85 големи предприятия са закрити само за пет години – между 2008 и 2013 г. Заедно с тях са фалирали много свързани с тяхното производство средни и малки компании. Обезглавени са цели сектори, сочи статистиката. За същия период е изчезнало всяко пето средно предприятие. С 12% се е свил броят на малките фирми. Увеличили са се единствено семейните микропредприятия. Това се казва в анализ на Българска стопанска камара.
„Тези данни означават само едно: бизнесът се маргинализира. Не се внедряват нови технологии, няма нови идеи и нови продукти. Нашата икономика се превръща в икономика на бедните и непродуктивни услуги. Вместо да се реиндустриализира, България се деиндустриализира“, заяви изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев.
Вследствие на всичко това, между 2008 и 2014 г. работните места в страната са намалели с над 380 000. В същото време драстично се разтваря ножицата между качеството на работната сила, произвеждана от образователната система, и уменията, търсени от бизнеса. Расте броят на хората с висше образование, но за жалост, пазарът няма нужда от тях, защото техните специалности често не отговарят на потребностите на икономиката.
Икономиката търси висококвалифицирани хора с определени компетенции, но не ги намира. Голяма част от населението е неграмотно или без никакви умения, а на пазара няма работа за нискоквалифицирани хора, каза още Данев. Единственият шанс за хората без образование са туризмът и селското стопанство, където те могат да бъдат полезни, обаче само ако се управляват и ръководят интелигентно.
„Икономиката и осигурителната система са скачени съдове“, посочи Божидар Данев и допълни: „Сривът на икономиката заради кризата доведе до бум в разходите за пенсии, защото хората се втурнаха да търсят различни канали да получат сигурен доход, какъвто е пенсията“.
От 2.5 млрд лв. през 2000 г. разходите за пенсии са нараснали на 8 млрд лв. през 2014 г., предимно заради скока в броя на инвалидните пенсии. През 2000 г. те са били 200 000. 14 години по-късно те вече са 450 000. С 50% - от 10 млн. лв. на 15 млн. лв., са се повишили и разходите за болнични.
Сериозна е диспропорцията в заплащането на труда. Хората, които произвеждат добавена стойност, печелят по-малко от заетите в администрацията, показват данните. „Младите хора не искат да работят в реалната икономика, те предпочитат безрисковото и добре платено работно място в администрацията. Това създава ценностна система, която не е икономически обоснована, а се управлява от бюрокрацията“, подчерта Божидар Данев, цитиран от БЛИЦ.
Прави впечатление също, че възнагражденията в сектора с най-големи загуби и задължения – енергетиката, са нарастнали 5,5 пъти от 2000 до 2013 г. Изпълнителният председател на БСК нарече този факт алогичен и го обясни с монополното положение, свръхрегулацията и силните политически влияния в този сектор.
Данев коментира и решението на Върховния административен съд (ВАС), който отмени решението на правителството за повишаване на минималната работна заплата от началото на 2015 г. Според него жалбата до ВАС и последващото решение за отмяна на въведената в началото на годината минимална работна заплата има дисциплиниращ ефект. „Когато има законова разпоредба, тя трябва да се спазва“, категоричен е изпълнителният председател на БСК. Той обаче не очаква никакви практически последствия от решението на ВАС – през следващата седмица Националният съвет за тристранно сътрудничество ще разгледа решението за минималната заплата и кабинетът ще вземе съответното решение.
