да знам, защото той не пожела да извести за това на никого от нас. Но не ми ли е позволено да правя каквото си искам в моята област и никой няма право да ми забрани това?
Така говореше той с гняв. Но праведен е Божият съд, както е рекъл пророкът: "излей върху тях яростта Си, и пламъкът на Твоя гняв да ги обхване: жилището им да запустее!" (Пс. 68:25-26).
След малко време умря синът на този болярин и той изпадна в голяма печал, и гневът му против игумена се уталожи. Но като минаха 40 дни от смъртта на сина му, пак го поощри дяволът на гняв, та искаше да подложи на унижение игумена и даже да го изгони от неговата обител.
Дойде боляринът с гняв, намери игумена пред църквата да пее някак чудно часовете, разбеснува се против игумена и братята, като викаше:
- Калугерино, как така си дръзнал самовластно да решиш и безбоязнено да извадиш светите мощи, без аз да знам нищо, толкова повече, че това става в моята държава? Защо направи така, че да обидиш моята власт? Не знаеш ли, че в моята област никой не смее да ми се съпротивлява? А ти си дръзнал да обидиш моята власт!
И много друго наговори с гняв.
Игуменът рече:
- Послушай, болярино, и не се гневи напразно! Аз на три пъти се отрекох да направя тази работа, но сам светецът с голяма строгост ми заповяда и аз я направих: извадих светите мощи със страх. Сега какво има между мен и теб, човече? Ето го тук светеца! Който иска да прави нещо, нека го прави! Така и ти си тук, каквото желаеш, направи го! Ето, аз съм помежду ви!
Като изслуша това, боляринът остави яростта на своя гняв, злият израз на лицето му се измени, бързо се затече в църквата, поклони се на светеца, с радост целуна светите мощи и моли игумена да му прости. Игуменът го сподоби със своята прошка и благословение. После отслужи света Божествена литургия, след която влязоха в трапезарията и се развеселиха доволно. Като стана от трапезата, боляринът отново получи прошка от игумена и братята и възседна коня си, за да си отиде у дома. Но стана дивно Божие смотрение и свето чудо: конят му започна да се плаши и да свирепее, хвърли го на земята и се счупиха двете му нозе.
Така беше изобличено неговото безчовечно насилие над манастира! Направиха носило и го отнесоха в дома му.
Като мина известно време, светецът се яви насън на един от слугите му и рече:
- Кажи на господаря си да донесе дар на светия отец, за да получи изцеление до осем дни!
Слугата съобщи на своя господар каквото му поръча светецът. А боляринът, като чу разказа на своя слуга, бързо заповяда да вземат от неговия имот най-напред коня, който му причини болките, осем овце и два вола, и заповяда на своите момци да го носят при светия отец заедно с даровете, и казваше:
- Господине мой свети отче, прости ме, грешния! Прости моето безчовечно насилие, което съгреших съзнателно и неразумно!
Като минаха осем дни, болният получи пълно изцеление по молитвите на светеца.
И още искаме да припомним чудото на светеца с еклисиарха, който беше поставен в манастира от игумена и братята да отговаря за църквата и да пази принасяното злато. Но дяволът му вложи помисъл, да взема тайно от църковното злато по малко и да го скрива, докато напълни едно гърне. Когато го видя пълно, го зарови на гумното. Но дойде светецът насън при игумена нощем и го заведе на мястото, където бе скрито златото от поменатия еклисиарх и му заповяда да копае. Когато започна да копае, намери гърнето пълно със злато. И рече светецът на игумена:
- Това злато, което взимаше тайно, твоят еклисиарх го скри тук. Но вече да не го внасяш в църквата, защото е проклето, а го изразходвай по друг начин, както искаш!
Сутринта игуменът отиде сам на мястото, за да се увери дали е истинско явлението, или е било привидение, но намери така, както му го показа светецът. Тогава повика еклисиарха и му заповяда да копае на това място. Той против волята си започна да копае и извади скритото злато. Като видя, че се изобличи престъплението му, падна пред нозете на игумена, просейки прошка. А златото поиска да върне в църквата, но игуменът му рече:
Който ми показа това място, той ми заповяда да не го връщаме вече в църквата, понеже не е благословено.
И пак се яви светецът на игумена и му каза:
- Да знаеш, че в следващите времена ще се преумножат греховете на човешкия род, благочестието и православието ще пострадат от насилието на безбожните агаряни, много свети места ще запустеят, ще замлъкнат славословията в светите манастири, много тела на светци ще бъдат пренесени от техните обители на други места. Аз обаче се надявам на силата Христова и на Неговата пречиста Майка, че моите мощи не ще бъдат пренесени от това място, нито моят храм ще бъде в запустение.
Веднъж пък беше празникът на преподобния отец и се пееше вечернята. Дяволът вложи крамола между двама манастирски братя - свещеници в църквата, и стана голямо скарване помежду им. Когато излязоха от църквата, единият падна пред нозете на другия, просейки прошка и показвайки смирение. Но другият пламна в ума си от гордост, озлоби се и не пожела да се смири, но си отиде разгневен. Докато бдението продължаваше, братът, който излезе от църквата разярен, внезапно се намери хвърлен в дола отдясно на църквата и стана голяма мълва. Братята се притекоха със свещи, намериха падналия от високото брат да седи без никаква повреда и го изведоха здрав. Всички прославиха Бога и светия отец, който прави такива дивни и преславни чудеса.
Игуменът с братята имаха такъв устав - в понеделник, сряда и петък до вечерта да не ядат нищо. Но в тия дни, като излизаха из планината всеки по своята работа, мнозина от тях тайно ядяха от намерените там плодове, като си казваха, че това не е грях, понеже това са овощия. Но светецът се яви насън на игумена и му рече:
- Защо така небрежно си изоставил братята по отношение на всяка тяхна проява и не изпитваш подробно как живеят по заповедите и преданието? Мислят, че са в пост и въздържание, а отиват в планината и ядат каквито овощия намерят там. Не знаеш ли, че за преданията, които те не изпълняват, Бог от тебе ще търси отговорност?
Като чу тия думи на светеца, игуменът много съветва братята и им запрети, и им заповяда занапред да се пазят от такова безчиние.
По времето на българския цар Калоян (1197-1207), в навечерието на празника Успение Богородично (15 август), свети Иоаким се явил насън на един от манастирските слуги и му рекъл:
- Иди, кажи на игумена, че на моя ден (16 август) царят ще дойде в манастира ми за поклонение и молитва. Затова да заколят курбан и да го посрещнат добре!
Слугата възразил:
- Ние в манастира нямаме подходящо агне.
Свети Иоаким отговорил:
- И аз знам, че във вашето стадо няма такова агне. Но манастирът може да купи, за да посрещне добре царя!
Сутринта слугата съобщил на игумена своето съновидение. Игуменът пратил двама дякони, които купили един хубав овен. Цар Калоян действително дошъл в манастира на празника на свети Иоаким.
Един от братята беше иконом. По дяволско действие беше завладян от лицемерие и завист, към братята не беше любезен, много нещо скриваше от манастирските потреби, а най-вече беше се предал на безвременно винопитие, като беше си намерил някои подобни на себе си в това безчиние. Поради това беше стигнал до голямото самомнение, че е най-важното лице в управлението на манастира. Окаяният, след като потъпка своята съвест и след като се преизпълни със завист, започна да додява на един от свещениците, да го изобличава и да казва, че тайно си присвоява от принасяните дарове; не виждайки гредата в своите очи, се захвана за малката сламка на другия (Мат. 7:4).
Веднъж свещеникът му каза:
- Брате, нека Бог да изобличи делата на всеки един от нас и светият отец да бъде съдия между тебе и мене! Бог знае, че аз нося всичко придобито при вас. Но ти ще отговаряш за онова, което говориш.
И какво стана? Икономът, който вършеше това, а мислеше, че върши добро, веднага беше изобличен от праведния съд на светеца: внезапно хукна да бяга в планината, та братята го хванаха и здраво го вързаха. Дойде свещеникът и почна да го разпитва:
- Взел ли си нещо от манастирското имущество?
Тогава икономът неволно изобличи себе си:
- Аз вземах и затова си заслужих такова отмъщение и присъда на светеца!
Лицето му се беше изменило и беше станало много грозно. Братята искаха да го въведат в църквата, за да направят молитва за него, обаче не можаха четирима силни мъже да го вкарат вътре. С голям труд едва можаха да го довлекат до потока, който е пред църквата. А той викаше на братята:
- Защо ме мъчите, окаяния, и насила ме влечете четирима души, и ме принуждавате да вървя напред, когато зад мен цялата страна е пълна с такива, които пак ме връщат назад?
И го оставиха на това място, като го вързаха здраво и поставиха един от братята да го пази, а другите си отидоха по работата. Но поставеният брат задрямал и заспал. А той със зъбите си разкъсал въжето, с което беше вързан, побягнал, дошъл до голямата скала, откъдето започва пътят срещу църквата, и оттам се хвърлил. И вече не можаха да го намерят. Мнозина бяха обзети от голям страх поради този случай.
В ония времена настана голяма тишина по цялата земя, народът прекарваше живота си в мир и се стичаха от всички страни за празника на светия отец. Дойде и един черноризец от град Велес на име Арсений. Беше извършено всенощно бдение и славословие. Като дойде време за поклонение пред светите мощи, всички пристъпваха с усърдие, любов и горещи сълзи, а също със свещи и тамян, и сърдечно целуваха честните мощи на преподобния отец. Като пристъпи и поменатият черноризец да целуне, изхитри се тайно да вземе един от малките пръсти на светеца, като даде обет в сърцето си, че винаги ще празнува паметта на светия отец, и го положи в кърпата си, без никой да види. Когато обаче сутринта, след като свърши всенощното бдение, той излезе от църквата и всеки си отиваше в килията, като се радваше и хвалеше Бога и светеца, тогава поменатият Арсений излезе след всички, носейки със себе си частицата от мощите на светеца. И ето, пред църквата започна да се клати като замаян от пиянство, като че ли светецът искаше да го провали в дълбокия дол. Един от братята отиде след него и рече:
- Какво ти стана бе, брате, и защо така се клатушкаш?
А той със срам и страх му изповяда греха си. Тогава братът го посъветва:
- Скоро се върни и остави на мястото му каквото си взел, за да не пострадаш от нещо по-лошо!
А светецът му се яви насън и рече:
- Кой си ти така да дръзнеш да откраднеш част от моите мощи? Аз исках да ти покажа някакво страшно знамение. Но се умилостивих, понеже ти даде обет да честваш моята памет всякога, докато си жив. Поради това проявих към теб кротост. Сега си иди с мир!
Тогава Арсений прослави Бога и светеца и радостен си отиде в своя път.
И така, братя и отци, колкото можах с моето малоумие да проверя дивните и преславни чудеса на преподобния наш отец, пустинножителя Иоаким, с голямо внимание и старание написах това, за да бъде за полза на читателите и за слава и чест на светеца. А пък аз, грешният, който написах това житие, по молитвите на светеца дано да бъда сподобен в деня на Страшния съд да получа вечните блага на Христа Иисуса, нашия Господ, на Когото да бъде слава и чест. Амин.
© Жития на българските светии (в новобългарски превод) от † Левкийски епископ Партений, том първи. Синодално издателство, София, 1974 година
