При управлението на император Нумериан (283-284) управителят Теодор вдигнал гонение срещу Божията Църква в град Егея и предавал на различни видове смърт верните Христови раби. По това време бил хванат от мъчителите и християнският юноша Талалей. Той бил осемнадесетгодишен, имал прекрасно лице и телосложение и светлоруси коси. По професия бил лекар, като лекувал безвъзмездно всякакви болести. Юношата бил изправен пред нечестивото съдилище в храма на Адриан. Управителят, като го погледнал и като се удивил от красотата му, казал на околните:
- Къде задържахте този прекрасен младеж?
Те му отговорили:
- Като отивахме в град Аназар, го видяхме пред нас. Той, като ни забеляза, се скри в гората. Започнахме старателно да го търсим и едва го намерихме, седнал под една дива маслина. После го задържахме и го доведохме при тебе в съда.
Управителят казал на светеца:
- Кажи ни, младежо: коя вяра изповядваш, от кой град си, кои са родителите ти и как се казваш?
Светецът отговорил:
- Аз съм християнин, името ми е Талалей, родом съм от Ливан. Баща ми, който се казва Берукий, беше военачалник. Майка ми се казва Ромилия. Имам и брат, който е в църковния клир с чин иподякон. Усвоих лекарското изкуство от лекаря Макарий. Когато всички християни, живеещи в Ливан, бягаха в планините и пустините поради гонението от езичниците, аз бях задържан и отведен при Едеския управител Тиберий. Като бях измъчван от него, аз изповядвах името на Отца, и Сина, и Светия Дух, истинния и всеблаг Бог, Създател на всички човеци, и с помощта на моя Господ бях избавен от ръцете на мъчителите и избягах. А сега, като бях задържан отново, се намирам в твоята власт. Прави с мен каквото искаш, защото ми прилича да умра за Христос, небесния Бог, моя Спасител.
Управителят казал:
- Надяваш ли се, окаянико, да избягаш от ръцете ми, както избяга от ръцете на Тиберий?
Светецът отговорил:
- Вече не искам да бягам, защото вярвам в моя Господ Иисус Христос и се надявам, че Той няма да допусне да бъда посрамен, но ще ми помогне да изтърпя мъките докрай.
Близо до светеца стояли двама палачи, Александър и Астерий. Управителят им заповядал да пробият със свредел нозете на мъченика и като прекарат въже през отвърстието, да го провесят. Но, по Божий промисъл, се затворили душевните им очи и те, вместо светеца, пробили и окачили едно дърво. Един от вярващите, ученик на свети Талалей, на име Тимотей, който стоял там и виждал всичко, което ставало, кимнал с глава на светеца и му казал:
- Виждаш ли какво правят?
Светецът му отговорил:
- Мълчи, брате! С мен е Христос, Който ми помага.
А управителят, като погледнал и видял, че вместо мъченика виси дърво, казал на палачите:
- Какво сте направили? Заповядах ви да окачите човек, а вие сте окачили дърво.
И като мислел, че му се подиграват, управителят се разгневил и заповядал да ги набият жестоко. А те, подложени на ударите, казали:
- Да бъде благословено името Господне, защото от днес и ние сме християни, тъй като вярваме в Господ Иисус Христос и страдаме за Него!
Като чул тези думи, управителят веднага заповядал да ги посекат с меч и те, като загинали мъченически, получили венци от Христа Бога заедно с другите свети мъченици.
Управителят казал на Талалей:
- Принеси жертва на боговете и ще бъдеш жив, и ще вкусиш от благата на този свят.
Мъченикът отговорил:
- Не можеш да убедиш Христовия раб да принесе жертва на бесовете.
Управителят, като се изпълнил с ярост, поискал сам да пробие пищялите на светеца, но в мига, в който поискал да стане от мястото си, почувствувал, че силите му го напуснали и той не можал да се помръдне. Всички езичници, които се намирали в Адриановия храм, като видели станалото, гръмогласно възкликнали:
- Велик е християнският Бог, Който върши такива чудеса! А управителят, преизпълнен от срам, започнал да моли Талалей:
- Талалей, помоли се за мен на твоя Бог, за да мога да стана от мястото си, защото наистина твоят Бог е велик.
Когато светецът се помолил, управителят станал, но тъй като не виждал в това божествена сила, а магия от страна на Талалей, силно се разгневил срещу светеца, скърцайки със зъби. Тогава, като хванал свредела, започнал сам да пробива краката на мъченика, но веднага изсъхнали ръцете му. Управителят отново се замолил на мъченика:
- Талалей, отново те моля, помоли се за мен, за да оздравеят ръцете ми.
Светецът с молитвата си излекувал ръцете му. Тогава управителят се обърнал към околните:
- Махнете от очите ми този магьосник и го хвърлете в морето, за да умре.
Светецът му казал:
- Ти започна следствието срещу мен, ти трябва да го довършиш.
Управителят отговорил:
- Махни се от мен, магьоснико, и умри на друго място; защото аз още не съм ти сторил никакво зло, а ти вече ми причини толкова злини с твоите магии!
Светецът казал:
- Не си мисли, мъчителю, че ще се изплаша от твоите закани и ще се отрека от моя Бог. Но знай, че в никакъв случай няма да принеса жертва на твоите богове. Няма да се поклоня на бесовете, на които служиш.
При тези думи слугите на управителя хванали светеца и като го качили в една лодка, го откарали навътре в морето и там го потопили. По време на потапянето светецът отправил към Бога следната молитва:
- Господи, Боже мой! Не позволявай да умра, защото искам още да пострадам за Твоето свято име, така че, като извърша още по-голям мъченически подвиг, във вечния живот да приема от Тебе нетленен венец.
Слугите, като се върнали след потапянето на мъченика, казали на управителя:
- Направихме това, което ни заповяда: хвърлихме Талалей в морето и той потъна пред нашите очи.
Но още докато слугите казвали това, дошъл светият, облечен в бяла дреха. Управителят и всички, които били с него, като го видели, се изумили.
Управителят му казал:
- Твоята магия надви и морето!
Светецът му отговорил:
- Къде са сега силата и могъществото на твоите богове? Къде е вашата гордост? Ето, моят Господ Иисус Христос разруши вашите замисли и не позволи да загина, за да побеждавам още вашия баща - дявола.
Управителят се разгневил и казал на заобикалящите го:
- Вижте, как този магьосник и морето омагьоса, и нас обижда. Ако го пуснем, той ще погуби всички ни със своите магии.
При управителя имало един магьосник, на име Урвикий. Той дал на управителя следния съвет:
- Господарю, заповядай да го хвърлят за храна на зверовете.
Управителят веднага извикал пазача, който хранел зверовете, и му заповядал да подготви мястото за зрелище, а на светеца казал:
- Талалей, ще принесеш ли жертва на боговете, или искаш тялото ти да стане храна на зверовете?
Светият мъченик отговорил:
- Нима ти още не си познал силата и величието на моя Господ и Бог Иисус Христос? А аз ти обявявам с пророческите слова: „Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни: Десницата Господня е висока, десницата Господня твори сила!".
След това завели светеца на площада и го оставили на зверовете, за да го разкъсат. Но зверовете не го докоснали. Една страшна мечка се приближила до него, легнала в краката му и започнала да ги ближе. Като видял това, управителят от ярост заскърцал със зъби и заревал като лъв. След това заповядал да пуснат срещу него гладен лъв и лъвица, но и те, като се приближили, легнали в нозете на мъченика и започнали да ги ближат. Управителят от ярост раздрал дрехите си, а народът започнал гръмогласно да вика:
- Християнският Бог е велик! Боже Талалеев, помилуй ни!
Като хванали магьосника Урвикий, го хвърлили на зверовете, които веднага го разкъсали и изяли. Управителят, като станал от мястото си, заповядал да убият мъченика с меч.
Светият мъченик бил заведен на специално подготвено за тази цел място, наречено Едеса, и след като се помолил, приел мъченическа смърт на двадесетия ден на месец май, за чест и слава на нашия Господ Иисус Христос, прославян с Отеца и Светия Дух, сега и винаги, и във вечни векове. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Още: Почитаме великите апостоли Петър и Павел
