По-либерални форми на заетост, по-свободно уволнение на служители, по-кратък отпуск, повече възможности за извънреден труд. Това са основните искания, посочени в предложение на Българската стопанска камара до социалния министър Бисер Петков за започване на обществен дебат за съществени промени в Кодекса на труда.
Още: Може ли да бъде избегнато увеличениeтo в цената на тока за бита от 9%? Мнението на експерти
Още: Министър Малинов ще посети ПАВЕЦ „Чаира“
Работодателските организации отдавна се оплакват от значителни проблеми на пазара на труда - ниска заетост, високо равнище на "реална безработица", висок дял икономически неактивни лица, недекларирана заетост, нисък дял на гъвкава заетост, дефицит на кадри, мотивират се от камарата. В същото време трудовото законодателство е остаряло, свръхвзискателно, противоречиво и неадекватно. Действащият у нас Кодекс на труда е в сила от 1987 г., приет е в условията на командно-планова икономика, при коренно различни обществени условия. Затова според бизнеса следва да се пристъпи към изготвяне и приемане на нов Кодекс на труда, пише в. "Сега".
Работодателите очертават няколко проблемни области, в които от години настояват за промени. Те искат да се разшири възможността работодателят едностранно да прекратява трудовия договор по своя инициатива (срещу 4-месечно обезщетение), не искат да плащат обезщетения при прекратяване на договора на служител в пенсия, освен ако той не си тръгва по инициатива на шефа (сега независимо от причината за прекратяването на договора в този случай човек си тръгва с минимум 2 заплати, а ако е работил 10 и повече г. във фирмата, с 6). Искат и промени в закрилата от уволнение на хора с увреждания, в квотите за трудоустрояване и за назначаване на хора с увреждания.
Друг кръг промени са насочени към по-гъвкава заетост. Защитата в последните години срещу серийни срочни договори трябва да се либерализира, като се даде възможност за повторно сключване на срочен трудов договор за срок до 5 г., искат от АОБР. Те предлагат у нас да се въведе почасов договор от типа "договор с нулеви часове", да се облекчат условията за сключване на договори за надомна работа и работа от разстояние, а земеделските договори да станат почасови, не само еднодневни, като се въведат направо електронни ваучери за сезонна заетост. Друго искане тук е да се разкрепостят агенциите за временна работа, които отскоро са регламентирани в законодателството.
Още: БХРА: Държавата за пореден път абдикира от туризма и от гражданите
Още: Виктор Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на "Лукойл" в Бургас
Бизнесът не пропуска и някои видове отпуск, с които е несъгласен. Най-вече става дума да се елиминира натрупването на отпуск върху отпуск, включително при майчинство и отглеждане на дете. "Ползването на допълнителни 40 дни основен платен годишен отпуск от майка, която е била вече две години в отпуск по майчинство, е за сметка както на работодателя, така и на останалите работници и служители", изтъкват от БСК. От друга страна, те предлагат по-адекватна форма на родителски отпуск, в който майката да работи на непълен работен ден, като получава и обезщетение.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: В Русия забраниха да се прогнозира цената на бензина
Още: Франция включи нов ядрен реактор за пръв път от 25 години
Доста сериозни промени се искат по отношение на работното време. Тук бизнесът иска да отпадне забраната за извънреден труд (сега той се позволява само по изключение), а максималният брой работни часове извънреден труд в рамките на една календарна година да се увеличи от 150 на 300 часа. Работодателите държат и на по-големи права за въвеждане на непълно работно време по икономически причини - от 3 на 6 месеца в годината.
Вчера при социалния министър Бисер Петков се проведе лидерска среща на синдикати и работодатели именно по трудовото законодателство, но консенсус по тези въпроси ще се постигне много трудно. "Това, което се предлага, не е в интерес на работещите. Работодателите поискаха да уволняват по-лесно работниците", коментира пред БНР Ваня Григорова от КТ "Подкрепа". Тя даде пример с искания договор с нулеви часове: "Работникът е резервиран от работодателя, но не му е гарантирано нито заплащане, нито някаква заетост. Работодателят може да му се обади тази вечер и той трябва да бъде на работа утре сутрин в 7 часа, но човекът не живее и не покрива сметките си само в деня, в който бива повикан".
