Днес България чества създаването на първата българска азбука - глаголицата. Тя е дело на Солунските братя св. св. Кирил и Методий.
Спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност, казва професор Роже Бернар.
Делото на Солунските братя е признато за едно от най-значимите от културна и верска гледна точка в световен аспект. Най-добре обаче то е обрисувано в академичното слово на Емил Тренчев, произнесено в Аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Предлагаме Ви откъс от него:
"Идеята, че Христовото слово може да бъде разпространявано на "културен", както и на "вулгарен" език сред цивилизованите народи без каквото и да било ограничение, продиктувано от риториката и граматиката, е присъща на най-автентичното разбиране за християнството. Чрез гениалното и оригинално сътворяване на нова писменост, Кирил и Методий допринасят не само за разпространяването на евангелското слово сред народите със своеобразна култура, но и за осъществяването на радикална промяна в начина им на живот. Така разбираме, че "благовестенето" е нещо съвсем различно от "християнизирането", т.е. от въвеждането на новите народи в юридико-политическия и в моралния свят на християнството. Преобразяващата светлина на Евангелието радикално променя отношението Бог - човек. То вече има не външен характер, както в различните философски, социални и психологически системи, обозначаван само с нравствени категории, а лично единение с Твореца. Християнинът не е християнин просто защото говори за Бога. Той е християнин, защото може да преживява Бога.
Двамата братя превеждат на разбираем език свещените книги, като по този начин полагат литературните основи на съответните национални езици. Старобългарската писменост става основа за формирането на националните славянски литератури. Чрез пренесената от християнския Изток на Запад светлина св. братя се превръщат в константи на цялата православна славянска книжнина. Затова те са наречени съвсем справедливо не само славянски апостоли, но и културни творци.
Всяка култура представлява въплътен в историята израз на идентичността на народа. Тя изковава душата на този народ, който се идентифицира чрез своята ценностна система. Във всички известни исторически култури религията е основен елемент, определящ фактор. Именно религията ориентира структурирането на ценностите и оттук формира вътрешната логика на културата. По своята същност културата означава откритост към божественото. Кризата в една култура настъпва тогава, когато тя вече не е в състояние да създаде убедителна връзка между свръхестествения фактор и новото, критично знание. И именно в съвременна Европа за първи път се полага началото на разбирането за култура, според което културата се явява самостоятелна област, различна или дори в опозиция на религията. По такъв начин унаследената традиция се поставя под съмнение, онова, което някога е било смятано за ценност, за истина, се превръща в навик и изгубва своята жизненост.
Следователно, днес в световен мащаб, а и в българското общество, придобива особена актуалност преодоляването на антропоцентристката философия на нашия егоизъм и себелюбие. Ако осъзнаем, че разбирането, готовността да слушаме другия, е най-дълбоката същностна определеност на човека, това ще промени живота ни, нашето всекидневие, политическото действие в държавата и обществото. Докато сме изолирани вътре в себе си, в собственото си "аз", ние сме индивиди, а не личности. Когато излезем от изолацията на нашето индивидуално съществуване, когато стъпим на пътя на любовта към Бога, когато сме готови да принесем себе си в жертва на Бога и на другите хора, тогава ставаме истински личности.
Делото на Кирил и Методий е велик принос в оформянето на общите християнски корени, които поради своята дълбочина и жизненост, определят една от най-важните ориентировъчни културни точки. Основният критерий, вдъхновявал тяхното дело, е християнската вяра. Културата и вярата не само не влизат в противоречие, но и създават помежду си отношения. Благодарение на тези отношения са издигнати величествени храмове, изпълнени с архитектурни ценности и свещени изображения, плод както на молитвата и покаянието, така и на вкус и изтънчена художествена техника. Именно поради тази причина са редактирани документи и произведения от религиозен и културен характер, в които се изразява геният и зрялата национална идентичност на народите.
Културното наследство, завещано от солунските братя на славянските народи, е плод на тяхната вяра, която те посяват у своите последователи. По-късно от нея израстват нови клони, раждащи изобилни плодове. Те обогатяват онова изключително мисловно и художествено достояние, за което целият свят е признателен на славянските народи. От тяхното свидетелство могат да се поучат днес всички, които политически се ангажират в процеса на Европейското обединяване, защото в търсенето на собствената си идентичност Европа трябва да се завърне към своите християнски корени."
