Клас „прослужено време” събуди доста голяма дискусия, която в рамките на правителството не е извеждана като приоритет до този етап. Това каза финансовият министър Владислав Горанов след извънредна среща при премиера Борисов с представители на работодателските организации.
Срещата е провокирана от идеята на бизнесът за отпадането на клас "прослужено време". Синдикатите обявиха несъгласие и дни наред си отправят обвинения чрез медиите.
Министърът на финансите подчерта, че поводът за класовете събуди доста голяма дискусия, която не е била извеждана като приоритет в правителството на този етап.
„Разговорите бяха изключително конструктивни, защото обидите пред камери, не е добрият вариант за социален диалог. Да седнем в тристранния формат - в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) и да върнем нормалния тон за дебат. Ясно е, че има теми, по които никога няма да се разберат синдикати и работодатели”, каза Горанов.
Той заяви, че нито синдикатите, нито работодателите са против, че НСТС е начинът, по който да се решават споровете. „Прави лошо впечатление, че синдикатите и работодателите започват да взимат лошия пример от полиците за това как се води дебат. Помолихме ги да не взимат такъв пример”, обясни Владислав Горанов, цитиран от БГНЕС.
Относно клас „прослужено време”, той заяви, че такъв дебат ще се води в НСТС. „Това не ни е основният приоритет, има да се решават много по-важни неща”, посочи финансовият министър. Следващото заседание на НСТС ще се проведе в началото на септември.
От друга страна Горанов обясни, че диалогът за механизма за минимална работна заплата продължава. „Може да видим такива механизми във водещи европейски икономики, няма нужда да откриваме топлата вода”, подчерта финансовият министър.
Работодателските организации настояват за отпадане на административното определяне на минималната работна заплата. Те предлагат минималната заплата да бъда заменена с минимална стойност, равна на линията на бедност. Това означава намаляване на минималното възнаграждение. В момента минималната заплата е 460 лв., а линията на бедност 314 лв.
Васил Велев, председател на АИКБ, пък изтъкна, че по-високи доходи могат да дойдат в резултат по-висока производителност на труда, за което е нужна по-добра бизнес среда, увеличаване на инвестициите. Работодателите изразиха позиция, че няма затворени теми за преговори и те се водят по тези теми - политика по доходите, трудови-правни отношения, каза още Велев.
