Това, което Европа прави, е едно самоубийство. Така председателят на АИКБ Васил Велев коментира европейската зелена сделка и предупреди, че България е най-засегнатият член на ЕС от тази сделка. Той апелира да не се говори толкова срамежливо за Данък „Въглероден двуокис“ (СО2 данък), да се наблегне на зелената дипломация и на новите технологии. Защото, по думите му „самоубивайки се ритуално няма да решим проблема, а ще го задълбочим“.
На пресконференция в БТА, организирана от Икономическия и социален съвет, посветена на зелената сделка, Велев изтъкна, че делът на Европа в генерирането на парникови газове е под 10% - почти два пъти по-малко от САЩ и почти три пъти по-малко от Китай и горе долу колкото Индия. „Тези три страни не си поставят такива цели като ЕС, което не е ново и води до деиндустриализация на ЕС и до изнасяне на енергоинтензивните производства в тези страни, до затваряне на предприятия в Европа, освобождаване на хора и внасяне на същите продукти, произвеждани на друго място, но на същата планета“, отбеляза той и заключи: „За въглеродния двуокис няма граници. Това, което Европа прави е едно самоубийство“.
Представяйки данни за приноса на икономиките за световния брутен вътрешен продукт (БВП), Велев обърна внимание, че делът на европейската икономика ще намалява ускорено. Китай за 2020 се предвижда да има малък ръст на БВП, докато европейската икономика ще се срине със 7.2%, по прогнози на самата ЕК, изтъкна още той.
„Това изоставане от големите световни икономики ще се задълбочава даже и да няма зелена сделка, даже да няма ожесточаване на тези екологични политики“, категоричен е Велев. „Европа не може сама да реши тези проблеми, може сама да се самоубие и да стане по-дребна и незначителна и още по-малко влиятелна в определянето на световните приоритети, затова апелираме за нова зелена дипломация, настояваме да не се говори срамежливо в бъдеще за СО2-данък или мито“, подчерта председателят на АИКБ.
Той посочи и защо България най-много ще пострада от зелената сделка:
Използваме най-много енергия за единица БВП - за 1000 евро БВП използваме 448 кг. нефтен еквивалент при средно 120 кг. за ЕС, посочи Велев и обясни, че това е заради самата структура на икономиката ни.
Втората причина, заради която АИКБ твърди, че сме най-засегнати, е големият процент на добивания ток от въглища. Ние сме на четвърто място - преди нас са само Полша и Чехия, с Гърция сме почти равни. „За разлика от страните, преди нас, ние сме потърпевши по линия на транспорта, защото сме накрая на ЕС, нямаме високоскоростни железници, които да ни свързват със сърцето на Европа; жизненото равнище в България е на най-ниско ниво, което също е в ущърб на този преход“, посочи още Велев. Той обърна внимание, че не са оценени горските фондове, които компенсират СО2 и допусна, че ако това се направи, може да се окаже, че сме неутрални по отношение на СО2.
Велев е категоричен, че освен зелената дипломация, Европа трябва да наблегне на новите технологии за складирането на енергия чрез водород, алтернативния вариант за складиране на енергия чрез развитие на батериите и капацитета им, за космически базирани технологии за производство на електроенергия и изпращане на Земята, за улавяне на СО2 и утилизиране. Нискоенергийната ядрена реакция е другата технология, която се развива, посочи още председателят на АИКБ. Той е категоричен, че ЕС трябва да има по-значително и агресивно място в развитието на тези технологии и да намери партньори в лицето на страните, които генерират опасните газове и замърсяват планетата в още по-голяма степен. „В противен случай СО2 данък трябва да се въведе, защото самоубивайки се ритуално няма да решим проблема, а ще го задълбочим“, убеден е той.
Предупрежденията на КНСБ
За спешни действия и активна дипломация настоя лидерът на КНСБ Пламен Димитров. „За България Европейският зелен пакт застрашава структурата на енергийния микс на страната, както е заложен в Интегрирания план за климата и енергетиката и ако това се възприеме, този план трябва да се преразгледа“, категоричен е той. Финансовите инструменти за възстановяването на ЕС от зелената сделка се очаква да бъдат известни през юли, посочи още Димитров и настоя България активно да защитава интересите си и средствата да бъдат така ориентирани, че да минимизират заплахите и да максимизират ползите. Ключова възможност за България той вижда в скъсяването на глобалните доставки от производството и търговия. Освен налагането на въглероден данък за трансграничните емисии, според него е редно и налагане на такъв данък за въглеродния отпечатък от вносни стоки и услуги.
„Опитът, който има и моделът който заяви Полша за нас трябва да бъде водещ – поведението им за въглищни централи, начина, по който се позиционираха, деругации, които успяха далеч по-рано да издействат“, убеден е лидерът на КНСБ. „Полша, Чехия и друг и държави заявиха категорични позиции и се обединяват за ключовите гласувания, за да наложат техните червени линии или ако не успеят - да ги спазарят за определени деругации“, посочи още той.
Цената за България?
Енергийният сектор и транспортът у нас са отраслите, които най-много ще пострадат, смята лидерът на КНСБ. Въглищните централи трябва да се затворят с всички вреди и ако не бъдат заменени с друга базова мощност ще се стигне до режим на тока или до високи цени, ако се намери внос, посочи Пламен Димитров. Според него, „още дълго време ще разчитаме на „Марица изток“, дори със санкции от ЕК, че не спазваме зелеността си“.
Той посочи, че преди да бъде въведена евентуалната нова ядрена мощност, има много въпросителни каква ще е цената на тока и дали са възможни базови заместващи мощности през ВЕИ-та или газ. „Ядрената енергия стана зелена по настояване на Франция, а колко е зелена може да се спори, предвид отпадъците, които генерира“, отбеляза той.
Коментирайки цената на тока от евентуалната АЕЦ „Белене“, председателят на АИКБ изрази подозрения: „Да не се наложи пак да я плащаме с двойна и тройна добавка „Задължения за обществото“.
Освен енергетиката, другите заплашени от зелената сделка сектори, са транспорта и през вторичността на натиска над индустрията - металургията, химията, строителството, селското стопанство, алармира още лидерът на КНСБ Пламен Димитров. По отношение на работните места, засегнати ще бъдат от 90 000 до 150 000 човека, по анализи на ЕК, посочи той и коментира: „Това е голяма социална цена, но по-важна е енергийната сигурност“. Излизат малките фирми на енергийния пазар и ако няма достатъчно предлагане - цената скача, поясни той.
Предприятията, които ще пострадат най-много са тези в металургията и тежката химия, които консумират значително количество енергия и високата й цена ги прави неконкурентоспособни, поясни председателят на АИКБ Васил Велев. Според неговите очаквания в селското стопанство ще постара повече животновъдството, защото при производството на месо се отделят вредни газове. Велев препоръча мащабна програма за залесяване, защото отпадъчния въглероден двуокис служи за храна на растенията.
Не по-малко ще повлияе зелената сделка при растениевъдството – изискваното намаляване на торовете с над 50% ще намали добива, отбелязаха от ИСС и подчертаха необходимостта от оползотворяване на отпадъците, дори допуснаха, че селското стопанство може да стане водещо в развитието на кръговата икономика.
За след 2030 г., трябва да се разчита на водородните технологии и на складирането на енергия, категоричен е Васил Велев. Енергията от Слънце може да бъде складирана чрез отделянето на кислород и водород от водата, обясни той. Водородът може да се транспортира заедно с природния газ, затова всички тръбопроводи и интерконекторни връзки са нещо перспективно, отбеляза още той.
Позицията на ИСС
България е една от най-засегнатите страни по отношение на трансформациите, които предстои да бъдат извършени във всички икономически сектори във връзка със зелената сделка, смятат и в Икономическия и социален съвет (ИСС). ИСС подкрепя идеята ЕС да се превърне в лидер на процесите за постигане на неутралност по отношение на политиката за климата, но и изразява опасения за гарантирането на социална защита и също от поява на нови неравенства. България има основателни причини за резерви по отношение на ускорения преход към нисковъглеродна икономика, е категоричната позиция на ИСС.
